Разлика между версии на „Епистоларна литература“

Направо към навигацията Направо към търсенето
м
overlinking
мNo edit summary
м (overlinking)
 
Епистоларният роман като жанр става популярен през 18 век с трудовете на автори като [[Самюел Ричардсън]], с изключително успешните си романи ''„[[Памела]]“'' (1740) и ''„[[Клариса]]“'' (1749). Във Франция [[Монтескьо]] пише ''„[[Персийски писма]]“'' (1721), последвано от ''„[[Жули или Новата Елоиза]]“'' (1761) на [[Жан-Жак Русо]], и ''„[[Опасни връзки (роман)|Опасни връзки]]“'' (1782) от [[Шодерло дьо Лакло]]. В Германия Гьоте пише ''„[[Страданията на младия Вертер]]“'' (1774). Първият северноамерикански епистоларен роман е ''„[[Историята на Емили Монтегю]]“'' (1769) от Франсис Брук.
 
[[Файл:Goethe 1774.JPG|мини|240px|Титулната страница на първото издание ''„[[Страданията„Страданията на младия Вертер]]“Вертер“'' (1774)]]
В началото на 18 век епистоларната форма е била обект и на подигравки, което води до редица пародийни текстове. Един от най-забележителните примери е ''„[[Шамела]]“'' от [[Хенри Филдинг]] (1741), написана като пародия на ''„[[Памела]]“'' от Ричардсън. Постепенно в края на 18 век епистоларен роман се използва като жанр все по-рядко, но епистоларната форма все пак продължава да се употребява отчасти и в романи през 19 век Пример за такива творби
са ''„[[Франкенщайн (роман)|Франкенщайн]]“'' (1818) от [[Мери Шели]]; ''„[[Тайнствената непозната]]“'' (1848) от [[Ан Бронте]].

Навигация