Магдалина Станчева: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking; козметични промени
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{Личност
{{Личност|археолог
| категория = археолог
| описание = българска археоложка
| роден-място = [[София]], [[Царство България]]
| починал-място = София, [[България]]
| вложки =
| вложки =
{{Личност/Учен
{{Личност/Учен
| категория = археолог
| категория = археолог
| работил-в = [[Музей за история на София]] (1952 – 1984)<br>Софийски университет (1978 – 2001)<br>[[Национална художествена академия]] (1978 – 2001)<br>[[Нов български университет]] (1994 – 2004)
| образование = [[Софийски университет]]
| работил-в = [[Музей за история на София]] (1952 – 1984)<br>Софийски университет<br>[[Национална художествена академия]]<br>[[Нов български университет]] (1990 – 2004)
}} }}
}} }}
'''Магдалина Станчева''' е [[България|българска]] [[археоложка]].<ref name="геб">{{геб|11|4200}}</ref>


== Биография ==
'''Магдалина Станчева''' е [[България|българска]] [[археоложка]].
Родена е на 6 септември 1924 година в [[София]]. През 1948 година завършва класическа филология и история в [[Софийски университет|Софийския университет „Свети Климент Охридски“]]. През 1952 година става уредник в наскоро преобразувания [[Музей за история на София]] и оглавява неговия Археологически отдел от 1953 до пенсионирането си през 1984 година, играейки активна роля в археологическите изследвания и опазването на културните паметници в града. От 1965 г. е [[научен сътрудник]], а от 1972 г. – [[старши научен сътрудник]]. В периода 1978 – 2001 г. преподава музеология в Софийския университет и история на българската керамика в [[Националната художествена академия]]. До 1989 г. ръководи археологически разкопки в София. В периода 1972 – 1982 г. е делегатка на [[България]], а от 1979 до 1981 г. е вицепрезидентка на Комитета за световно наследство на [[ЮНЕСКО]].<ref name="геб"/> С прекъсване, от 1994 до 2004 година преподава проблеми на културологията и опазване на културното наследство в [[Нов български университет]].<ref name="геб"/><ref>[http://www.dnevnik.bg/v_pamet/2014/10/07/2395657_pochina_izvestniiat_arheolog_na_sofiia_prof_magdalina/ www.dnevnik.bg]</ref>

Родена е на 6 септември 1924 година в [[София]], където през 1948 година завършва [[Софийски университет|Софийския университет „Свети Климент Охридски“]]. През 1952 година става уредник в наскоро преобразувания [[Музей за история на София]] и оглавява неговия Археологически отдел от 1953 до пенсионирането си през 1984 година, играейки активна роля в археологическите изследвания и опазването на културните паметници в града. През 1991 – 2004 година преподава в [[Нов български университет]].<ref>[http://www.dnevnik.bg/v_pamet/2014/10/07/2395657_pochina_izvestniiat_arheolog_na_sofiia_prof_magdalina/ www.dnevnik.bg]</ref>


Авторка е на трудовете: „Боянският поменик“ (1963), „Разкази за Велики Преслав“ (1993), „Мадарският конник“ (1996) и др.<ref name="геб"/>
Магдалина Станчева умира на 6 октомври 2014 година в София.
Магдалина Станчева умира на 6 октомври 2014 година в София.


== Бележки ==
== Бележки ==
<references/>
<references/>

{{Археология-мъниче}}
{{Българи-мъниче}}


{{Нормативен контрол}}
{{Нормативен контрол}}

Версия от 12:23, 3 май 2020

Магдалина Станчева
българска археоложка
Родена
Магдалина Михайлова Станчева
Починала
6 октомври 2014 г. (90 г.)

Учила вСофийски университет
Научна дейност
Работила вМузей за история на София (1952 – 1984)
Софийски университет (1978 – 2001)
Национална художествена академия (1978 – 2001)
Нов български университет (1994 – 2004)
Семейство
СъпругТеофил Иванов (1950 – 1950)
Станчо Ваклинов (1950 – 1967)

Магдалина Станчева е българска археоложка.[1]

Биография

Родена е на 6 септември 1924 година в София. През 1948 година завършва класическа филология и история в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. През 1952 година става уредник в наскоро преобразувания Музей за история на София и оглавява неговия Археологически отдел от 1953 до пенсионирането си през 1984 година, играейки активна роля в археологическите изследвания и опазването на културните паметници в града. От 1965 г. е научен сътрудник, а от 1972 г. – старши научен сътрудник. В периода 1978 – 2001 г. преподава музеология в Софийския университет и история на българската керамика в Националната художествена академия. До 1989 г. ръководи археологически разкопки в София. В периода 1972 – 1982 г. е делегатка на България, а от 1979 до 1981 г. е вицепрезидентка на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО.[1] С прекъсване, от 1994 до 2004 година преподава проблеми на културологията и опазване на културното наследство в Нов български университет.[1][2]

Авторка е на трудовете: „Боянският поменик“ (1963), „Разкази за Велики Преслав“ (1993), „Мадарският конник“ (1996) и др.[1] Магдалина Станчева умира на 6 октомври 2014 година в София.

Бележки

  1. а б в г Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 11. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104333. с. 4200.
  2. www.dnevnik.bg