Любен Христофоров: Разлика между версии
м overlinking |
|||
Ред 7: | Ред 7: | ||
| място на раждане = [[България]] |
| място на раждане = [[България]] |
||
| дата на смърт = [[1963]] |
| дата на смърт = [[1963]] |
||
| място на смърт = [[София]], |
| място на смърт = [[София]], България |
||
| работил = |
| работил = |
||
| националност = {{България}} |
| националност = {{България}} |
Текуща версия към 07:06, 16 април 2020
Любен Христофоров | |
Роден | |
---|---|
Починал | 1963 София, България |
Националност | България |
Жанр | романизирани пътеписи, приключенска литература |
Любен Василев Христофоров е български геолог, пътешественик и писател. Автор е на серия романизирани пътеписи с приключенска и научна тематика за пътешествията му в Централна и Южна Америка.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Любен Христофоров завършва геология в Лондон, Великобритания. [1] Постъпва на работа в американския петролен концерн „Пантепек“. Търсейки нови петролни периметри за експлоатация, концернът организира няколко експедиции в Централна и Южна Америка – в Гватемала, Венецуела, Еквадор, Перу и Бразилия. В тези експедиции наред с други специалисти – географи, ботаници и зоолози, участва като геолог и Христофоров. Повече от 20 години той кръстосва джунглите на тези страни. Говори свободно испански, португалски и английски език.[2]
Завръща се в България беден и със съсипано здраве, и се установява да живее в София.[3] Семейството му, което напуска на млади години, не го приема. Богатите си впечатления и спомени от странстванията си в чужбина описва в своите книги. Романите му, определяни като романизирани пътеписи, следват хронологично маршрутите на експедициите, а те са толкова богати на интересни събития и приключения, че е достатъчно само точното им описание, за да се получи интригуваща фабула.
Последните години от живота си прекарва в непрекъсната борба с рака. Живее скромно, като се издържа единствено с доходите от своите хонорари. Огорчен от безразличието и липсата на помощ и подкрепа от страна на писателския съюз, изтерзан от болките от болестта, слага край на живота си с помощта на южноамерикански билки. Оставя предсмъртно писмо, адресирано до СБП. [4]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- „Скритата река Рио Ескондидо“ (I изд. – 1957, II изд. – 1959)
- „Съкровищата на дяволската планина Ауян Тепюй“ (I изд. – 1958, II изд. – 1962, III изд. – 1986)
- „Джунглата Петен“ (I изд. – 1960, II изд. – 1987)
- „Амазонията“ (I изд. – 1963, II изд. – 1972)
- „Вампирът от остров Фернандо Нороня“ (1969)
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Сребров, Здравко. „Скритата река (от Любен В. Христофоров)“, в сб. „В напречен разрез“, изд. Български писател, София, 1967, с.147 – 156
- Начева, Гергана. „Епистоларните езици в шест неизвестни писма на Любен Христофоров“, НБ „Иван Вазов“, Пловдив, 2003
- Антов, Пламен. „Южноамерикански приключения. Любен В. Христофоров“, в: Материали на Национална научна конференция „Феноменът Aмерика в българската литература – от романа до гротеската и по-нататък“ (по повод 110 години от рождението на Борис Шивачев и Светослав Минков), 30 ноември – 4 декември 2012, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“