Владимир Топенчаров: Разлика между версии

Владимир Топенчаров
	Владимир Топенчаров
български журналист
Роден	2 април 1905 г. София, Княжество България
Починал	31 юли 1997 г. (92 г.) Република България
Политика
Партия	Българска комунистическа партия
	Депутат
	VII НС VIII НС
Отличия	Димитровска награда

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 00:42, 26 април 2020

Тази статия е за българския журналист. За неговия син вижте Владимир Топенчаров (политик).

Владимир Евтимов Топенчаров е български журналист и историк, активен деец в Българската комунистическа партия.

Биография

Той е роден на 2 април 1906 година в София в охридски род. От 1921 година е член на Българския комунистически младежки съюз, а от 1929 година и на Българската комунистическа партия. През 1925 година е осъден на 10 години затвор за революционна дейност.^[1] Емигрира във Франция през 1936 година. От 1941 до 1943 година е интерниран в лагер.

Завежда отдела за пропаганда и агитация на Софийския областен комитет на БКП. Главен редактор е на вестник „Отечествен фронт“ (1944 – 1958) с прекъсвания, директор на печата към Българската телеграфна агенция (1945 -1947), заместник-министър на външните работи (1947 – 1949)^[2]. През 1949 година е отстранен от поста си във връзка с процеса срещу Трайчо Костов,^[3] който е женен за сестра му.

Председател е на Съюза на българските журналисти (1955 – 1958), извънреден и пълномощен посланик на България във Франция (1964 – 1973) и в Холандия (1965 – 1968), депутат в 7-ото и 8-ото Народно събрание. От 1974 година е академик на Българската академия на науките. Носител на Димитровска награда. Умира през 1997 година.

Награди

орден „9 септември 1944 г.“ II ст. (1946) и I ст. (1952)
орден „Народна република България“ втора степен (1945),
орден „Народна република България“ първа степен (април 1966),
орден „Кирил и Методий“ I ст. (1963)
орден „Академични палми“ на Франция (25 ноември 1986).
звание „Народен деятел на културата“ (май 1967).
Герой на социалистическия труд на България (23 май 1969)^[4]
орден „Георги Димитров“ (1970, 1971, 1976)
носител на голямата наградата за цялостно творчество „Георги Кирков“ на Съюза на българските журналисти (24 май 1978).
Димитровска награда (1969)
Герой на НРБ (1986) по случай неговата 80-а годишнина

Бележки

↑ Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 116.
↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, ЦДА, Главно управление на архивите при Министерския съвет, стр. 422.
↑ Огнянов, Любомир. Политическата система в България 1949 – 1956. София, „Стандарт“, 2008. ISBN 978-954-8976-45-9. с. 28.
↑ Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 25

Външни препратки

[1] Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 116.

[2] Пътеводител по мемоарните документи за БКП, ЦДА, Главно управление на архивите при Министерския съвет, стр. 422.

[огнянов-3] Огнянов, Любомир. Политическата система в България 1949 – 1956. София, „Стандарт“, 2008. ISBN 978-954-8976-45-9. с. 28.

[4] Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 25

[1]

[2]

[3]

[4]

@@ Ред 45: / Ред 45: @@
 * носител на голямата наградата за цялостно творчество „Георги Кирков“ на Съюза на българските журналисти (24 май 1978).
 * Димитровска награда (1969)
-* Герой на НРБ (1986) по случай неговата 80-та годишнина
+* Герой на НРБ (1986) по случай неговата 80-а годишнина
 == Бележки ==