Дук: Разлика между версии
+изт |
м Disambiguated: Цезар → Юлий Цезар |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Древен Рим}} |
{{Древен Рим}} |
||
'''Дук''' ({{lang|la|Dux}}, [[множествено число]]: ''duces'') е [[Римска империя|римска]] военна [[титла]], възприета по-късно в редица европейски страни и превърнала се в благородническа титла ([[херцог]]). [[Етимология]]та на латински идва от [[глагол]]а ''ducere'', т.е. в смисъл на водач, лидер, който ''да води, да поведе, да заповядва'' на войската. Римляните възлагат на тези командири отбраната на определена територия и я дават и на чужденци. В своите [[Записки за Галската война]] [[Цезар]] използва термина само по отношение на [[келти|келтски]] генерали, като единственото изключение е римски генерал без официален военен чин.<ref>Thomas Wiedemann, “The Fetiales: A Reconsideration,” ''Classical Quarterly'' 36 (1986), p. 483. Друг римлянин, наричан ''дук'', е младият [[Публий Лициний Крас (син на триумвир)|Публий Крас]], който е твърде млад]].</ref> |
'''Дук''' ({{lang|la|Dux}}, [[множествено число]]: ''duces'') е [[Римска империя|римска]] военна [[титла]], възприета по-късно в редица европейски страни и превърнала се в благородническа титла ([[херцог]]). [[Етимология]]та на латински идва от [[глагол]]а ''ducere'', т.е. в смисъл на водач, лидер, който ''да води, да поведе, да заповядва'' на войската. Римляните възлагат на тези командири отбраната на определена територия и я дават и на чужденци. В своите [[Записки за Галската война]] [[Юлий Цезар|Цезар]] използва термина само по отношение на [[келти|келтски]] генерали, като единственото изключение е римски генерал без официален военен чин.<ref>Thomas Wiedemann, “The Fetiales: A Reconsideration,” ''Classical Quarterly'' 36 (1986), p. 483. Друг римлянин, наричан ''дук'', е младият [[Публий Лициний Крас (син на триумвир)|Публий Крас]], който е твърде млад]].</ref> |
||
Нахлуващите варварски племена възприемат титлата и започват да я използват за владетелите, отговорни за големи територии, например в днешна Франция и Германия. Монарсите от династията на [[Каролинги]]те продължават да ги назначават с тази задача, но техните по-слаби наследници са принудени постепенно да ги освобождават от контрола на короната и те придобиват самостоятелност в територията, която им е отредена<ref name="EB">{{Цитат уеб| заглавие = Duke {{!}} title | автор = | труд = Encyclopedia Britannica| дата = | достъп_дата = 1 януари 2020| уеб_адрес = https://www.britannica.com/topic/duke| език = en | цитат = }}</ref>. |
Нахлуващите варварски племена възприемат титлата и започват да я използват за владетелите, отговорни за големи територии, например в днешна Франция и Германия. Монарсите от династията на [[Каролинги]]те продължават да ги назначават с тази задача, но техните по-слаби наследници са принудени постепенно да ги освобождават от контрола на короната и те придобиват самостоятелност в територията, която им е отредена<ref name="EB">{{Цитат уеб| заглавие = Duke {{!}} title | автор = | труд = Encyclopedia Britannica| дата = | достъп_дата = 1 януари 2020| уеб_адрес = https://www.britannica.com/topic/duke| език = en | цитат = }}</ref>. |
||
Версия от 20:39, 11 април 2020
| Част от серията статии за | ||
| Древен Рим | ||
|---|---|---|
 | ||
| Периоди | ||
|
||
| Обикновени магистратури | ||
|
|
||
| Извънредни магистратури | ||
|
|
||
| Мандатни длъжности | ||
|
|
||
| Институции, римско право | ||
|
|
Дук (на латински: Dux, множествено число: duces) е римска военна титла, възприета по-късно в редица европейски страни и превърнала се в благородническа титла (херцог). Етимологията на латински идва от глагола ducere, т.е. в смисъл на водач, лидер, който да води, да поведе, да заповядва на войската. Римляните възлагат на тези командири отбраната на определена територия и я дават и на чужденци. В своите Записки за Галската война Цезар използва термина само по отношение на келтски генерали, като единственото изключение е римски генерал без официален военен чин.[1]
Нахлуващите варварски племена възприемат титлата и започват да я използват за владетелите, отговорни за големи територии, например в днешна Франция и Германия. Монарсите от династията на Каролингите продължават да ги назначават с тази задача, но техните по-слаби наследници са принудени постепенно да ги освобождават от контрола на короната и те придобиват самостоятелност в територията, която им е отредена[2].
Източници
- ↑ Thomas Wiedemann, “The Fetiales: A Reconsideration,” Classical Quarterly 36 (1986), p. 483. Друг римлянин, наричан дук, е младият Публий Крас, който е твърде млад]].
- ↑ Duke | title // Encyclopedia Britannica. Посетен на 1 януари 2020. (на английски)