Гвинейски залив: Разлика между версии

Гвинейски залив
	Гвинейски залив
— залив —
	; Карта на Гвинейския залив.
	Местоположение в Африка Координати: 1°00′00″ с. ш. 4°00′00″ и. д. / 1° с. ш. 4° и. д.
Местоположение	Атлантически океан
Притоци	Волта, Нигер, Санага
Дължина	700 km
Ширина	1880 km (на входа)
Площ	753 хил.km2
Дълбочина	5207 m
Острови	Биоко, Сао Томе, Принсипи, Анобон, Кориско
Населени места	Абиджан, Акра, Ломе, Порто Ново, Лагос, Дуала, Малабо, Сао Томе, Либревил
	Гвинейски залив в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 13:13, 14 април 2020

Гвинейският залив е голям залив в източната част от Атлантическия океан, край западния бряг на Африка. Вдава се в сушата на около 700 km, а ширинана му на входа между нос Палмас в Либерия и нос Лопес в Габон е 1880 km.^[1] Има площ около 753 хил.km² и дълбочина 5207 m.^[2] Водите на залива мият бреговете на 10 африкански държави: Либерия, Кот д'Ивоар, Гана, Того, Бенин и Нигерия на север, Камерун на североизток, Екваториална Гвинея и Габон на изток и островите Сао Томе и Принсипи в югоизточната му част.

Географска характеристика

Съществуват различни определения за границата на Гвинейския залив с Атлантическия океан. Международната хидрографска организация я определя като линия от нос Лопес (0°37′ ю. ш. 8°43′ и. д. / 0.616667° ю. ш. 8.716667° и. д.-0.616667, 8.716667) в Габон, през остров Ролас (0°01′ ю. ш. 6°32′ и. д. / 0.016667° ю. ш. 6.533333° и. д.-0.016667, 6.533333) и оттам на северозапад до нос Палмас (4°22′ с. ш. 7°44′ з. д. / 4.366667° с. ш. 7.733333° з. д.4.366667, -7.733333) в Либерия. В северната и североизточната му част се намират 2 вътрешни по-малки залива – Бенин и Биафра, а в източната и югоизточната му част са разположени няколко острова с континентален и вулканичен произход: Биоко, Сао Томе, Принсипи и Кориско. Основните реки вливащи се в него са: Волта, Нигер, Санага и др. В западната акватория на залива попада източната част на подводната Гвинейска котловина с дълбочина до 5207 m. Температурата на водата е около 25 – 27 °C. Солеността е 34 – 35‰, а близо до устията на реките се понижава до 20 – 30‰. Приливите са полуденонощни с амплитуда до 2,7 m. През залива от запад на изток в северната му част преминава топлото Гвинейско течение, което край бреговете на Камерун завива на юг под името Анголско течение.^[3]

Икономическо значение

Гвинейският залив и най-вече неговият шелф имат огромно икономическо значение за региона. Нигерия, Екваториална Гвинея, Камерун и Габон са разработили огромни нефтени полета в крайбрежията на залива и осигуряват икономиките си с несекващи приходи от нефта и природния газ, залежи от които има по цялото му крайбрежие. Ето защо и други страни като Гана, Бенин и Кот д'Ивоар също осъществяват проекти по разработването на безбройните нефтени и газови полета в региона, осигурявайки не само препитание на много хора, давайки им работа, но и осигурявайки бърз растеж на своите икономики.

По крайбрежието на залива са разположени 7 от столиците на 10-те държави имащи излаз на него: Абиджан (Кот д'Ивоар), Акра (Гана), Ломе (Того), Порто Ново (Бенин), Малабо (Екваториална Гвинея) Либревил (Габон) и Сао Томе (Сао Томе и Принсипи). Освен тях по бреговете му са и големите градове и важни пристанища: Секонди Такоради (Гана), Котону (Бенин), Лагос, Порт Харкорт и Калабар (Нигерия), Виктория и Дуала (Камерун), Бата (Екваториална Гвинея).

Източници

Портал

Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.

[1] "Limits of Oceans and Seas, Draft 4th Edition: North Atlantic Ocean and its Sub-Divisions". International Hydrographic Organization.

[2] Българска енциклопедия А – Я. 2002. БАН, Труд, ISBN 954-8104-09-1, ISBN 954-528-350-5

[bse-3] ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Гвинейский залив

[1]

[2]

[3]

@@ Ред 35: / Ред 35: @@
 Гвинейският залив и най-вече неговият [[шелф]] имат огромно икономическо значение за региона. [[Нигерия]], [[Екваториална Гвинея]], [[Камерун]] и [[Габон]] са разработили огромни [[нефт]]ени полета в крайбрежията на залива и осигуряват икономиките си с несекващи приходи от нефта и природния газ, залежи от които има по цялото му крайбрежие. Ето защо и други страни като [[Гана]], [[Бенин]] и [[Кот д'Ивоар]] също осъществяват проекти по разработването на безбройните нефтени и газови полета в региона, осигурявайки не само препитание на много хора, давайки им работа, но и осигурявайки бърз растеж на своите икономики.
-По крайбрежието на залива са разположени 7 от столиците на 10-те държави имащи излаз на него: [[Абиджан]] ([[Кот д'Ивоар]]), [[Акра]] (Гана), [[Ломе]] ([[Того]]), [[Порто Ново]] (Бенин), [[Малабо]] (Екваториална Гвинея) [[Либревил]] (Габон) и [[Сао Томе (град)|Сао Томе]] ([[Сао Томе и Принсипи]]). Освен тях по бреговете му са и големите градове и важни пристанища: [[Секонди Такоради]] (Гана), [[Котону]] ([[Бенин]]), [[Лагос]], [[Порт Харкорт]] и [[Калабар]] (Нигерия), Виктория и [[Дуала]] (Камерун), Бата (Екваториална Гвинея).
+По крайбрежието на залива са разположени 7 от столиците на 10-те държави имащи излаз на него: [[Абиджан]] ([[Кот д'Ивоар]]), [[Акра]] (Гана), [[Ломе]] ([[Того]]), [[Порто Ново]] (Бенин), [[Малабо]] (Екваториална Гвинея) [[Либревил]] (Габон) и [[Сао Томе (град)|Сао Томе]] ([[Сао Томе и Принсипи]]). Освен тях по бреговете му са и големите градове и важни пристанища: [[Секонди Такоради]] (Гана), [[Котону]] (Бенин), [[Лагос]], [[Порт Харкорт]] и [[Калабар]] (Нигерия), Виктория и [[Дуала]] (Камерун), Бата (Екваториална Гвинея).
 == Източници ==