Тиморско море: Разлика между версии
м overlinking |
Ted Masters (беседа | приноси) →top: стандартизиране °C редактирано с AWB |
||
Ред 36: | Ред 36: | ||
* на запад границата с останалата част на [[Индийския океан]] е правата линия от югозападния нос на остров Роти до нос Лондондери в Австралия. |
* на запад границата с останалата част на [[Индийския океан]] е правата линия от югозападния нос на остров Роти до нос Лондондери в Австралия. |
||
Дължина от запад на изток 830 |
Дължина от запад на изток 830 km, ширина до 750 km, площ 615 хил.km<sup>2</sup>. Около 3/4 от морето е дълбочина до 200 m, като максималната му дълбочина от 3310 m е разположена в северната му част, в Тиморската падина. Южните му, австралийски брегове са силно разчленени и изобилстват от множество заливи и полуострови. Най-големи заливи са [[Жозеф Бонапарт (залив)|Жозеф Бонапарт]] и [[Ван Диймен (залив)|Ван Диймен]], а най-големи острови Мелвил и Батърст в югоизточната му част и [[Ашмор и Картие]] на запад, които са владение на [[Австралия]]. Често се наблюдават тропични бури. През зимата (юни-август) морските течения са с източно направление, а през лятото – със западно направление. Температурата на водата се изменя от 25 °C през зимата до 29 °C през лятото. Соленост 34,0 – 35,0‰. Приливите са неправилни полуденонощни с височина до 3 – 4 m. Най-голямото пристанище е австралийският град [[Даруин]].<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article110581.html «Большая Советская Энциклопедия» – Тиморское море, т. 25, стр. 555]</ref> |
||
В [[шелф]]овата зона на морето са открити залежи на [[нефт]] и [[природен газ]] и значителни [[въглеводород]]ни находища, което води до спорове между [[Индонезия]], [[Източен Тимор]] и Австралия. През 2009 г. в морето е образуван голям [[нефтен разлив]].<ref>[http://www.news.com.au/technology/environment/six-years-after-the-montara-oil-spill-those-who-suffered-most-still-seek-compensation/news-story/98b1c7ac1f6c03d57e6974359e756fa0 Montara Oil Spill: Timor Sea still affected by oil six years on]</ref> |
В [[шелф]]овата зона на морето са открити залежи на [[нефт]] и [[природен газ]] и значителни [[въглеводород]]ни находища, което води до спорове между [[Индонезия]], [[Източен Тимор]] и Австралия. През 2009 г. в морето е образуван голям [[нефтен разлив]].<ref>[http://www.news.com.au/technology/environment/six-years-after-the-montara-oil-spill-those-who-suffered-most-still-seek-compensation/news-story/98b1c7ac1f6c03d57e6974359e756fa0 Montara Oil Spill: Timor Sea still affected by oil six years on]</ref> |
Версия от 01:55, 18 април 2020
Тиморско море | |
Разположение на морето. | |
Координати | |
---|---|
Страни с излаз | Австралия Източен Тимор Индонезия |
Ср. дълбочина | 406 m |
Макс. дълбочина | 3310 m |
Площ | 615 хил.km2 |
Острови | Мервил, Батърст |
Градове | Дарвин |
Тиморско море в Общомедия |
Тиморско море (на английски: Timor sea; на индонезийски: Laut Timor; на португалски: Mar de Timor) е периферно море на Индийския океан, разположено между Австралия на юг и Малайския архипелаг на север.
Според данните на Международната хидрографска организация границите му са следните[1]):
- на юг мие част от северните брегове на Австралия;
- на северозапад мие югоизточните брегове на островите Роти и Тимор, а чрез протока Роти между тях се свързва с море Саву на Тихия океан;
- на север границата му с море Банда на Тихия океан се прекарва от най-източния нос на остров Тимор през островите Лети и Бабар и протоците между тях и достига до югозападния нос на остров Селару (от о-вите Танимбар);
- на изток границата с Арафурско море е правата линия от югозападния нос на остров Селару до северозападния нос на полуостров Кобург в Австралия;
- на запад границата с останалата част на Индийския океан е правата линия от югозападния нос на остров Роти до нос Лондондери в Австралия.
Дължина от запад на изток 830 km, ширина до 750 km, площ 615 хил.km2. Около 3/4 от морето е дълбочина до 200 m, като максималната му дълбочина от 3310 m е разположена в северната му част, в Тиморската падина. Южните му, австралийски брегове са силно разчленени и изобилстват от множество заливи и полуострови. Най-големи заливи са Жозеф Бонапарт и Ван Диймен, а най-големи острови Мелвил и Батърст в югоизточната му част и Ашмор и Картие на запад, които са владение на Австралия. Често се наблюдават тропични бури. През зимата (юни-август) морските течения са с източно направление, а през лятото – със западно направление. Температурата на водата се изменя от 25 °C през зимата до 29 °C през лятото. Соленост 34,0 – 35,0‰. Приливите са неправилни полуденонощни с височина до 3 – 4 m. Най-голямото пристанище е австралийският град Даруин.[2]
В шелфовата зона на морето са открити залежи на нефт и природен газ и значителни въглеводородни находища, което води до спорове между Индонезия, Източен Тимор и Австралия. През 2009 г. в морето е образуван голям нефтен разлив.[3]