Дяволското гърло: Разлика между версии
м Общи промени |
Ted Masters (беседа | приноси) стандартизиране °C редактирано с AWB |
||
| Ред 11: | Ред 11: | ||
| височина = |
| височина = |
||
| надм_височина = |
| надм_височина = |
||
| температура = 8°C |
| температура = 8 °C |
||
| влажност = |
| влажност = |
||
| откриване = от древността |
| откриване = от древността |
||
| Ред 30: | Ред 30: | ||
== Местонахождение == |
== Местонахождение == |
||
Пещерата е разположена на 1,5 |
Пещерата е разположена на 1,5 km северно от село [[Триград]] в [[Триградско ждрело|Триградското ждрело]] в [[Родопи]]те. |
||
== Име == |
== Име == |
||
| Ред 61: | Ред 61: | ||
* Пещерата Дяволското гърло е сред [[Стоте национални туристически обекта]] на [[Български туристически съюз]] под номер 88 (има печат). |
* Пещерата Дяволското гърло е сред [[Стоте национални туристически обекта]] на [[Български туристически съюз]] под номер 88 (има печат). |
||
* Пещерата е благоустроена – електрифицирана е, стълбите край бучащите води на подземния водопад са обезопасени с бетонен парапет. |
* Пещерата е благоустроена – електрифицирана е, стълбите край бучащите води на подземния водопад са обезопасени с бетонен парапет. |
||
* Дължината на пещерата е 1 |
* Дължината на пещерата е 1 km, маршрутът за туристи – 350 m. Температурата в пещерата е около +8 °C. |
||
== Легенди == |
== Легенди == |
||
Версия от 00:33, 18 април 2020
- Вижте пояснителната страница за други значения на Дяволското гърло.
| Дяволското гърло | |
 Вътрешността на Дяволското гърло | |
  Местоположение в България | |
| Местоположение | Община Девин Родопи, България |
|---|---|
| Дължина | ~1000 m (350 m за туристи) |
| Температура | 8 °C |
| Откриване | от древността |
| Геология | пропастна пещера |
| Входове | естествен и изкуствен |
| Достъп | регулиран |
| Осветление | постоянно |
| Дяволското гърло в Общомедия | |
Дяволското гърло е пещера в Родопите, община Девин.
Местонахождение
Пещерата е разположена на 1,5 km северно от село Триград в Триградското ждрело в Родопите.
Име
Името на пещерата идва от формата на бившия вход (сега – изход), наподобяващ дяволска глава. Старото ѝ име е Клокотник и идва от чуващия се на входа на пещерата грохот от вода.[1]
Откриване и изследване
Първият опит за проникване в пещерата е направен през 1962 г. от Радостин Чомаков, Никола Корчев и Елена Пъдарева. Тримата алпинисти достигат до Голямата зала на пропастта, след което правят опит да продължат надолу по пътя на реката. Недостигът на екипировка, както и липсата на опит осуетяват по-нататъшното проникване в пропастта.[2]
Дяволското гърло е пропастна пещера, която е формирана вследствие на пропадането на земните пластове. Основната ѝ част е заета от голяма зала, в която се намира най-високият подземен водопад на Балканския полуостров.
Пещерата се е получила от река, падаща под земята от 42 m височина, образувайки огромна зала, наречена „Бучащата зала“. Дължината ѝ е 110 m, ширината – 40 m, а височината ѝ достига до 35 m. Това е най-голямата зала в българските пещери след входната зала на Деветашката пещера – в нея може да се побере напр. катедралата „Св. Александър Невски“. В пещерата се влиза през изкуствена галерия с дължина 150 m, през която се достига до основата на водното течение. Оттук 301 стъпала нагоре извеждат покрай подземния водопад през стария вход до повърхността. На близо 400 m от входа на „Дяволското гърло“ водите на подземнотечащата река се губят в сифон-галерия. Дължината на сифона е повече от 150 m, а след него по 60-метрова галерия подземната река напуска пещерата и излиза отново на повърхността през пещера.
Прилепите в пещера „Дяволското гърло“
В България се радваме на 33 от срещащите се в Европа 35 вида прилепи. Всички те са строго защитени от Закона за биологичното разнообразие на територията на цялата страна.
Дяволското гърло дава убежище на 4 вида прилепи, които обитават пещерата през различните сезони. Чрез наблюдения и улови с мрежи са установени [3]:
- Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum)
- Малък подковонос (Rhinolophus hipposideros)
- Дългопръст нощник (Myotis cappaccinii)
- Дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersii)
В тази пещера зимува най-голямата в България и на Балканите колония на пещерен дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersii).
В Дяволското гърло зимува колония от над 35 000 екземпляра [4] от видовете пещерен дългокрил и дългопръст нощник, включени в Световния червен списък. Останалите два вида, обитаващи Дяволското гърло – големият и малкият подковонос, са сред приоритетните за опазване за цяла Европа. Така Дяволското гърло попада в числото на най-значимите прилепни убежища в България.
Туризъм
- Пещерата Дяволското гърло е сред Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз под номер 88 (има печат).
- Пещерата е благоустроена – електрифицирана е, стълбите край бучащите води на подземния водопад са обезопасени с бетонен парапет.
- Дължината на пещерата е 1 km, маршрутът за туристи – 350 m. Температурата в пещерата е около +8 °C.
Легенди
Дяволското гърло дава начало на различни легенди от времето на траките. Една от тях говори, че именно тук Орфей се спуска в подземното царство на Хадес, за да спаси любимата си – Евридика.
Галерия
- Снимки от пещерата Дяволско гърло
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
Вижте също
Източници
- ↑ Топонимия на пещерите в България и връзката им с народното и пещерно творчество
- ↑ вестник „Отечествен фронт“, 16 и 17 август 1962 г.
- ↑ Център за изследване и защита на прилепите НПМ-БАН. 2013. База данни за разпространението на прилепите в България.
- ↑ Дяволското гърло. Фондация "Наука за Природата" Опазване на прилепите в България
Външни препратки
- Дяволското гърло – Пещерите в България
- Дяволското гърло – снимки
- Официална страница на пещерата Дяволското гърло
| |||||
| |||||