Блокада на Куба

Блокадата на Куба от страна на САЩ е наложена през 7 Февруари 1962 с цел да се накаже управлението на Фидел Кастро с помощта на икономическата сила на САЩ. Официалният повод е конфискацията на имуществото на щатските граждани от страна на правителството на Кастро. Де-факто блокадата представлява забрана за всякакви икономически отношения на американските граждани с Куба и икономически свързани с Куба лица.

Ембаргото е формализирано със закон през 1992 с декларираната цел да се занесе демокрация на кубинския народ. През 1996 Конгресът засилва още повече мерките. През 1999 Бил Клинтън разширява окончателно ембаргото.

Последствия

Най-сериозните социални последици са в сферата на здравеопазването, поради липсата на достъп до почти 50% от новите медикаментите на пазара. Все пак, според доклад от 1998, "хуманитарната катастрофа е предотвратена само защото кубинското правителство предостави висока бюджетна поддръжка на системата за здравеопазване. Детската смъртност е наполовина по-ниска отколкото във щата Вашингтон" Според кубинското правителство пълните загуби на Куба от ембаргото са $86 000 000 000. Според Търговската комисия на САЩ, годишните загуби на американски износители са $1 200 000 000.

Опозиция

ООН гласува 15 резолюции, в които огромното мнозинство подкрепя свалянето на ембаргото. Против последната резолюция се обявяват САЩ, Израел, Палау и Маршалските острови, за сметка на това я подкрепят 183 държави.