Главанска река: Разлика между версии
м overlinking |
м overlinking |
||
Ред 22: | Ред 22: | ||
'''Главанска''' е [[река]] в [[Южна България]] – [[Област Стара Загора]], община [[Община Гълъбово|Гълъбово]] и [[Област Хасково]], община [[Община Симеоновград|Симеоновград]], ляв приток на река [[Сазлийка]], от басейна на [[Марица]]. Дължината ѝ е 28 km. |
'''Главанска''' е [[река]] в [[Южна България]] – [[Област Стара Загора]], община [[Община Гълъбово|Гълъбово]] и [[Област Хасково]], община [[Община Симеоновград|Симеоновград]], ляв приток на река [[Сазлийка]], от басейна на [[Марица]]. Дължината ѝ е 28 km. |
||
Главанска река извира под името Улуклийска река на 471 м н.в. от [[Сакар]] планина, на 1,3 km югозападно от връх Чуката (543 м). До село [[Дряново (Област Хасково)|Дряново]] тече в северозападна посока в сравнително тясна и дълбока долина през северозападните хълмисти части на [[Сакар]], като между селата [[Помощник]] и [[Дряново (Област Хасково)|Дряново]] се нарича Чарганлия. След [[Дряново (Област Хасково)|Дряново]] реката завива на югозапад, като долината ѝ се разширява и изплитнява и в този си участък се нарича Луда Яна. Влива се отляво в река Сазлийка от басейна на |
Главанска река извира под името Улуклийска река на 471 м н.в. от [[Сакар]] планина, на 1,3 km югозападно от връх Чуката (543 м). До село [[Дряново (Област Хасково)|Дряново]] тече в северозападна посока в сравнително тясна и дълбока долина през северозападните хълмисти части на [[Сакар]], като между селата [[Помощник]] и [[Дряново (Област Хасково)|Дряново]] се нарича Чарганлия. След [[Дряново (Област Хасково)|Дряново]] реката завива на югозапад, като долината ѝ се разширява и изплитнява и в този си участък се нарича Луда Яна. Влива се отляво в река Сазлийка от басейна на Марица на 79 m н.в., на 1,2 km преди устието на Сазлийка в Марица. |
||
Площта на водосборния басейн на Главанска река е 81 km<sup>2</sup>, което представлява 2,5% от водосборния басейн на [[Сазлийка]]. Основни притоци – Ченгенедере (десен) и Ташлъдере (ляв, най-голям приток). |
Площта на водосборния басейн на Главанска река е 81 km<sup>2</sup>, което представлява 2,5% от водосборния басейн на [[Сазлийка]]. Основни притоци – Ченгенедере (десен) и Ташлъдере (ляв, най-голям приток). |
Версия от 14:38, 13 април 2020
Гланаска река | |
Местоположение – начало, – устие | |
Общи сведения | |
---|---|
Местоположение | България Област Стара Загора Община Гълъбово Област Хасково Община Симеоновград |
Дължина | 28 km |
Водосб. басейн | 81 km² |
Начало | |
Място | на 1,3 km ЮЗ от връх Чуката планина Сакар |
Координати | |
Надм. височина | 471 m |
Устие | |
Място | ляв приток на Сазлийка → Марица → Бяло (Егейско море) |
Координати | |
Надм. височина | 79 m |
Главанска е река в Южна България – Област Стара Загора, община Гълъбово и Област Хасково, община Симеоновград, ляв приток на река Сазлийка, от басейна на Марица. Дължината ѝ е 28 km.
Главанска река извира под името Улуклийска река на 471 м н.в. от Сакар планина, на 1,3 km югозападно от връх Чуката (543 м). До село Дряново тече в северозападна посока в сравнително тясна и дълбока долина през северозападните хълмисти части на Сакар, като между селата Помощник и Дряново се нарича Чарганлия. След Дряново реката завива на югозапад, като долината ѝ се разширява и изплитнява и в този си участък се нарича Луда Яна. Влива се отляво в река Сазлийка от басейна на Марица на 79 m н.в., на 1,2 km преди устието на Сазлийка в Марица.
Площта на водосборния басейн на Главанска река е 81 km2, което представлява 2,5% от водосборния басейн на Сазлийка. Основни притоци – Ченгенедере (десен) и Ташлъдере (ляв, най-голям приток).
Речният режим на подхранване е с плувиален характер, което определя ясно изразен пролетен максимум на оттока – януари-май, а минимумът – юли-октомври. През лятно-есенните месеци пресъхва.
По течението на реката са разположени 3 села.
Водите на реката се използват за напояване: язовири „Чаирдере“, „Ташлъдере“, „Дряново“.
Вижте също
Топографска карта
- Лист от карта K-35-64. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-65. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
- Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 136.