Байконур: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking
м overlinking
Ред 26: Ред 26:
* [[май]] [[1957]] – начало на експлоатацията; изстрелване на ракети-носители Р-7.
* [[май]] [[1957]] – начало на експлоатацията; изстрелване на ракети-носители Р-7.
* [[4 октомври]] 1957 от Байконур е изведен на [[орбита]] първият в света [[изкуствен спътник|изкуствен спътник на Земята]] [[Спутник-1]]. Неговата маса е била 83,6 kg.
* [[4 октомври]] 1957 от Байконур е изведен на [[орбита]] първият в света [[изкуствен спътник|изкуствен спътник на Земята]] [[Спутник-1]]. Неговата маса е била 83,6 kg.
* [[3 ноември]] [[1957]] – старт на [[Спутник-2]] с кучето [[Лайка (куче)|Лайка]] на борда.
* [[3 ноември]] 1957 – старт на [[Спутник-2]] с кучето [[Лайка (куче)|Лайка]] на борда.
* [[19 август]] [[1960]] – пуснат е [[Спутник-5]] с кучетата [[Белка и Стрелка]] на борда. След 17 обиколки на Земята [[Космически кораб|космическият кораб]] се приземява в зададения район. Тези кучета са оцелели.
* [[19 август]] [[1960]] – пуснат е [[Спутник-5]] с кучетата [[Белка и Стрелка]] на борда. След 17 обиколки на Земята [[Космически кораб|космическият кораб]] се приземява в зададения район. Тези кучета са оцелели.
* [[24 октомври]] [[1960]] на космодрума при изпитание избухва балистическа ракета [[Р-16]], отнемайки живота на 78 човека, а 49 са ранени.
* [[24 октомври]] [[1960]] на космодрума при изпитание избухва балистическа ракета [[Р-16]], отнемайки живота на 78 човека, а 49 са ранени.
* [[12 април]] [[1961]] от космодрума е изстрелян [[Восток 1]] – първият пилотиран космически кораб. Извършва една обиколка на Земята за 1 час и 48 мин.
* [[12 април]] [[1961]] от космодрума е изстрелян [[Восток 1]] – първият пилотиран космически кораб. Извършва една обиколка на Земята за 1 час и 48 мин.
* [[24 октомври]] [[1964]] на космодрума при изпитание избухва балистическа ракета Р-9А, при която загиват 8 човека.
* 24 октомври [[1964]] на космодрума при изпитание избухва балистическа ракета Р-9А, при която загиват 8 човека.


В края на [[2004]] са обявени плановете за създаване на Байконур на ракетно-космически комплекс „[[Байтерек]]“. С негова помощ се планира да се извършват търговски стартове на космически кораби с помощта на проектираната ракета-носител [[Ангара (ракета)|Ангара]]. Експлоатацията на ракетно-космическия комплекс ще бъде на принципите на равното участие на [[Русия]] и [[Казахстан]]. Финансирането на проекта ще бъде от казахстанска страна, а Русия ще отговаря за разработката. Очаква се строителството да завърши до [[2008]] г.
В края на [[2004]] са обявени плановете за създаване на Байконур на ракетно-космически комплекс „[[Байтерек]]“. С негова помощ се планира да се извършват търговски стартове на космически кораби с помощта на проектираната ракета-носител [[Ангара (ракета)|Ангара]]. Експлоатацията на ракетно-космическия комплекс ще бъде на принципите на равното участие на [[Русия]] и [[Казахстан]]. Финансирането на проекта ще бъде от казахстанска страна, а Русия ще отговаря за разработката. Очаква се строителството да завърши до [[2008]] г.

Версия от 17:22, 12 април 2020

Монтаж на космически кораб „Союз“ на космодрума Байконур, 15 юли 1975
Карта, показваща местоположението на космодрума Байконур в Казахстан

Байконур е руски (на територия под наем) и бивш съветски космодрум край едноименния град Байконур в Къзълординска област, Казахстан. Той е най-големият космодрум в света. Основан е през 1955 г.

От Байконур е стартирал първият в историята изкуствен спътник на Земята („Спутник-1“ през 1957 г.) и е излетял първият космонавт (Юрий Гагарин през 1961 г. От там са излитали корабите „Восток“, „Восход“, „Союз“ и орбиталните станции от сериите „Салют“ и „Мир“, първата съветска совалка „Буран“, както и много изкуствени спътници и междупланетни космически апарати.

Байконур е единственият руски космодрум, предназначен за изстрелване на всякакви видове ракети-носители. Само от него СССР и Русия са изстрелвали пилотирани космически кораби и спътници на геостационарна орбита.

Инфраструктура

  • 9 типа стартови комплекси, групирани в 15 пускови установки, за изстрелване на ракети-носители;
  • 4 пускови установки за изпитания на междуконтинентални балистични ракети;
  • 11 монтажно-изпитателни корпуса, в които са разположени 34 технически комплекса за предстартова подготовка на ракетите-носители и космическите апарати, а също така 3 зареждащо-неутрализациони станции за зареждане с ракетно гориво и газове под налягане на космическите апарати и на ускорителните блокове;
  • измервателен комплекс с информационно-изчислителен център за контрол и управление на полета на ракетите-носители, и за обработка на телеметрична информация;
  • кислородно-азотен завод с обща производителност до 300 тона криогенни продукти в денонощие;
  • ТЕЦ с мощност 60 MW;
  • 600 електрозахранващи подстанции;
  • 92 възела за връзка;
  • две летища от 1-ви клас („Крайний“ и „Юбилейный“ на МКС „Буран“);
  • 470 км релсови пътища (специални релсови пътища – 40 км);
  • 1281 км автомобилни пътища;
  • 6610 км електропроводи;
  • 2784 км съобщителни кабели.

Експлоатация

В края на 2004 са обявени плановете за създаване на Байконур на ракетно-космически комплекс „Байтерек“. С негова помощ се планира да се извършват търговски стартове на космически кораби с помощта на проектираната ракета-носител Ангара. Експлоатацията на ракетно-космическия комплекс ще бъде на принципите на равното участие на Русия и Казахстан. Финансирането на проекта ще бъде от казахстанска страна, а Русия ще отговаря за разработката. Очаква се строителството да завърши до 2008 г.

Планира се Русия да използва космодрума Байконур под аренда до 2050 г.

Териториален статут

След разпада на СССР в началото на 1990-те години космодрумът преминава към Казахстан и е под аренда от Русия.

Въпреки че Байконур се намира извън границите на Руската федерация, на неговата територия работят руски структури. Местно самоуправление няма, тъй като Байконур не е на руска територия. Избирателните участъци в училищата са в състава на териториалните комисии на задграничните региони за избор на депутати за парламента.

Към декември 2005 в съответствие с договора между Русия и Казахстан ръководителят на администрацията на града се назначава от президентите на 2-те страни, като на територията на града действа руско законодателство, което трябва да съблюдава и правата на гражданите на Казахстан. Град Байконур има временен статут на град на федерално подчинение на Руската федерация. От структурите на казахстанския град Байконур действа само митница Байконур, обслужваща летищата на града, и районно управление на МВР на Казахстан, което следи за реда в предградията Тюратам и Акай и има регистрационни функции.

Катастрофа на Байконур

Катастрофата на Байконур (на Запад също известна като „Катастрофата на Неделин“) е взрив на междуконтиненталната балистична ракета Р-16 при изпитания на космодрума Байконур на 24 октомври 1960 г.

При взрива и възникналия пожар загиват 78 души, в това число главнокомандващият РВСН главен маршал на артилерията Митрофан Неделин. Отдалечилият се малко преди старта конструктор академик Михаил Янгел като по чудо е останал жив. Трагедията е била засекретена, сведенията за нея официално са публикувани чак през 1990-те години.

Причина

По време на подготовката на ракетата за старт случайно се стартират двигателите на втората степен. Мощна струя от нажежени газове много бързо (само за няколко секунди) прогаря резервоарите на първата степен и те се взривяват, разплисквайки горящо гориво.

Трагичните подробности от катастрофата са заснети от автоматичните камери, разположени около стартовата площадка за заснемането на старта. Те се включват при възпламеняването на втората степен.

Вижте също

Външни препратки