Кокалянски манастир: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м {{храм}}: добавяне на „категория= християнство“
Ред 24: Ред 24:


== История ==
== История ==
Манастирът е изграден през XI век, по време на управлението на цар [[Самуил]]. Според легендите при един лов в [[Плана (планина)|Плана]], Самуил убил една сърна, която преди да издъхне проронила едри сълзи. Трогнат от това царят заповядал на това място да се съгради манастир в чест на Св. Архангел Михаил.
Манастирът е изграден през 11 век, по време на управлението на цар [[Самуил]]. Според легендите при един лов в [[Плана (планина)|Плана]], Самуил убил една сърна, която преди да издъхне проронила едри сълзи. Трогнат от това царят заповядал на това място да се съгради манастир в чест на Св. Архангел Михаил.


В Кокалянския манастир е намерен [[Урвишки сборник|Урвишкият сборник]], съставен през XVI век. Той съдържа 50 листа, представящи сведения за поклонници, беседи и четири похвални слова за архангелите Михаил и Гавриил (включително и похвалното слово от [[Климент Охридски]]). През 1579 г. Кокалянското евангелие на [[Йоан Кратовски]].
В Кокалянския манастир е намерен [[Урвишки сборник|Урвишкият сборник]], съставен през XVI век. Той съдържа 50 листа, представящи сведения за поклонници, беседи и четири похвални слова за архангелите Михаил и Гавриил (включително и похвалното слово от [[Климент Охридски]]). През 1579 г. Кокалянското евангелие на [[Йоан Кратовски]].

Версия от 09:33, 3 май 2020

Кокалянски манастир
„Свети Архангел Михаил“
Входът на манастира
Входът на манастира
Карта Местоположение в Кокаляне
Вид на храмаправославен манастир
Страна България
Населено мястоКокаляне
РелигияБългарска православна църква – Българска патриаршия
ЕпархияСофийска
Архиерейско наместничествоСофийско
Изграждане1902 г.
Състояниедействащ храм
Кокалянски манастир
„Свети Архангел Михаил“
в Общомедия

Кокалянският манастир „Свети Архангел Михаил“ е православен мъжки манастир край Кокаляне, България.

Местоположение

Разположен е в Плана планина, на около 4 километра югоизточно от село Кокаляне и около 6 километра североизточно от село Железница, в подножието на връх Манастирище (1338 m.н.в).

История

Манастирът е изграден през 11 век, по време на управлението на цар Самуил. Според легендите при един лов в Плана, Самуил убил една сърна, която преди да издъхне проронила едри сълзи. Трогнат от това царят заповядал на това място да се съгради манастир в чест на Св. Архангел Михаил.

В Кокалянския манастир е намерен Урвишкият сборник, съставен през XVI век. Той съдържа 50 листа, представящи сведения за поклонници, беседи и четири похвални слова за архангелите Михаил и Гавриил (включително и похвалното слово от Климент Охридски). През 1579 г. Кокалянското евангелие на Йоан Кратовски.

По времето на Османското владичество в България е бил значим книжовен център. Опожаряван е на два пъти. През 1858 г. манастирът е възстановен на мястото на стария от йеромонах Хрисант. На 16 юни 1898 г. манастира е ограбен, а отец Хрисант е убит от разбойници. Погребан е до входната врата на манастирския двор. След Освобождението в края на 19 век е възстановен напълно. Старата църква е съборена и с дарения на местното население е съградена нова постройка от ломени камъни в периода 1896 – 1898 г. През 1969 година манастирът е обявен за паметник на културата.

Архитектура

Манастирският комплекс се състои от храм „Св. Архангел Михаил“, храм „Свето преображение Господне“, две двуетажни манастирски сгради, магерница, камбанария и стопански постройки. Иконите са дарение от жители на Железница, а църквата е изписана от Никола Образописов и учениците му от Самоковската художествена школа през 1896 г.

Кокалянският манастир „Св. Архангел Михаил“ e част от „Софийската Света гора" и заедно със Средновековната крепост Урвич, Панчаревския манастир „Св. Никола – Летни" и Крепостната черква-манастир „Св. Илия", образуват Урвичкия крепостен комплекс.

В момента манастирът е в ремонт и е отворен за посещение в събота и неделя от 7:00 до 16:00 ч. (само за храма). Достига се по стръмна пътека от „Дяволския маст“ на река Ведена.

Източници

  • Динева, Валентина. Софийската Мала Света гора. София, Медиатама, 2007. ISBN 978-954-91805-2-7. с. 203 – 209.
  • Мартинов, Георги. Софийската Мала Света гора: Стари църкви, манастири, параклиси и оброчища в София и околностите. 2011. с. 25 – 26.
  • Петрова, Марияна. Повече от 100 забележителни манастира в България. София, Издателство „Фют“. ISBN 978-954-625-513-6. с. 121.

Външни препратки

Бележки