Поликарп Теологидис: Разлика между версии
Kerberizer (беседа | приноси) м У:МК {{цитат уеб/книга/периодика}}: добавяне на език-скрит=1 / lang-hide=1 |
м overlinking |
||
| Ред 6: | Ред 6: | ||
| описание = гръцки духовник |
| описание = гръцки духовник |
||
| роден-място = [[Провища]], [[Османска империя]] |
| роден-място = [[Провища]], [[Османска империя]] |
||
| починал-място = [[Ортакьой]], |
| починал-място = [[Ортакьой]], Османска империя |
||
}} |
}} |
||
[[Файл:Broj na srpski kuki, 1904.JPG|дясно|мини|250п|Брой сръбски къщи във Велешката и Дебърска епархия, доклад на митрополит Поликарп от 25 февруари 1904 г.]] |
[[Файл:Broj na srpski kuki, 1904.JPG|дясно|мини|250п|Брой сръбски къщи във Велешката и Дебърска епархия, доклад на митрополит Поликарп от 25 февруари 1904 г.]] |
||
Версия от 18:33, 8 април 2020
| Поликарп Πολύκαρπος | |
| гръцки духовник | |
 | |
| Роден |
1868 г.
|
|---|---|
| Починал |
Ортакьой, Османска империя |
| Учил в | Халкинска семинария |
Поликарп (на гръцки: Πολύκαρπος) е гръцки духовник, митрополит на Вселенската патриаршия.[1]
Биография
Роден е около 1868 година в серското село Провища, тогава в Османската империя със светското име Теологидис (Θεολογίδης). В 1883 година е ръкоположен за дякон от митрополит Натанаил Серски. В 1891 година се дипломира с много добър успех от Халкинската семинария. Замонашва се в Серсия манастир и затова носи прякора Продромски (Προδρομίτης). Като йеродякон преподава от 1891 до 1895 година в духовното училище на манастира. В 1895 година напуска по препоръка на патриарха и с одобрение на Синода заминава да учи сръбски език в Белградския богословски институт. След завръщането си в 1897 година е ръкоположен за свещеник от епископ Прокопий Амфиполски. Служи като ефимерий на „Свети Николай Дзивалски“ в Цариград.[2][1]
На 6 февруари 1900 година митрополит Константий Берски в съслужение с митрополитите Гервасий Халдийски и Константий Сервийски го ръкополагат в „Свети Николай Дзивалски“ за дебърски и велешки митрополит.[2] Българският търговски агент в Битоля Андрей Тошев през 1904 г. определя Поликарп като „личност колкото подла, толкоз и способна“ и отбелязва:
| „ | Макар формално гръцки митрополит, той чувства и работи като сърбин... фактически е сръбски митрополит и струва много повече от покойния Фирмилиян[3] | “ |
През май 1907 година Поликарп подава оставка. Умира в цариградското предградие Ортакьой (Месахоро) на 13 юли 1919 година.[1]
Бележки
- ↑ а б в Ο Σεβασμιώτατος Μητροπολίτης πρώην Δεβρών και Βελισσού κυρός Πολύκαρπος. (περ. 1868-1919) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 21 септември 2017.
- ↑ а б Γαλάνη, Ζωή. Η Εκπαίδευση στο σαντζάκι Σερρών κατά την περίοδο της Τουρκοκρατίας (Διπλωματική Εργασία). Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Παιδαγωγική Σχολή, 2009. σ. 79. Посетен на 25 август 2015.
- ↑ Гръцката и сръбски пропаганди в Македония (краят на ХІХ – началото на ХХ век). Нови документи. Съставили Величко Георгиев и Стайко Трифонов, София 1995, с. 324 – Доклад на Тошев от 14 януари 1904 г.
| Антим | → | дебърски и велешки митрополит (6 февруари 1900 – май 1907) |
→ | Партений |
