Пу И: Разлика между версии
м overlinking |
м overlinking |
||
| Ред 20: | Ред 20: | ||
През 1934 г. Пу И е провъзгласен за император на марионетната държава [[Манджоугуо]] в региона [[Манджурия]] на североизточен Китай, която е откъсната от [[Република Китай]] и е под властта на Японската империя. Управлението на Пу И в Манджоугуо продължава до нахлуването на съветските войски през август 1945 г. Прекарва известно време във военен лагер край [[Хабаровск]], а през 1950 г. е екстрадиран в [[Китай]], където е в трудов лагер в град [[Фушун]]. Освободен е през 1959 г. със специално разрешение на [[Мао Дзедун]]. |
През 1934 г. Пу И е провъзгласен за император на марионетната държава [[Манджоугуо]] в региона [[Манджурия]] на североизточен Китай, която е откъсната от [[Република Китай]] и е под властта на Японската империя. Управлението на Пу И в Манджоугуо продължава до нахлуването на съветските войски през август 1945 г. Прекарва известно време във военен лагер край [[Хабаровск]], а през 1950 г. е екстрадиран в [[Китай]], където е в трудов лагер в град [[Фушун]]. Освободен е през 1959 г. със специално разрешение на [[Мао Дзедун]]. |
||
В началото на 60-те години на XX век Пу И заема длъжността на градинар в Пекин. След като заявява, че приема комунистическата власт в Китай, бившият император става съветник на |
В началото на 60-те години на XX век Пу И заема длъжността на градинар в Пекин. След като заявява, че приема комунистическата власт в Китай, бившият император става съветник на Мао Дзедун в политико-консултативния съвет. |
||
На Пу И е посветен филмът на [[Бернардо Бертолучи]] "[[Последният император]]" от 1987 г. |
На Пу И е посветен филмът на [[Бернардо Бертолучи]] "[[Последният император]]" от 1987 г. |
||
Версия от 20:21, 19 април 2020
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
| Пу И | |
| Император на Китай | |
 | |
| Управление | 2 декември 1908 – 12 февруари 1912 |
|---|---|
| Наследил | Гуансюй |
| Наследник | Монархията е отменена |
| Лични данни | |
| Роден | 7 февруари 1906 г.
|
| Починал | 17 октомври 1967 г.
Пекин, Китай |
| Други титли | Император на Манджоугуо (1934 – 1945) |
| Семейство | |
| Династия | Айсин Гьоро |
| Баща | Айсингьоро Цзайфен |
| Майка | Юлан |
| Бракове | Императрица Ванжун Ли Шусян |
| Пу И в Общомедия | |
Айсин Джоро Пу И, известен накратко като Пу И (7 февруари 1906 г. – 17 октомври 1967 г.), е последният император на Китай и дванадесетият император от манджурската династия Цин. Пу И управлява от 1908 г., под регентството на вдовстващата императрица Лонгю и своя баща Жаифенг (принц Чун), до свалянето на империята и провъзгласяването на Синхайската република в Китай в 1912 г.
През 1934 г. Пу И е провъзгласен за император на марионетната държава Манджоугуо в региона Манджурия на североизточен Китай, която е откъсната от Република Китай и е под властта на Японската империя. Управлението на Пу И в Манджоугуо продължава до нахлуването на съветските войски през август 1945 г. Прекарва известно време във военен лагер край Хабаровск, а през 1950 г. е екстрадиран в Китай, където е в трудов лагер в град Фушун. Освободен е през 1959 г. със специално разрешение на Мао Дзедун.
В началото на 60-те години на XX век Пу И заема длъжността на градинар в Пекин. След като заявява, че приема комунистическата власт в Китай, бившият император става съветник на Мао Дзедун в политико-консултативния съвет.
На Пу И е посветен филмът на Бернардо Бертолучи "Последният император" от 1987 г.
Библиография
- Пу И. Первая половина моей жизни. Воспоминания Пу И – последнего императора Китая. М.: Прогресс, 1968.
- Пу И. От император до гражданин. С., Народна култура, 1992.
- Пу И. Последний император. M., Вагриус, 2006 (Мой ХХ век).