Глациогенен релеф: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 22:14, 23 април 2020

Глациогенен (от латинската дума glacies - ледник) е релеф, оформен от ледници. Глетчерният лед тече под собствената си тежест. Скоростта на това движение за едно денонощие варира от 20 см в Алпите и Скандинавските планини до 2 – 3 м в Хималаите.^[1] Така ледниците деформират земната повърхност, като я изстъргват, рушат и преудълбават. Чрез камъните, които влачат със себе си, се постига още по-голям ефект. Този процес се нарича екзарация. В същото време те натрупват акумулирания материал (наричан най-общо морени) под формата на различни валове, хълмове и хребети, което представлява друга група глациогенни форми. Комбинираното въздействие на ледник и река създава третата група релефни форми.

Повечето съвременни ледникови форми са останали от последното (плейстоценското) заледяване, приключило преди 10 – 12 хиляди години. Тогава една трета от планетата е била покрита с лед^[2] – широка ивица в северните части на Европа, Азия и Америка, както и в планините на всички континенти.

Екзарационни ледникови форми

Ледниковите белези не са същински форми на релефа, тъй като са твърде малки. Това са драскотините, оставени от ледника върху големите дънни и странични скали, които не е могъл да повлече със себе си. Те са успоредни, с дължина до няколко метра.

Моренен вал в Скалистите планини (Канада)

Овчи гърбици се наричат издължените заоблени форми, които ледникът оформя по дъното върху скалната основа. Между тях се наблюдават и малки вдлъбнатини, наречени екзарационни вани.

Циркусите (наричани още кари) са големи вдлъбнатини със стръмни страни, приличащи на чаши. В тях са останали ледникови езера, които често са много дълбоки.^[3] Скалистите върхове с остри зъбери между тях се наричат карлинги. Много върхове в Рила и Пирин, както и в Алпите и другите младонагънати планини са карлинги.

Долина, преудълбана от ледник чрез екзарация, се нарича трог или висяща долина. Има U-образна форма, подобна на корито (каквото означава думата трог на немски език). Тя има неравно дъно и стръмен край, където често падат водопади.^[4] Страните ѝ са отвесни, надрани от ледника и върху тях личи докъде е достигал.

Акумулативни ледникови форми

Морени

Основна статия: Морена

Всичко, което ледникът разрушава, повлича със себе си и може да пренесе на голямо разстояние. В зоната на топене материалът се освобождава и се натрупва (акумулира) във вид на морени. Най-ниският район, където е достигал ледникът, е отбелязан от т.нар. челна морена (или още ледникова яка). Там, където са се срещали два ледника, остава средна морена, а по края - странична морена. Съществуват и вътрешни морени, образувани от скалните късове, които са останали на мястото на ледника след отдръпването му.^[5]

Дръмлин

Основна статия: Дръмлин

Дръмлините са неголеми хълмове (макар че могат да надхвърлят 40 м височина и 2 км дължина) с издължена форма, образувани от хаотично натрупан материал под някогашния ледник. Днес са останали цели дръмлинови полета.

Кам

Основна статия: Кам (релеф)

Кам се нарича малко хълмче от пясък и чакъл, образувало се в дупка в ледника. В нея вятърът и повърхностните потоци нанасят инертен материал, който впоследствие остава като конично образувание, високо няколко метра.

Флувиоглациални форми

Подледниковите реки и потоците течащи по повърхността размиват скалните примеси и ги отнасят в края на ледника. Там ги натрупват под формата на зандрови полета. В други случаи образуват дълги валове с плосък връх, които могат да се вият в продължение на десетки километри. Наричат се ескери или ози и се срещат в Скандинавия, Естония,^[6] Русия и Канада. Съществуват и лимноглациални образувания (в ледниковите езера), но те са слабо изразени.

Бележки

↑ Всеволод Курчатов, Геология за всеки, София 2004, с. 207
↑ Edward B. Evenson & Gunnar Schlieder, Glacial landform, Encyclopedia Britannica
↑ Румен Пенин, Физическа география и ландшафтна екология, София 2007, с. 367
↑ Майкъл Алаби и др., Илюстрована енциклопедия Земята, София 2013, с. 230
↑ Курчатов, Геология за всеки, с. 210
↑ The relief forms of glacial origin, Estonica - Encyclopedia about Estonia

[1] Всеволод Курчатов, Геология за всеки, София 2004, с. 207

[2] Edward B. Evenson & Gunnar Schlieder, Glacial landform, Encyclopedia Britannica

[3] Румен Пенин, Физическа география и ландшафтна екология, София 2007, с. 367

[4] Майкъл Алаби и др., Илюстрована енциклопедия Земята, София 2013, с. 230

[5] Курчатов, Геология за всеки, с. 210

[6] The relief forms of glacial origin, Estonica - Encyclopedia about Estonia

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 [[Файл:Receding glacier-ru.svg|мини|395x395пкс|Схема на отстъпващ ледник и релефа, който оставя след себе си]]
-'''Глациогенен''' (от [[Латински език|латинската]] дума ''glacies'' - ледник) е [[Релеф (геоморфология)|релеф]], оформен от ледници. Както е известно, глетчерният лед тече под собствената си тежест. Скоростта на това движение за едно денонощие варира от 20 см в [[Алпи|Алпите]] и [[Скандинавски планини|Скандинавските планини]] до 2 - 3 м в [[Хималаи|Хималаите]].<ref>Всеволод Курчатов, ''Геология за всеки'', София 2004, с. 207</ref> Така ледниците деформират земната повърхност, като я изстъргват, рушат и преудълбават. Чрез камъните, които влачат със себе си, се постига още по-голям ефект. Този процес се нарича [[екзарация]]. В същото време те натрупват акумулирания материал (наричан най-общо [[Морена|морени]]) под формата на различни валове, [[Хълм|хълмове]] и хребети, което представлява друга група глациогенни форми. Комбинираното въздействие на ледник и [[река]] създава третата група [[Форма на релефа|релефни форми]].
+'''Глациогенен''' (от [[Латински език|латинската]] дума ''glacies'' - ледник) е [[Релеф (геоморфология)|релеф]], оформен от [[Ледник|ледници]]. Глетчерният лед тече под собствената си тежест. Скоростта на това движение за едно денонощие варира от 20 см в [[Алпи|Алпите]] и [[Скандинавски планини|Скандинавските планини]] до 2 – 3 м в [[Хималаи|Хималаите]].<ref>Всеволод Курчатов, ''Геология за всеки'', София 2004, с. 207</ref> Така ледниците деформират земната повърхност, като я изстъргват, рушат и преудълбават. Чрез камъните, които влачат със себе си, се постига още по-голям ефект. Този процес се нарича [[екзарация]]. В същото време те натрупват акумулирания материал (наричан най-общо [[Морена|морени]]) под формата на различни валове, [[хълм]]ове и хребети, което представлява друга група глациогенни форми. Комбинираното въздействие на ледник и [[река]] създава третата група [[Форма на релефа|релефни форми]].
 [[Файл:Тевно езеро и Каменица - panoramio.jpg|мини|270x270пкс|Връх [[Каменица (Пирин)|Каменица]] в [[Пирин]] е типичен карлинг. Пред него е циркусът на [[Малокаменишки езера|Малокамениките езера]], който също е с ледников произход]]
-Повечето съвременни ледникови форми са останали от последното ([[Плейстоцен|плейстоценското]]) [[Ледникова епоха|заледяване]], приключило преди 10 - 12 хиляди години. Тогава една трета от планетата е била покрита с лед<ref>Edward B. Evenson & Gunnar Schlieder, ''[https://www.britannica.com/science/glacial-landform Glacial landform]'', Encyclopedia Britannica</ref> - широка ивица в северните части на Европа, Азия и Америка, както и в планините на всички континенти.
+Повечето съвременни ледникови форми са останали от последното ([[Плейстоцен|плейстоценското]]) [[Ледникова епоха|заледяване]], приключило преди 10 – 12 хиляди години. Тогава една трета от планетата е била покрита с лед<ref>Edward B. Evenson & Gunnar Schlieder, ''[https://www.britannica.com/science/glacial-landform Glacial landform]'', Encyclopedia Britannica</ref> – широка ивица в северните части на Европа, Азия и Америка, както и в планините на всички континенти.
 == Екзарационни ледникови форми ==
@@ Ред 9: / Ред 9: @@
 '''Овчи гърбици''' се наричат издължените заоблени форми, които ледникът оформя по дъното върху скалната основа. Между тях се наблюдават и малки вдлъбнатини, наречени '''екзарационни вани'''.
-'''[[Циркус|Циркусите]]''' (наричани още кари) са големи вдлъбнатини със стръмни страни, приличащи на чаши. В тях са останали [[Ледниково езеро|ледникови езера]], които често са много дълбоки.<ref>Румен Пенин, ''Физическа география и ландшафтна екология'', София 2007, с. 367</ref> Скалистите върхове с остри зъбери между тях се наричат '''[[Карлинг (геоморфология)|карлинги]]'''. Много върхове в [[Рила]] и [[Пирин]], както и в [[Алпи|Алпите]] и другите младонагънати планини са карлинги.
+'''[[Циркус|Циркусите]]''' (наричани още кари) са големи вдлъбнатини със стръмни страни, приличащи на чаши. В тях са останали [[Ледниково езеро|ледникови езера]], които често са много дълбоки.<ref>Румен Пенин, ''Физическа география и ландшафтна екология'', София 2007, с. 367</ref> Скалистите върхове с остри зъбери между тях се наричат '''[[Карлинг (геоморфология)|карлинги]]'''. Много върхове в [[Рила]] и [[Пирин]], както и в [[Алпи]]те и другите младонагънати планини са карлинги.
-Долина, преудълбана от ледник чрез екзарация, се нарича [[Трог (висяща долина)|'''трог''']] или висяща долина. Има U-образна форма, подобна на корито (каквото означава думата трог на [[немски език]]). Тя има неравно дъно и стръмен край, където често падат [[Водопад|водопади]].<ref>Майкъл Алаби и др., ''Илюстрована енциклопедия Земята'', София 2013, с. 230</ref> Страните ѝ са отвесни, надрани от ледника и върху тях личи докъде е достигал.
+Долина, преудълбана от ледник чрез екзарация, се нарича [[Трог (висяща долина)|'''трог''']] или висяща долина. Има U-образна форма, подобна на корито (каквото означава думата трог на [[немски език]]). Тя има неравно дъно и стръмен край, където често падат [[водопад]]и.<ref>Майкъл Алаби и др., ''Илюстрована енциклопедия Земята'', София 2013, с. 230</ref> Страните ѝ са отвесни, надрани от ледника и върху тях личи докъде е достигал.
 == Акумулативни ледникови форми ==
@@ Ред 27: / Ред 27: @@
 == Флувиоглациални форми ==
-Подледниковите реки и потоците течащи по повърхността размиват скалните примеси и ги отнасят в края на ледника. Там ги натрупват под формата на '''зандрови полета'''. В други случаи образуват дълги валове с плосък връх, които могат да се вият в продължение на десетки километри. Наричат се '''[[Ескер|ескери]]''' или ози и се срещат в Скандинавия, Естония,<ref>''[http://www.estonica.org/en/Nature/Uplands_and_depressions_of_South_Estonia/The_relief_forms_of_glacial_origin/ The relief forms of glacial origin]'', Estonica - Encyclopedia about Estonia</ref> Русия и Канада. Съществуват и лимноглациални образувания (в [[Ледниково езеро|ледниковите езера]]), но те са слабо изразени.
+Подледниковите реки и потоците течащи по повърхността размиват скалните примеси и ги отнасят в края на ледника. Там ги натрупват под формата на '''зандрови полета'''. В други случаи образуват дълги валове с плосък връх, които могат да се вият в продължение на десетки километри. Наричат се '''[[ескер]]и''' или ози и се срещат в Скандинавия, Естония,<ref>''[http://www.estonica.org/en/Nature/Uplands_and_depressions_of_South_Estonia/The_relief_forms_of_glacial_origin/ The relief forms of glacial origin]'', Estonica - Encyclopedia about Estonia</ref> Русия и Канада. Съществуват и лимноглациални образувания (в [[Ледниково езеро|ледниковите езера]]), но те са слабо изразени.
 == Бележки ==
 <references />
 [[Категория:Форми на релефа]]
 [[Категория:Геоморфология]]