Тиморско море: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking
→‎top: стандартизиране °C редактирано с AWB
Ред 36: Ред 36:
* на запад границата с останалата част на [[Индийския океан]] е правата линия от югозападния нос на остров Роти до нос Лондондери в Австралия.
* на запад границата с останалата част на [[Индийския океан]] е правата линия от югозападния нос на остров Роти до нос Лондондери в Австралия.


Дължина от запад на изток 830 km, ширина до 750 km, площ 615 хил.km<sup>2</sup>. Около 3/4 от морето е дълбочина до 200 m, като максималната му дълбочина от 3310 m е разположена в северната му част, в Тиморската падина. Южните му, австралийски брегове са силно разчленени и изобилстват от множество заливи и полуострови. Най-големи заливи са [[Жозеф Бонапарт (залив)|Жозеф Бонапарт]] и [[Ван Диймен (залив)|Ван Диймен]], а най-големи острови Мелвил и Батърст в югоизточната му част и [[Ашмор и Картие]] на запад, които са владение на [[Австралия]]. Често се наблюдават тропични бури. През зимата (юни-август) морските течения са с източно направление, а през лятото – със западно направление. Температурата на водата се изменя от 25°С през зимата до 29°С през лятото. Соленост 34,0 – 35,0‰. Приливите са неправилни полуденонощни с височина до 3 – 4 m. Най-голямото пристанище е австралийският град [[Даруин]].<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article110581.html «Большая Советская Энциклопедия» – Тиморское море, т. 25, стр. 555]</ref>
Дължина от запад на изток 830 km, ширина до 750 km, площ 615 хил.km<sup>2</sup>. Около 3/4 от морето е дълбочина до 200 m, като максималната му дълбочина от 3310 m е разположена в северната му част, в Тиморската падина. Южните му, австралийски брегове са силно разчленени и изобилстват от множество заливи и полуострови. Най-големи заливи са [[Жозеф Бонапарт (залив)|Жозеф Бонапарт]] и [[Ван Диймен (залив)|Ван Диймен]], а най-големи острови Мелвил и Батърст в югоизточната му част и [[Ашмор и Картие]] на запад, които са владение на [[Австралия]]. Често се наблюдават тропични бури. През зимата (юни-август) морските течения са с източно направление, а през лятото – със западно направление. Температурата на водата се изменя от 25 °C през зимата до 29 °C през лятото. Соленост 34,0 – 35,0‰. Приливите са неправилни полуденонощни с височина до 3 – 4 m. Най-голямото пристанище е австралийският град [[Даруин]].<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article110581.html «Большая Советская Энциклопедия» – Тиморское море, т. 25, стр. 555]</ref>


В [[шелф]]овата зона на морето са открити залежи на [[нефт]] и [[природен газ]] и значителни [[въглеводород]]ни находища, което води до спорове между [[Индонезия]], [[Източен Тимор]] и Австралия. През 2009 г. в морето е образуван голям [[нефтен разлив]].<ref>[http://www.news.com.au/technology/environment/six-years-after-the-montara-oil-spill-those-who-suffered-most-still-seek-compensation/news-story/98b1c7ac1f6c03d57e6974359e756fa0 Montara Oil Spill: Timor Sea still affected by oil six years on]</ref>
В [[шелф]]овата зона на морето са открити залежи на [[нефт]] и [[природен газ]] и значителни [[въглеводород]]ни находища, което води до спорове между [[Индонезия]], [[Източен Тимор]] и Австралия. През 2009 г. в морето е образуван голям [[нефтен разлив]].<ref>[http://www.news.com.au/technology/environment/six-years-after-the-montara-oil-spill-those-who-suffered-most-still-seek-compensation/news-story/98b1c7ac1f6c03d57e6974359e756fa0 Montara Oil Spill: Timor Sea still affected by oil six years on]</ref>

Версия от 01:55, 18 април 2020

Тиморско море
Разположение на морето.
Разположение на морето.
Координати11°30′00″ ю. ш. 127°30′00″ и. д. / 11.5° ю. ш. 127.5° и. д.
Страни с излаз Австралия
 Източен Тимор
 Индонезия
Ср. дълбочина406 m
Макс. дълбочина3310 m
Площ615 хил.km2
ОстровиМервил, Батърст
ГрадовеДарвин
-11° с. ш. 126° и. д.
Тиморско море в Общомедия

Тиморско море (на английски: Timor sea; на индонезийски: Laut Timor; на португалски: Mar de Timor) е периферно море на Индийския океан, разположено между Австралия на юг и Малайския архипелаг на север.

Според данните на Международната хидрографска организация границите му са следните[1]):

  • на юг мие част от северните брегове на Австралия;
  • на северозапад мие югоизточните брегове на островите Роти и Тимор, а чрез протока Роти между тях се свързва с море Саву на Тихия океан;
  • на север границата му с море Банда на Тихия океан се прекарва от най-източния нос на остров Тимор през островите Лети и Бабар и протоците между тях и достига до югозападния нос на остров Селару (от о-вите Танимбар);
  • на изток границата с Арафурско море е правата линия от югозападния нос на остров Селару до северозападния нос на полуостров Кобург в Австралия;
  • на запад границата с останалата част на Индийския океан е правата линия от югозападния нос на остров Роти до нос Лондондери в Австралия.

Дължина от запад на изток 830 km, ширина до 750 km, площ 615 хил.km2. Около 3/4 от морето е дълбочина до 200 m, като максималната му дълбочина от 3310 m е разположена в северната му част, в Тиморската падина. Южните му, австралийски брегове са силно разчленени и изобилстват от множество заливи и полуострови. Най-големи заливи са Жозеф Бонапарт и Ван Диймен, а най-големи острови Мелвил и Батърст в югоизточната му част и Ашмор и Картие на запад, които са владение на Австралия. Често се наблюдават тропични бури. През зимата (юни-август) морските течения са с източно направление, а през лятото – със западно направление. Температурата на водата се изменя от 25 °C през зимата до 29 °C през лятото. Соленост 34,0 – 35,0‰. Приливите са неправилни полуденонощни с височина до 3 – 4 m. Най-голямото пристанище е австралийският град Даруин.[2]

В шелфовата зона на морето са открити залежи на нефт и природен газ и значителни въглеводородни находища, което води до спорове между Индонезия, Източен Тимор и Австралия. През 2009 г. в морето е образуван голям нефтен разлив.[3]

Източници