Иван Илиев (политик): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking
м Bot: Automated text replacement (-\b([5-9](?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?(?:т|м)?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-\2)
Ред 22: Ред 22:
| институция3 =
| институция3 =
| постове3 =
| постове3 =
| известен-с = [[Списък на ректорите на УНСС|9-ти Ректор]] на [[УНСС]]
| известен-с = [[Списък на ректорите на УНСС|9-и Ректор]] на [[УНСС]]
| отличия = }}
| отличия = }}
}}
}}


'''Иван Стоянов Илиев''' е български икономист, политик от [[БКП]], заслужил деятел на науката и [[Списък на ректорите на УНСС|9-ти Ректор]] на [[УНСС]] (тогава ''"Висш икономически институт "Карл Маркс"'').
'''Иван Стоянов Илиев''' е български икономист, политик от [[БКП]], заслужил деятел на науката и [[Списък на ректорите на УНСС|9-и Ректор]] на [[УНСС]] (тогава ''"Висш икономически институт "Карл Маркс"'').


== Биография ==
== Биография ==

Версия от 21:12, 29 април 2020

Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Илиев.

Иван Илиев
български политик
Роден
Починал
София, България
Политика
ПартияБКП
III НС   V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС   
депутат
Известен с9-и Ректор на УНСС

Иван Стоянов Илиев е български икономист, политик от БКП, заслужил деятел на науката и 9-и Ректор на УНСС (тогава "Висш икономически институт "Карл Маркс").

Биография

Роден е на 24 януари 1925 г. в село Орешец, Видинска област. От 1944 г. е член на РМС, а през 1946 г. става член на БКП. Бил е инструктор и секретар на Околийския комитет на БКП в Белоградчик[1]. През 1953 г. завършва финансово-икономически факултет в Ленинград.

В периода 1960 – 1977 г. е последователно заместник-ректор и ректор на ВИИ „Карл Маркс“. От 1968 г. е доктор на икономическите науки и професор по икономика. Избран е за член-кореспондент (1984) и академик на БАН.

От 1962 до 1966 г. е заместник-председател на Държавния комитет за наука и технически прогрес и заместник-председател на Държавния комитет за планиране. Между 1968 и 1970 е заместник-министър по труда и работната заплата. От 1971 г. е завеждащ отдел “Планово-икономически“ в ЦК на БКП[2]. За известно време е в личния кабинет на лидера Тодор Живков, в който обикновено работи по стопански въпроси[3].

В периода 1973 – 1975 г. е заместник-председател на Министерския съвет, а по-късно – заместник-министър на народната просвета (1978 – 1985). Между 1985 и 1987 г. е председател на Държавната планова комисия и отново заместник-председател на Министерския съвет (1986).

От октомври 1983 г. акад. И. Илиев е главен икономически помощник на генералния секретар на БКП Тодор Живков. Бил е и съветник на министър-председателя Гриша Филипов.

От 1986 до 1990 г. е член на ЦК на БКП. Между 1988 и 1991 г. е член на Централната финансово-ревизионна комисия на БКП и научен секретар и заместник-председател на БАН[4]. След 1991 г. излиза в пенсия. Награждаван е с орден „Георги Димитров“.

Източници

  1. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 228
  2. Народни представители от Шесто народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1974, с. 487
  3. Христо, Христов. Тодор Живков. Биография. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0586-1. с. 132.
  4. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 308, ISBN 954-528-790-X
Сава Дълбоков председател на Държавния комитет за планиране (19 януари 1973 – 15 април 1975) Кирил Зарев
Станиш Бонев председател на Държавния комитет за планиране (18 октомври 1985 – 19 август 1987) Стоян Овчаров