Копринка Червенкова: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-(1\d(?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?т?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите|ина|ината)\b +\1-\2)
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{Личност
{{Личност
| име = Копринка Червенкова
| категория = журналист
| категория = журналист
| описание = българска журналистка, театроведка
| портрет =
| портрет =
| портрет-описание =
| портрет-описание =
| националност = {{BUL}}
| роден-място = [[София]], [[България]]
| починал-място =
| вложки = {{Личност/Учен | категория = журналист
| вложки = {{Личност/Учен | категория = журналист
| област = [[Изкуствознание]]
| област = [[Изкуствознание]]
Ред 38: Ред 35:


{{българи-мъниче}}
{{българи-мъниче}}
{{Нормативен контрол|TYP=p|LCCN=no98116598|VIAF=29156191|ISNI=0000 0000 4602 7170}}
{{Нормативен контрол}}
{{СОРТКАТ:Червенкова, Копринка}}
{{СОРТКАТ:Червенкова, Копринка}}
[[Категория:Български журналисти]]
[[Категория:Български журналисти]]

Версия от 16:29, 3 май 2020

Копринка Червенкова
български журналист и театровед
Родена

Националност България
Научна дейност
ОбластИзкуствознание
Работила ввестник „Култура

Копринка Георгиева Червенкова е българска журналистка и театроведка.

Биография

Копринка Червенкова е родена на 18 октомври 1947 г. в София. Завършва Френската гимназия в родния си град и Висшия театрален институт (ГИТИС) в Москва. От 1975 г. работи във в. „Култура“. Заради участие в Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в края на 1989 г. е уволнена от вестника (а на 24 декември 1989 г. изключена и от БКП). От 1990 г. до юни 2018 г., когато вестник „Култура“ е спрян, тя е негов главен редактор.[1][2][3]

Присъства във френското посолство в София на закуска с тогавашния френски президент Франсоа Митеран.[4][5][6]

Източници

  1. „Вестник „Култура“, сайт на фондация Communitas.
  2. „Копринка Червенкова: Елитът в България ще се купува!“, интервю на Светослава Тадаръкова, в. „Сега“, 24 ноември 2000 г.
  3. Копринка Червенкова, „Фрагменти за сбогом“, в. „Култура“, бр. 29 (2953), 27 юли 2018 г.
  4. Мария Гинева, „Закуска с Митеран“ в сянката на Берлинската стена“, Novinite.bg, 18 юли 2012 г.
  5. „25 години от „закуската с Митеран“, Offnews.bg, 19 януари 2014 г.
  6. „Събраните от Митеран „дисиденти“ си спомниха за изгубените илюзии“, в. „Сега“, 20 януари 2009 г.

Външни препратки