Павел Матев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
Редакция без резюме Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
||
| Ред 10: | Ред 10: | ||
| националност = {{BUL}} |
| националност = {{BUL}} |
||
| брак = |
| брак = |
||
| деца = Уляна Матева ( |
| деца = Уляна Матева (1950 – 2016) |
||
| подпис = |
| подпис = |
||
| сайт = |
| сайт = |
||
Версия от 04:39, 18 април 2020
| Павел Матев | |
| български поет и общественик | |
| Роден |
6 декември 1924 г.
|
|---|---|
| Починал | 4 февруари 2006 г.
|
| Националност |  България |
| Учил в | Софийски университет |
| Политика | |
| Партия | БКП |
| Депутат | |
| V НС VI НС VII НС | |
| Литература | |
| Период | от 1946 г. |
| Жанрове | стихотворение |
| Направление | социалистически реализъм |
| Дебютни творби | 1946 г. |
| Награди | Димитровска награда |
| Семейство | |
| Деца | Уляна Матева (1950 – 2016) |
Павел Христов Матев е български поет, общественик, депутат, председател на Комитета за култура и изкуство.
Биография
Павел Матев е роден на 6 декември 1924 г. в село Оризово, Чирпанско. Баща му бил самоук цигулар, знаещ хиляди народни песни, но почива рано, а майка му – земеделска работничка. [1] Завършва гимназия в Чирпан през 1938 г. и славянска филология в Софийския университет през 1949 г.
Обществената му кариера е впечатляваща:
- работил в Комитета за наука, изкуство и култура (1949 – 1951);
- редактор в Комитета за кинематография (1951 – 1956);
- зам.-главен редактор на сп. „Пламък“ (1956 – 1958; 1964 – 1965);
- гл. редактор на списание „Септември“ (1964 – 1966);
- председател на Комитета за изкуство и култура (1966 – 1975);[2]
- председател на Съюза на българските писатели (1989 – 1990);[3]
- заемал най-високите постове в отдел „Изкуство и култура“ при ЦК на БКП, Комитета за българите в чужбина, Съюза на българските писатели.
Павел Матев е един от любимите лирици на няколко поколения българи. Публикува от 1946 г. Редица негови стихове се превръщат в текстове на шлагери на любовната поп песен.[3]
Умира на 4 февруари 2006 г. в София от заболяване.[4]
Библиография
- „В строя“ (1951);
- „Дълг“ (1955);
- „Време, родина, любов“ (1962);
- „Родословие“ (1963);
- „Прозрения. Избрана лирика“ (1965);
- „Чайките почиват на вълните“ (1965, 1967);
- „Стихотворения“ (1966);
- „100 стихотворения. Подбрани“ (1970);
- „Избрани стихотворения“ (1972);
- „Натрупани мълчания“ (1973, 1974, 1981);
- „Строго лято. Избрана поезия“ (1974);
- „Внезапни паузи“ (1976, 1980);
- „Рани и слънца. Избрани стихотворения“ (1978);
- „Когато птиците летят по-бавно“ (1979);
- „Предсказания. Изповеди. Избрани стихотворения. В 2 тома“ (1984);
- „Сърдечни затишия“ (1985);
- „Ти сън ли си. Любовна лирика“ (1989);
- „Голгота“ (2007);
- „Чест и дух“ (2007);
- „Болка и утеха“ (2007);
- „Скръбна земя“ (2010);[3]
- „Жадувах да съм птица“ (2014);
- „Ръкописи. Бележникът“ (2017)
Бележки
- ↑ За живота си (из разговор с Павел Матев) БНР, Златен фонд (1984), You Tube.
- ↑ Павел Матев в галерията на Министерството на културата
- ↑ а б в Поезия за/от Павел Матев в Литературен свят.
- ↑ „На 81 си отиде „тъжният поет“ Павел Матев“, Vesti.bg, 6 февруари 2006 г.
Външни препратки
- Биография на Павел Матев в „Литернет“
- Поетът, който прекрачи олтара на вечността, в. „Дума“, автор: Николай Василев, 11 февруари 2006 г.
- От и за Павел Матев в Своден каталог НАБИС
- „Без изход“, стихотворение, сп. „Пламък“, брой 1&2, 2002 г.
- „Павел Матев: Щяхме да правим хармонични личности. Не успяхме“, интервю на Бойко Ламбовски, в. „Сега“, 7 декември 2004 г.
- Таньо Клисуров, „Нашият земляк Павел Матев“, в. „Дума“, бр. 184, 10 август 2013 г.
| |||||||||||
|
