Пол Рикьор

Пол Рикьор Paul Ricœur
френски философ
Роден	27 февруари 1913 г. Валанс, Франция
Починал	20 май 2005 г. Шатьоне Малабри, Франция
Погребан	Франция
Религия	Протестантство
Учил в	Ренски университет Парижки хуманитарен факултет Парижки университет
Философия
Епоха	Философия на XX век
Школа	Континентална философия
Интереси	философия, феноменология
Текстове	Живата метафора Време и разказ Конфликтът на интерпретациите
Повлиян	Хайдегер, Дилтай, Марсел, Киркегор, Ясперс, Хусерл, Аренд, Бенвенист, Якобсон
Повлиял	Морис Мерло-Понти, Жак Дерида
Научна дейност
Област	Културология, теория на литературата
Работил в	Парижки университет
Семейство
Уебсайт	www.ricoeursociety.org
Пол Рикьор в Общомедия

Пол Рикьор (на френски: Paul Ricœur, р. 27 февруари 1913 – п. 20 май 2005) е френски философ, един от водещите представители (заедно с Хайдегер и Гадамер) на философската херменевтика като клон на философията, развил се като дял на феноменологията.

Творчество

Творчеството на Пол Рикьор започва след Втората световна война под знака на „Философията на волята“ (1950) и социалната етика („История и истина“, 1964). Пътят му го води от феноменологията на действието до една критична херменевтика („За интерпретацията, есе за Фройд“, 1966, и „Конфликтът на интерпретациите“, 1969), а после до една поетика на времето и действието („Живата метафора“, 1975, „Време и разказ“, 1983-1985, „От текста към действието“, 1986), която скъсва със структуралисткото ограничение на езиковата дейност.

„Самият себе си като някой друг“ (1990) предлага вариации върху чувстващия, говорещия и действащия субект. В този труд откриваме артикулирана една морална и политическа философия, продължена в редица сборници с текстове, разглеждащи проблема за справедливостта като добродетел и като институция („Прочити 1“, „Справедливото“ 1 и 2, 1991-2001). Същевременно Рикьор продължава да изследва нефилософските извори на философията, най-вече в библейските текстове („Прочити“ 3, 1994, „Да мислим Библията“, 1998). През 2000 г. той публикува „Паметта, историята, забравата“, разглеждаща въпроса за една точна представа за миналото, а през 2004 г. „Пътят на разпознаването“, който поставя тази представа за миналото, с нейната несигурност и трудна споделимост, в центъра на социалната връзка.

Библиография

Трудове

• Пътят на разпознаването, изд. СОНМ, София, 2006, прев. Тодорка Минева
• Паметта, историята, забравата, изд. СОНМ, София, 2006, прев. Тодорка Минева
• Самият себе си като някой друг, ЕА, Плевен, 2004, прев. Тодорка Минева
• Конфликтът на интерпретациите, изд. Наука и изкуство, София, 2000, прев. Иванка Райнова
• От текста към действието, изд. Наука и изкуство, София, 2000, прев. Жана Дамянова
• Живата метафора, изд. Лик, 1994
• История и истина, изд. Аргес, София, 1993

Статии

• „История и реторика“. – Страница, 2000, № 4, 49-59.

За Рикьор

Статии

• Боян Знеполски. Посоки на съвременната социална философия: Рикьор и Хабермас. – Социологически проблеми, 1999, № 3-4,
• Боян Знеполски. Пол Рикьор и френската философия. – В: Езикът на желанията. С., Дружество “Гражданин”, 1997.
• Красимира Бенкова. Лекции по съвременна етика. Шумен, Аксиос, 2001, 120-141.
• Александр Марков. К христианской политологии: Мишель де Серто и Поль Рикёр об идее равенства, Православие и мир, 14 септември 2011

Сборници

• Пол Рикьор. Философията пред предизвикателствата на промените. С., Дом на науките за човека и обществото, 1998.
• Юрген Хабермас и Пол Рикьор: диалог един след друг. С., Дом на науките за човека, 2000.
• Ивайло Знеполски. Херменевтични парадигми. Дилтай, Гадамер, Хабермас, Рикьор. С., Агата-А, 2004.
• Поль Рикер — философ диалога. М., Инст. философии РАН, 2008.

Външни препратки

• Пол Рикьор, Универсално и историческо (съкратен вариант на лекция, представена от Пол Рикьор във френския университетски колеж в Москва на 01. 04.1996 г.), прев. Стефка Паунова, в. Литературен вестник, бр. 22, 6 юни 2001 г.
• Рикьор, Смърт и Вечност (видео), кратък откъс от интервю (1969 г.), публикувано на 24.05.2012 от Nikolay Pavlov