Разлика между версии на „Мастна тъкан“

Направо към навигацията Направо към търсенето
редакция без резюме
'''Мастната тъкан''' е вид отпусната съединителна тъкан, съставена главно от [[адипоцит]]и.<ref name="Birbrair 2298–2314">{{cite journal | vauthors = Birbrair A, Zhang T, Wang ZM, Messi ML, Enikolopov GN, Mintz A, Delbono O | title = Role of pericytes in skeletal muscle regeneration and fat accumulation | journal = Stem Cells and Development | volume = 22 | issue = 16 | pages = 2298 – 2314 | date = август 2013 | pmid = 23517218 | pmc = 3730538 | doi = 10.1089/scd.2012.0647 }}</ref> Освен тях, мастната тъкан съдържа и стромална съдова-клетъчна фракция от клетки, включваща преадипоцити, [[фибробласт]]и, кръвоносни [[ендотел]]ни клетки и различни имунни клетки. Адипозната тъкан се образува от преадипоцитите. Основната ѝ роля е да съхранява енергия под формата на [[липид]]и, макар също да осигурява [[топлоизолация]] на тялото. Мастната тъкан напоследък се счита за голям [[Ендокринна система|ендокринен]] орган,<ref>{{cite journal | vauthors = Kershaw EE, Flier JS | title = Adipose tissue as an endocrine organ | journal = The Journal of Clinical Endocrinology and Metabolism | volume = 89 | issue = 6 | pages = 2548 – 2556 | date = юни 2004 | pmid = 15181022 | doi = 10.1210/jc.2004-0395 }}</ref> тъй като произвежда [[хормон]]и: [[лептин]], [[естроген]], [[резистин]] и [[цитокин]].
 
Съществуват два основни вида мастна тъкан – бяла и кафява. Бялата служи за съхраняване на енергия, докато кафявата генерира телесна топлина. Образуването на мастна тъкан се контролира частично от гена [[WDTC1]]. Мастната тъкан (в частност кафявата) е идентифицирана за пръв път от швейцареца [[Конрад Геснер]] през 1551 г.<ref>{{cite journal | vauthors = Cannon B, Nedergaard J | title = Developmental biology: Neither fat nor flesh | journal = Nature | volume = 454 | issue = 7207 | pages = 947 – 948 | date = август 2008 | pmid = 18719573 | doi = 10.1038/454947a | bibcode = 2008Natur.454..947C }}</ref> В последните години се говори за други два типа мастна тъкан подкожна (пКМТ, sCAT, WAT) и висцерална мастна тъкан (ВМТ, VAT), втората тясно свързана с развитието на атеросклероза и усложненията и, поради намалената инсулинова регулация в тази мастна тъкан (не-инхибиране на липолизата, водещо до непрекъснато освобождаване на СМК в плазмата, дори и след нахранване).
 
== Особености ==
 
Обикновено, мастната тъкан заема 10 – 18 % от теглото на мъжете и 20 – 25% от това на жените. Мастната тъкан има плътност от около 0,9&nbsp;g/ml.<ref>{{cite journal | vauthors = Farvid MS, Ng TW, Chan DC, Barrett PH, Watts GF | title = Association of adiponectin and resistin with adipose tissue compartments, insulin resistance and dyslipidaemia | journal = Diabetes, Obesity & Metabolism | volume = 7 | issue = 4 | pages = 406 – 413 | date = юли 2005 | pmid = 15955127 | doi = 10.1111/j.1463-1326.2004.00410.x }}</ref> Следователно, човек с повече мастна тъкан би плавал по-лесно, отколкото човек със същото тегло, но с повече [[мускулна тъкан]], тъй като мускулната тъкан има плътност от 1,06&nbsp;g/ml.<ref>{{cite journal | vauthors = Urbanchek MG, Picken EB, Kalliainen LK, Kuzon WM | title = Specific force deficit in skeletal muscles of old rats is partially explained by the existence of denervated muscle fibers | journal = The Journals of Gerontology. Series A, Biological Sciences and Medical Sciences | volume = 56 | issue = 5 | pages = B191–97 | date = май 2001 | pmid = 11320099 | doi = 10.1093/gerona/56.5.B191 | url = http://biomedgerontology.oxfordjournals.org/content/56/5/B191.full }}</ref>
 
== Кафявата мастна тъкан ==
[[Кафява мастна тъкан]] (КМТ, BAT) е специализирана форма на мастна тъкан участва в метаболизма и в [[Термогенеза|термогенезата]] (генериране на топлина). По този начин, е изключително активна в някои видове, например по време на [[хибернация]], при животни изложени на студ (нетрепереща термогенеза), и в '''производството на топлина при новородени'''. Макар да не е основна тъкан в хора, тя присъства при нормални индивиди. КМT се характеризира сдобре развито кръвоснабдяване, високо съдържание на [[Митохондрия|митохондрии]] и [[цитохроми]], но ниска активност на [[АТФ синтаза]]. Метаболитен акцент е поставен върху окисляване както на глюкоза, така и на мастни киселини.
 
[[Норепинефрин]] освободен от симпатиковите нервни окончания е важен за увеличаване [[липолиза]] в тъканта и увеличаване синтеза на [[липопротеин липаза]] до повишено използването на [[триацилглицерол]] богати [[липопротеини]] от циркулацията.
 
Окислението и фосфорилирането не са спреганти в митохондриите на тази тъкан поради наличието на термогенетичният разпрягащ протеин, [[термогенин]] (наричан също разпрягащ протеин 1 uncoupling protein 1 [ [UCP1]) и [[Фосфорилиране|фосфорилирането]], което се настъпва на субстратно ниво, например в [[Сукцинат тиокиназа|сукцинат тиокиназната]] реакция в [[Гликолиза|гликолизата]] (ЦТК). Така, окислението продуцира много топлина и малко свободна енергия се запазва под формата на АТФ. Термогенинът действа като път на протонна проводимост (протонна помпа, протонен канал), разсейващ електрохимичния потенциал през митохондриалната мембрана.
 
Скорошни изследвания показаха, че активността на КМT са обратно пропорционални на съдържанието на телесни мазнини и по този начин са потенциални мишени за лечението на затлъстяване и свързаните с него метаболитни разстройства.<ref>{{Цитат книга|last=Rodwell VW, Bender DA, Botham KM, Kennelly PJ, Weil PA.|first=|title=Harpers’ Illustrated Biochemistry, 31 st Edition|year=|month=|publisher=|location=|isbn=|pages=}}</ref>
 
== Източници ==
391

редакции

Навигация