Хиюмаа: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м без m за най-висока точка; козметични промени
 
Ред 9: Ред 9:
|Позиционна карта = Естония |релеф=+ |lat_deg = 58.867 |lon_deg = 22.583
|Позиционна карта = Естония |релеф=+ |lat_deg = 58.867 |lon_deg = 22.583
|Площ = 989
|Площ = 989
|Най-висока точка = 68 m
|Най-висока точка = 68
|Население = 9181
|Население = 9181
|Година =
|Година =
Ред 18: Ред 18:


== Географска характеристика ==
== Географска характеристика ==
Дължина от запад на изток 49 km, ширина до 44 km. Той е вторият по големина остров в [[Моонзунски архипелаг|Моонзунския архипелаг]], като протокът Соела на юг го отделя от остров [[Сааремаа]], а протока Харикурк на изток – от остров [[Вормси]]. Бреговата му линия е силно разчленена от множество малки заливи (най-голям Мардихансу, на западното крайбрежие) и полуострови между тях (най-големи Кипу на запад и Тахкуна на север). Изграден е основно от варовици и антропотенни морски наслаги. Релефът му е равнинен. Максимална височина връх '''Пюха Андрузе 63 m''', в западната част, на полуостров Кипу. Има множество малки реки и потоци. Почвите са слабо развити, предимно чакълести и песъчливи. Голяма част от острова е покрита с гъсти борови гори. Население към 2007 г. 10 495 души, като най-голямо селище е град [[Кярдла]], разположен на северното му крайбрежие.<ref name="bse"></ref>
Дължина от запад на изток 49 km, ширина до 44 km. Той е вторият по големина остров в [[Моонзунски архипелаг|Моонзунския архипелаг]], като протокът Соела на юг го отделя от остров [[Сааремаа]], а протока Харикурк на изток – от остров [[Вормси]]. Бреговата му линия е силно разчленена от множество малки заливи (най-голям Мардихансу, на западното крайбрежие) и полуострови между тях (най-големи Кипу на запад и Тахкуна на север). Изграден е основно от варовици и антропотенни морски наслаги. Релефът му е равнинен. Максимална височина връх '''Пюха Андрузе 63 m''', в западната част, на полуостров Кипу. Има множество малки реки и потоци. Почвите са слабо развити, предимно чакълести и песъчливи. Голяма част от острова е покрита с гъсти борови гори. Население към 2007 г. 10 495 души, като най-голямо селище е град [[Кярдла]], разположен на северното му крайбрежие.<ref name="bse"/>


== Историческа справка ==
== Историческа справка ==
През [[Средновековие]]то островът е населен от естонци, като в началото на XIII век е завладян от [[Ливонски орден|Ливонския орден]], обединил се малко по-късно с [[Тевтонски орден|Тевтонския орден]]. В средата на XVI век Хиюмаа става [[Дания|датско]] владение, през 1645 година преминава под контрола на [[Швеция]] до 1721 година, когато е завладян от [[Руска империя|Руската империя]]. От 1917 година е част от независима Естония с прекъсване през [[Съюз на съветските социалистически републики|съветската]] (1940 – 1941 и 1944 – 1991) и [[Германия|германската]] окупация (октомври 1941 – ноември 1944).<ref name="bse"></ref>
През [[Средновековие]]то островът е населен от естонци, като в началото на XIII век е завладян от [[Ливонски орден|Ливонския орден]], обединил се малко по-късно с [[Тевтонски орден|Тевтонския орден]]. В средата на XVI век Хиюмаа става [[Дания|датско]] владение, през 1645 година преминава под контрола на [[Швеция]] до 1721 година, когато е завладян от [[Руска империя|Руската империя]]. От 1917 година е част от независима Естония с прекъсване през [[Съюз на съветските социалистически републики|съветската]] (1940 – 1941 и 1944 – 1991) и [[Германия|германската]] окупация (октомври 1941 – ноември 1944).<ref name="bse"/>


== Източници ==
== Източници ==

Текуща версия към 11:38, 11 април 2020

Хиюмаа
Hiiumaa
Полуостров Тахкуна в северната част на острова
МестоположениеМоонзунски архипелаг
Страна Естония
Адм. единицаХию
АкваторияБалтийско море
Площ989 km²
Население9181 души
9,28 души/km²
Най-висока точка68 m н.в.
58.8842° с. ш. 22.6444° и. д.
Местоположение в Естония
Хиюмаа в Общомедия

Хиюмаа (Хиума, Даго) (на естонски: Hiiumaa) е остров в източната част на Балтийско море, част от територията на Естония. Площ 989 km².[1]

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Дължина от запад на изток 49 km, ширина до 44 km. Той е вторият по големина остров в Моонзунския архипелаг, като протокът Соела на юг го отделя от остров Сааремаа, а протока Харикурк на изток – от остров Вормси. Бреговата му линия е силно разчленена от множество малки заливи (най-голям Мардихансу, на западното крайбрежие) и полуострови между тях (най-големи Кипу на запад и Тахкуна на север). Изграден е основно от варовици и антропотенни морски наслаги. Релефът му е равнинен. Максимална височина връх Пюха Андрузе 63 m, в западната част, на полуостров Кипу. Има множество малки реки и потоци. Почвите са слабо развити, предимно чакълести и песъчливи. Голяма част от острова е покрита с гъсти борови гори. Население към 2007 г. 10 495 души, като най-голямо селище е град Кярдла, разположен на северното му крайбрежие.[1]

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

През Средновековието островът е населен от естонци, като в началото на XIII век е завладян от Ливонския орден, обединил се малко по-късно с Тевтонския орден. В средата на XVI век Хиюмаа става датско владение, през 1645 година преминава под контрола на Швеция до 1721 година, когато е завладян от Руската империя. От 1917 година е част от независима Естония с прекъсване през съветската (1940 – 1941 и 1944 – 1991) и германската окупация (октомври 1941 – ноември 1944).[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]