Добри Христов: Разлика между версии
м Премахнати редакции на 90.154.146.242 (б.), към версия на Пища Хуфнагел Етикет: Отмяна |
м обращение за пари |
||
Ред 5: | Ред 5: | ||
{{Личност/Музикант |
{{Личност/Музикант |
||
| категория = музикант |
| категория = музикант |
||
| стил |
| стил = [[класическа музика]] |
||
}} }} |
}} }} |
||
'''Добри Христов''' е [[България|български]] [[композитор]], един от майсторите от първото поколение български композитори. |
'''Добри Христов''' е [[България|български]] [[композитор]], един от майсторите от първото поколение български композитори. |
||
Ред 35: | Ред 34: | ||
== В памет на Добри Христов == |
== В памет на Добри Христов == |
||
* Училището по изкуствата във Варна се нарича „Добри Христов“. В негова памет всяка година се прави юбилей. |
* Училището по изкуствата във Варна се нарича „Добри Христов“. В негова памет всяка година се прави юбилей. |
||
* Добри Христов е изобразен на [[банкнота]]та от 500 [[лев]]а, емисия [[1993]] г., която е в |
* Добри Христов е изобразен на [[банкнота]]та от 500 [[лев]]а, емисия [[1993]] г., която е в обрaщение от [[1 ноември]] 1993 до [[31 декември]] [[1999]] г.<ref>Розалина Нацева, Любен Иванов, Инес Лазарова, Петя Кръстева. ''Каталог на българските банкноти''. Българска народна банка. С., 2004. ISBN 954-9791-74-2</ref> |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
Ред 41: | Ред 40: | ||
* ''Добри Христов – Музикално-теоретическо и публицистическо наследство: Т. I''. София: Изд. на БАН, 1967, 370 с. |
* ''Добри Христов – Музикално-теоретическо и публицистическо наследство: Т. I''. София: Изд. на БАН, 1967, 370 с. |
||
* ''Добри Христов – Музикално-теоретическо и публицистическо наследство: Т. II''. София: Изд. на БАН, 1970, 370 с. |
* ''Добри Христов – Музикално-теоретическо и публицистическо наследство: Т. II''. София: Изд. на БАН, 1970, 370 с. |
||
* Милко Димитров. ''Добри Христов и Варна''. Варна, 1987 |
* Милко Димитров. ''Добри Христов и Варна''. Варна, 1987 |
||
* Венелин Кръстев. ''Добри Христов''. София: Наука и изкуство, 1975 |
* Венелин Кръстев. ''Добри Христов''. София: Наука и изкуство, 1975 |
||
* Венелин Кръстев. ''Профили''. София: Музика, 1976 |
* Венелин Кръстев. ''Профили''. София: Музика, 1976 |
||
* Венелин Кръстев. ''Очерци по история на българската музика''. София: Музика, 1977 |
* Венелин Кръстев. ''Очерци по история на българската музика''. София: Музика, 1977 |
||
== Източници == |
== Източници == |
Версия от 12:56, 25 април 2020
Добри Христов | |
български композитор | |
Роден |
14 декември 1875 г.
|
---|---|
Починал | |
Религия | православие |
Учил в | Пражка консерватория |
Работил | композитор |
Музикална кариера | |
Стил | класическа музика |
Добри Христов в Общомедия |
Добри Христов е български композитор, един от майсторите от първото поколение български композитори.
Биография
Роден е във Варна на 14 декември 1875 г. Бащата на Добри, Христо Иванов, е дребен занаятчия – кожухар, преселник от Казанлък. По време на Кримската война той напуска родното си място и се заселва във Варна, която по това време е все още слабо населена с българи. Родителите на майката на композитора са преселници от Ямболско.
Средата, в която расте бъдещият композитор, насочва осъществяването на неговите стремежи. На възраст единадесет години той печели от сурвакане на Нова година 12 гроша, с които си купува малка флейта, на която четири години се опитва да свири репертоара на военния духов оркестър. За да научи нотите, той се сприятелява с военните музиканти, от които успява да заеме партитури, които преписва и започва да дешифрира знаците, с които са записани познатите му мелодии.
Като вижда големия интерес на Добри към музиката, неговият съсед, известния поборник и будител Отон Иванов Хаджидинчов по настояване на своята съпруга Елисавета Отонова, подарява цигулка на младия музикант.
Той продължава да се самообразова с подарената цигулка, а в четвърти клас, когато е на около 12 години, се опитва и да композира – отначало едногласни мелодии, после две мазурки, накрая в последните класове на гимназията и хорови песни с „пълна хармония“, дори и солово-инструментални съчинения.
Показателен е и начинът, по който започва да изучава хармония: моли учителя си Стоян Бешков, който е диригент на църковния хор, да му даде да преписва щимовете, понеже умее да пише красиво, при което получава възможността да си състави пълна партитура и да разгледа начина, принципите и правилата, по които се водят отделните гласове. Впоследствие се захваща да изучава и истински учебници по хармония – на Рихтер, Пьотър Чайковски, Антон Аренски и Йосеф Фьорстер.
През 90-те години създава двете хорови китки „Лиляна мома хубава“ и „Пусти моми жеравненки“, с които участва в конкурс за стипендия за обучение по музика в чужбина, където е отхвърлен. За варненската общественост това е обида и хората събират пари, с които е изпратен да следва в Пражката консерватория. Един от неговите преподаватели там е Антонин Дворжак.
Трите години в Пражката консерватория обогатяват композитора с нови познания за критериите и стойностите в националното музикално изкуство. Музикална Прага живее с музиката на Бедржих Сметана (симфоничния цикъл „Моето отечество“) и на Дворжак, пред когото се прекланя. Българският музикант попада в средата на композитори, която затвърждава любовта му към националното и самобитното – към фолклора.
Умира в София на 23 януари 1941 г. на 65 години.
Творчество
Творчеството на Добри Христов е вградено в основите на българската музикална култура. Той е автор на едни от „най-ярките образци от новата българска църковномузикална литература“,[1] Литургиите на св. Йоан Златоуст (1925 и 1934) и Песнопения по Всенощно бдение (1935 – 1939).
Оставил е огромен брой хорови и солови песни; няма голям български хор, в чийто репертоар да не са включени „Ръченица“, „Леле моме“, „Ерген дядо“, „Ганината майка“ или „Дафино вино“; в репертоара на българските солисти почти задължително присъстват „Сивляна“, „Девойче“, „Я разтурай“ или „Леле, Божке“. Не само от сцената се чува „Хвалите имя Господне“, в неделя и на празник в православните храмове звучат хоровите песнопения от „Златоустова“ или от „Общодостъпна“ литургия с Великата ектения, „Херувимската песен“, „Святий Боже“ и „Тебе поем“.
В памет на Добри Христов
- Училището по изкуствата във Варна се нарича „Добри Христов“. В негова памет всяка година се прави юбилей.
- Добри Христов е изобразен на банкнотата от 500 лева, емисия 1993 г., която е в обрaщение от 1 ноември 1993 до 31 декември 1999 г.[2]
Източници
- Добри Христов – „66 Народни Песни на Македонските Българи; 66 Chansons Populaires Des Bulgares Macédoines“, София, 1931 година
- Добри Христов – Музикално-теоретическо и публицистическо наследство: Т. I. София: Изд. на БАН, 1967, 370 с.
- Добри Христов – Музикално-теоретическо и публицистическо наследство: Т. II. София: Изд. на БАН, 1970, 370 с.
- Милко Димитров. Добри Христов и Варна. Варна, 1987
- Венелин Кръстев. Добри Христов. София: Наука и изкуство, 1975
- Венелин Кръстев. Профили. София: Музика, 1976
- Венелин Кръстев. Очерци по история на българската музика. София: Музика, 1977
Източници
- ↑ Кристина Япова, „Добри Христов за църковната музика“, електронна публикация в Литературен клуб, 21 януари 2006 г.
- ↑ Розалина Нацева, Любен Иванов, Инес Лазарова, Петя Кръстева. Каталог на българските банкноти. Българска народна банка. С., 2004. ISBN 954-9791-74-2
Външни препратки
- От и за Добри Христов в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Добри Христов на сайта на Съюза на българските композитори
- Добри Христов. Църковното музикално творчество. „The Bulgarian Voices Angelite“, Санкт-Петербург (Россия), YouTube
|