Разлика между версии на „Дейвид Боуи“

Направо към навигацията Направо към търсенето
4 байта изтрити ,  преди 1 година
м
Bot: Automated text replacement (-([02-9][5-9](?:\<[Ss][Uu][Pp].*?\>)?)-?(?:т|м)?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-\2)
(→‎Външни препратки: + категория)
м (Bot: Automated text replacement (-([02-9][5-9](?:\<[Ss][Uu][Pp].*?\>)?)-?(?:т|м)?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-\2))
 
[[Файл:David Bowie and Cher 1975.JPG|мини|ляво|С Шер през 1975 г.]]
През 1975 г. Боуи постига първия си голям успех в Америка с номер едно сингъла „Fame“ и хитовия албум „Младите американци“, в които певецът се характеризира като „пластична душа“. Звукът представлява радикална промяна в стила, който първоначално отблъсква много от неговите почитатели във Великобритания. След това той опровергава очакванията на американската си публика, като записва албума „Low“ с електронно звучене. Това е първият от трите албума в сътрудничество с Брайън Ино. „Low“ (1977), „Heroes“ (1977), „Lodger“ (1979) – така наречената „Берлинска трилогия“. Всички достигат британския топ пет и получават овациите на критиците. След непостоянен комерсиален успех в края на 70-те Боуи достига до номер едно във Великобритания със сингъла от 1980 г. „Ashes to Ashes“, албума „Scary Monsters (And Super Creeps)“ и „Under Pressure“ през 1981 г. в сътрудничество с [[Куийн]]. След това той достигна нов връх през 1983 г. с албума Let's Dance, където има няколко хит сингъла. През 90-те и след 2000 г. Боуи продължава да експериментира с музикални стилове, включително и Blue Eyed Soul ([[соул]] музика, в която се среща комбинация на различни стилови елементи), индъстриъл, Adult Contemporary и jungle. Последното му турне, Reality Tour, е през 2003 – 2004. Последното му изпълнение на живо е на благотворително събитие през 2006 г. На 69-тияия му рожден ден (8 януари 2016 г.) на пазара излиза албумът Blackstar. Само два дни след това умира от [[Рак (болест)|рак]].
 
Дейвид Бъкли твърди за Боуи: „Неговото влияние е уникално в поп културата, той е проникнал и променил живота на повече хора, отколкото всяка друга фигура“. През 2002 г. проучване на [[Би Би Си]] за 100-те най-велики британци поставя Боуи под номер 29. През 2004 г. списание „Ролинг Стоун“ го класира на 39-тоо място в списъка си на 100-те най-големи артисти за всички времена.<ref>{{cite web| title = The Immortals: The First Fifty| work = Rolling Stone Issue 946| publisher = Rolling Stone| url =http://www.rollingstone.com/news/story/5939214/the_immortals_the_first_fifty}}</ref> За цялата си кариера той е продал около 140 милиона копия в целия свят. В Обединеното кралство той е носител на девет платинени албума, единадесет Златни и осем Сребърни. В САЩ пет платинени и седем златни. През 1996 г. Боуи е приет в Залата на славата на рокендрола.
 
От 70-те години насам Боуи многократно декларира своята [[бисексуалност]] в интервюта за медиите. Има син – режисьора [[Дънкан Джоунс]] и дъщеря Александрия – Лекси Зара Джоунс.

Навигация