Хайнрих Распе IV: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
{{lang-de}} => {{lang|de}}
м overlinking; козметични промени
Ред 10: Ред 10:
| място на раждане =
| място на раждане =
| място на смъртта = замък [[Вартбург]], [[Айзенах]], [[Тюрингия]]
| място на смъртта = замък [[Вартбург]], [[Айзенах]], [[Тюрингия]]
| погребан = манастира Катаринен при [[Айзенах]]
| погребан = манастира Катаринен при Айзенах
| предшественик =
| предшественик =
| потомство =
| потомство =
Ред 26: Ред 26:
| общомедия =
| общомедия =
}}
}}
'''Хайнрих Распе IV''' ({{lang|de|Heinrich Raspe IV}}, * [[1204]]; † [[16 февруари]] [[1247]] в замък [[Вартбург]]) от фамилията [[Лудовинги]] е [[ландграф]] на [[Тюрингия]] от 1227 г. [[пфалцграф]] на [[Саксония]] (1241-1247) и 1246/1247 г. анти-[[крал]] на [[Германия]] към император [[Фридрих II (Свещена Римска империя)|Фридрих II]] и неговият син [[Конрад IV]].
'''Хайнрих Распе IV''' ({{lang|de|Heinrich Raspe IV}}, * [[1204]]; † [[16 февруари]] [[1247]] в замък [[Вартбург]]) от фамилията [[Лудовинги]] е [[ландграф]] на [[Тюрингия]] от 1227 г. [[пфалцграф]] на [[Саксония]] (1241-1247) и 1246/1247 г. анти-[[крал]] на [[Германия]] към император [[Фридрих II (Свещена Римска империя)|Фридрих II]] и неговият син [[Конрад IV]].


Той е третият син на [[Херман I (Тюрингия)|Херман I]] (1152–1217) и втората му съпруга София (1170-1238), дъщеря на херцог [[Ото I (Бавария)|Ото I]] от Бавария.
Той е третият син на [[Херман I (Тюрингия)|Херман I]] (1152–1217) и втората му съпруга София (1170-1238), дъщеря на херцог [[Ото I (Бавария)|Ото I]] от Бавария.


През 1227 г. Хайнрих последва своя брат [[Лудвиг IV (Тюрингия)|Лудвиг IV]] (Светия), който същата година умира по пътя за [[Свети земи|Светата земя]], като регент на Ландграфство Тюрингия за петгодишния си племенник [[Херман II (Тюрингия)|Херман II]] († 1241); неговият по-малък брат [[Конрад фон Тюринген|Конрад Распе]] († 1240) управлява от 1231 г. частите в Хесен.
През 1227 г. Хайнрих последва своя брат [[Лудвиг IV (Тюрингия)|Лудвиг IV]] (Светия), който същата година умира по пътя за [[Свети земи|Светата земя]], като регент на Ландграфство Тюрингия за петгодишния си племенник [[Херман II (Тюрингия)|Херман II]] († 1241); неговият по-малък брат [[Конрад фон Тюринген|Конрад Распе]] († 1240) управлява от 1231 г. частите в Хесен.
Ред 34: Ред 34:
През 1241 г. Хайнрих участва в боевете против нахлулите в Европа [[монголи]].
През 1241 г. Хайнрих участва в боевете против нахлулите в Европа [[монголи]].


Император [[Фридрих II (Свещена Римска империя)|Фридрих II]] назачава през 1242 г. Хайнрих заедно с [[Венцеслав I (Бохемия)|Венцеслав I]] за имперски управител за неговия малолетен син [[Конрад IV]].
Император [[Фридрих II (Свещена Римска империя)|Фридрих II]] назачава през 1242 г. Хайнрих заедно с [[Венцеслав I (Бохемия)|Венцеслав I]] за имперски управител за неговия малолетен син [[Конрад IV]].


На 22 май 1246 г. той е избран от малцинството на немските князе във Вайтсхьоххайм при [[Вюрцбург]] за [[римско-немски крал]]. Той получава скоро допълнителното име ''rex clericorum'' („Pfaffenkönig“). Конрад IV не е съгласен да се откаже от трона и след като е ранен в битки Хайнрих изненадващо се отказва от плановете му за война и се оттегля във Вартбург, където умира на 16 февруари 1247 г.
На 22 май 1246 г. той е избран от малцинството на немските князе във Вайтсхьоххайм при [[Вюрцбург]] за [[римско-немски крал]]. Той получава скоро допълнителното име ''rex clericorum'' („Pfaffenkönig“). Конрад IV не е съгласен да се откаже от трона и след като е ранен в битки Хайнрих изненадващо се отказва от плановете му за война и се оттегля във Вартбург, където умира на 16 февруари 1247 г.


Той е погребан до родителите му в манастира Катаринен при [[Айзенах]], сърцето му обаче е погребано в основаната от него през 1235 г. доминиканска църква в чест на [[Елисавета Унгарска]], неговата снаха, съпругата на брат му Свети Лудвиг IV.
Той е погребан до родителите му в манастира Катаринен при [[Айзенах]], сърцето му обаче е погребано в основаната от него през 1235 г. доминиканска църква в чест на [[Елисавета Унгарска]], неговата снаха, съпругата на брат му Свети Лудвиг IV.


== Бракове ==
== Бракове ==
* [[Елизабет от Бранденбург (1206–1231)|Елизабет от Бранденбург]] (* 1206/10 ∞ 1228 † лятото 1231), дъщеря на маркграф [[Албрехт II (Бранденбург)|Албрехт II от Бранденбург]]
* [[Елизабет от Бранденбург (1206–1231)|Елизабет от Бранденбург]] (* 1206/10 ∞ 1228 † лятото 1231), дъщеря на маркграф [[Албрехт II (Бранденбург)|Албрехт II от Бранденбург]]
* [[Гертруда Австрийска|Гертруда Бабенберг]] (* 1210/15 ∞ 1238 † 1241), сестра на херцог [[Фридрих II Бабенберг]] от [[Австрия]]
* [[Гертруда Австрийска|Гертруда Бабенберг]] (* 1210/15 ∞ 1238 † 1241), сестра на херцог [[Фридрих II Бабенберг]] от [[Австрия]]
* [[Беатрикс Брабантска|Беатрикс]] (* 1225 ∞ 1241 † 1288), дъщеря на херцог [[Хайнрих II (Брабант)|Хайнрих II от Брабант]], която се омъжва през 1247 г. за граф [[Вилхелм II (Фландрия)|Вилхелм II от Фландрия]].
* [[Беатрикс Брабантска|Беатрикс]] (* 1225 ∞ 1241 † 1288), дъщеря на херцог [[Хайнрих II (Брабант)|Хайнрих II от Брабант]], която се омъжва през 1247 г. за граф [[Вилхелм II (Фландрия)|Вилхелм II от Фландрия]].


Понеже няма мъжки наследник Хайнрих определя през 1243 г. за свой наследник на Ландграфство Тюрингия своя племенник [[Хайнрих III (Майсен)|Хайнрих III]], маркграфът на [[Майсен]] от [[Ветини]]те. Със смъртта на Хайнрих Распе IV през 1247 г. династията Лудовинги изчезва.
Понеже няма мъжки наследник Хайнрих определя през 1243 г. за свой наследник на Ландграфство Тюрингия своя племенник [[Хайнрих III (Майсен)|Хайнрих III]], маркграфът на [[Майсен]] от [[Ветини]]те. Със смъртта на Хайнрих Распе IV през 1247 г. династията Лудовинги изчезва.

Версия от 11:55, 10 април 2020

Хайнрих Распе IV
ландграф на Тюрингия
Печат на Хайнрих Распе
НаследникХайнрих III
Лични данни
Роден
около 16 февруари 1204 г.
Починал
16 февруари 1247 г. (43 г.)
Погребан вманастира Катаринен при Айзенах
Други титлипфалцграф на Саксония, анти-крал на Германия
Семейство
ДинастияЛудовинги
БащаХерман I
МайкаСофия
БраковеЕлизабет от Бранденбург
Гертруда Бабенберг
Беатрикс
Хайнрих Распе IV в Общомедия

Хайнрих Распе IV (на немски: Heinrich Raspe IV, * 1204; † 16 февруари 1247 в замък Вартбург) от фамилията Лудовинги е ландграф на Тюрингия от 1227 г. пфалцграф на Саксония (1241-1247) и 1246/1247 г. анти-крал на Германия към император Фридрих II и неговият син Конрад IV.

Той е третият син на Херман I (1152–1217) и втората му съпруга София (1170-1238), дъщеря на херцог Ото I от Бавария.

През 1227 г. Хайнрих последва своя брат Лудвиг IV (Светия), който същата година умира по пътя за Светата земя, като регент на Ландграфство Тюрингия за петгодишния си племенник Херман II († 1241); неговият по-малък брат Конрад Распе († 1240) управлява от 1231 г. частите в Хесен.

През 1241 г. Хайнрих участва в боевете против нахлулите в Европа монголи.

Император Фридрих II назачава през 1242 г. Хайнрих заедно с Венцеслав I за имперски управител за неговия малолетен син Конрад IV.

На 22 май 1246 г. той е избран от малцинството на немските князе във Вайтсхьоххайм при Вюрцбург за римско-немски крал. Той получава скоро допълнителното име rex clericorum („Pfaffenkönig“). Конрад IV не е съгласен да се откаже от трона и след като е ранен в битки Хайнрих изненадващо се отказва от плановете му за война и се оттегля във Вартбург, където умира на 16 февруари 1247 г.

Той е погребан до родителите му в манастира Катаринен при Айзенах, сърцето му обаче е погребано в основаната от него през 1235 г. доминиканска църква в чест на Елисавета Унгарска, неговата снаха, съпругата на брат му Свети Лудвиг IV.

Бракове

Понеже няма мъжки наследник Хайнрих определя през 1243 г. за свой наследник на Ландграфство Тюрингия своя племенник Хайнрих III, маркграфът на Майсен от Ветините. Със смъртта на Хайнрих Распе IV през 1247 г. династията Лудовинги изчезва.

Източници

  • Johann Friedrich Böhme, Regesta Imperii II, Stuttgart 1844, S. 1-3..
  • Jürgen Petersohn, Heinrich Raspe und die Apostelhäupter oder: Die Kosten der Rompolitik Kaiser Friedrichs II. Franz Steiner Verlag, Stuttgart 2002, ISBN 3-515-08211-5