Демократическа партия: Разлика между версии

Демократическа партия
	Демократическа партия
Основател(и)	Петко Каравелов
Основана	1896
Седалище	София, бул. „Христо Ботев“ 61
Идеология	Традиционализъм
Народно събрание	0 / 240
Европейски парламент	0 / 17

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 17:10, 13 април 2020

Вижте пояснителната страница за други значения на Демократическа партия.

Демократическата партия е българска политическа партия, съществувала от средата на 1880-те до средата на 1940-те. Тя е възстановена през 1990 като една от малките партии в десницата. С нея са свързани вестниците „Знаме“ и „Пряпорец“.

История

Краят на 19 век и началото на 20 век

В основата на бъдещата Демократическа партия е центристкото крило на Либералната партия, водено от Петко Каравелов. Много негови представители са подложени на преследвания при управлението на Стефан Стамболов и то постепенно прекратява дейността си след 1887. Възстановено след 1894, през 1896 то приема името Демократическа партия.

През 1901 Демократическата партия печели най-много места в Народното събрание и Петко Каравелов образува правителство в коалиция с Прогресивнолибералната партия, но в края на годината то е бламирано от парламента.

През 1903 групата около Найчо Цанов и Тодор Влайков напуска партията и по-късно създава Радикалдемократическата партия. След смъртта на Петко Каравелов през 1903 партията е оглавена от Александър Малинов, като негови заместници стават Андрей Ляпчев и Михаил Такев.

През 1908 Демократическата партия сформира самостоятелно правителство, начело с Александър Малинов. През септември то обявява независимостта на България от Османската империя и княз Фердинанд I е обявен за пръв български цар след Иван Страцимир 512 години по-рано. Правителството на Малинов остава на власт до началото на 1911.

Периодът между двете световни войни

През юни 1918, пред перспективата от провал на България в Първата световна война, Александър Малинов сформира правителство в коалиция с радикалдемократите на Стоян Костурков, което има за цел да изведе България от войната. През септември делегация, водена от Андрей Ляпчев, подписва Солунското примирие, а малко по-късно цар Фердинанд I абдикира в полза на сина си. Съставено е ново ширококоалиционно правителство, в което са включени и представители на Народната партия, Българския земеделски народен съюз (БЗНС) и Българската работническа социалдемократическа партия. Месец по-късно кабинетът отново е преобразуван, като министър-председател става народнякът Теодор Теодоров. През май 1919 Демократическата партия е изключена от правителството.

През следващите години Демократическата партия е най-голямата опозиционна сила, противопоставяща се на управлението на БЗНС. През 1922 тя образува, заедно с Радикалдемократическата и Обединената народно-прогресивна партия, коалицията Конституционен блок. В края на годината повечето лидери на партията са арестувани от правителството и остават в затвора до Деветоюнския преврат през 1923.

След Деветоюнския преврат Демократическата партия се разделя на две. Една значителна група, водена от втория човек в партията, Андрей Ляпчев, решава да се присъедини към Демократическия сговор. Останалите демократи, заедно с лидера Александър Малинов, запазват самостоятелността си. През 1931 доминираната от тях коалиция Народен блок печели изборите и съставя няколко поредни правителства, начело с Александър Малинов и Никола Мушанов. Последното от тях е свалено с Деветнадесетомайския преврат през 1934.

След преврата политическите партии са забранени, но повечето от тях продължават да функционират полулегално. Въпреки че се противопоставя на съюза с Германия, през 1941 Демократическата партия отхвърля предложението да се присъедини към доминирания от Българската комунистическа партия Отечествен фронт. На 2 септември 1944 представители на Демократическата партия се включват в правителството на Константин Муравиев, което обявява излизането на България от Тристранния пакт. Няколко дни по-късно то е отстранено от Отечествения фронт с Деветосептемврийския преврат. В края на 1947 комунистическото правителство ликвидира партията, интернирайки ръководството ѝ извън София, като по това време по данни на Държавна сигурност тя има 1385 членове.^[1]

Възстановената Демократическа партия

Демократическата партия е възстановена на 19 декември 1989 и се включва в коалицията Съюз на демократичните сили (СДС).^[2] Неин председател първоначално е Борис Кюркчиев, а от 1990 – Стефан Савов. Представители на партията се включват в правителството на Филип Димитров (1991 – 1992), а по това време Стефан Савов е председател на Народното събрание.

През есента на 1994 Демократическата партия напуска СДС и, заедно с Българския земеделски народен съюз образува новата коалиция Народен съюз. Народният съюз получава 18 места в 37 Народно събрание и през 1996 се включва в коалицията Обединени демократични сили (ОДС), в която първоначално влизат още СДС и Движението за права и свободи.

През 1996 кандидатът на ОДС Петър Стоянов печели президентските избори, а на следващата година, след провала на кабинета на Жан Виденов и Българската социалистическа партия, коалицията на Народен съюз и СДС печели и изборите за 38 Народно събрание, като Демократическата партия има 6 места в него. Тя се включва и в правителството на ОДС, начело с Иван Костов (1997 – 2001). На изборите за 39 Народно събрание през 2001 г. Демократическата партия е в коалицията „Обединени Демократични сили – СДС, ДП, БЗНС-НС“ като печели 2 депутатски места. На изборите за 40 Народно събрание през 2005 г. ДП отново е в коалицията „ОДС – СДС, ДП, Гергьовден, БЗНС, РЗС, ДРОМ“ като печели 3 депутатски места.

След смъртта на Стефан Савов на 8 януари 2000 за председател на партията е избран Александър Праматарски.

Демократическата партия е член от 1991 г. на Християндемократическия интернационал и от 1996 г. на Европейската народна партия. Младежкият съюз на Демократическата партия е член от 1991 г. на DEMYC и учредител през 1997 г. на YEPP (Youth of European People's Party).

Участия в правителства

Четвърто правителство на Петко Каравелов (4 март 1901 – 3 януари 1902) – коалиция с Прогресивнолибералната партия

Първо правителство на Александър Малинов (29 януари 1908 – 18 септември 1910) – самостоятелно

Второ правителство на Александър Малинов (18 септември 1910 – 29 март 1911) – самостоятелно

Трето правителство на Александър Малинов (21 юни 1918 – 17 октомври 1918) – коалиция с Радикалдемократическата партия

Четвърто правителство на Александър Малинов (17 октомври 1918 – 28 ноември 1918) – коалиция с Радикалдемократическата и Народната партия, БЗНС и БРСДП

Първо правителство на Теодор Теодоров (28 ноември 1918 – 7 май 1919) – коалиция с Радикалдемократическата, Прогресивнолибералната и Народната партия, БЗНС и БРСДП

Първо правителство на Александър Цанков (9 юни 1923 – 22 септември 1923) – коалиция с Радикалдемократическата, Обединената народно-прогресивна партия и Националлибералната партия, Народния сговор и БРСДП

министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството – Янко Стоянчов

Пето правителство на Александър Малинов (29 юни 1931 – 12 октомври 1931) – коалиция с БЗНС Врабча 1 и Радикалната и Националлибералната партия

Първо правителство на Никола Мушанов (12 октомври 1931 – 7 септември 1932) – коалиция с БЗНС Врабча 1 и Радикалната и Националлибералната партия

Второ правителство на Никола Мушанов (7 септември 1932 – 31 декември 1932) – коалиция с БЗНС Врабча 1 и Радикалната и Националлибералната партия

Трето правителство на Никола Мушанов (31 декември 1932 – 19 май 1934) – коалиция с БЗНС Врабча 1 и Радикалната и Националлибералната партия

Правителство на Константин Муравиев (2 септември 1944 – 9 септември 1944) – коалиция с БЗНС Врабча 1 и Народната партия

Правителство на Филип Димитров (8 ноември 1991 – 30 декември 1992) – в състава на коалицията СДС

Правителство на Иван Костов (21 май 1997 – 24 юли 2001) – в състава на коалицията ОДС

вицепремиер – Веселин Методиев
министерство на образованието и науката – Веселин Методиев
министерство на здравеопазването – Петър Бояджиев
министерство на транспорта и далекосъобщенията – Антони Славински
министерство без портфейл – Александър Праматарски

Лидери

1886 – 1903: Петко Каравелов
1903 – 1938: Александър Малинов
1938 – 1947: Никола Мушанов
1989 – 1990: Борис Кюркчиев (* 1908 – † 2002)^[3]
1990 – 2000: Стефан Савов
2000 – : Александър Праматарски

Видни дейци

Източници

Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
Д. Попов. „Партийната структура в България от 1879 до 1901 година“ [3 август 2005]

Бележки

↑ Шарланов, Диню. История на комунизма в България. Том II. Съпротивата. Възникване, форми и обхват. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0544-1. с. 13.
↑ Координационен съвет на СДС. Вестник „Демокрация“, 27 април 1990.
↑ Биография на Борис Кюркчиев

Външни препратки

[шарланов-1] Шарланов, Диню. История на комунизма в България. Том II. Съпротивата. Възникване, форми и обхват. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0544-1. с. 13.

[2] Координационен съвет на СДС. Вестник „Демокрация“, 27 април 1990.

[3] Биография на Борис Кюркчиев

[1]

[2]

[3]

@@ Ред 66: / Ред 66: @@
 :* [[министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията на България|министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията]] – [[Александър Малинов]]
-;[[Правителство на Александър Малинов (1910–1911)|Второ правителство]] на [[Александър Малинов]] (18 септември 1910 – 29 март 1911) – самостоятелно
+;[[Правителство на Александър Малинов (1910–1911)|Второ правителство]] на Александър Малинов (18 септември 1910 – 29 март 1911) – самостоятелно
 :* [[министерство на външните работи и изповеданията на България|министерство на външните работи и изповеданията]] – [[Александър Малинов]]
@@ Ред 91: / Ред 91: @@
 :* [[министерство на финансите на България|министерство на финансите]] – [[Андрей Ляпчев]]
 :* [[Министерство на правосъдието на България|министерство на правосъдието]] – [[Александър Малинов]]
-:* [[министерство на земеделието и държавните имоти на България|министерство на земеделието и държавните имоти]] – [[Андрей Ляпчев]]
+:* [[министерство на земеделието и държавните имоти на България|министерство на земеделието и държавните имоти]] – Андрей Ляпчев
 :* [[министерство на железниците, пощите и телеграфите на България|министерство на железниците, пощите и телеграфите]] – [[Никола Мушанов]]
@@ Ред 131: / Ред 131: @@
 :* [[министерство на народното просвещение на България|министерство на народното просвещение]] – [[Борис Павлов]]
 :* [[министерство на финансите на България|министерство на финансите]] – [[Александър Гиргинов]]
-:* [[Министерство на правосъдието на България|министерство на правосъдието]] – [[Борис Павлов]]
+:* [[Министерство на правосъдието на България|министерство на правосъдието]] – Борис Павлов
 :* [[министерство на търговията, промишлеността и труда на България|министерство на търговията, промишлеността и труда]] – [[Александър Гиргинов]]
 :* [[министър без портфейл]] – [[Никола Мушанов]]