Белгород Днестровски: Разлика между версии

Белгород Днестровски
Білгород-Дністровський
	Белгород Днестровски Білгород-Дністровський
— град —
	Крепостта през 2004 г.
	Белгород Днестровски Координати: 46°10′59.99″ с. ш. 30°19′59.99″ и. д. / 46.183333° с. ш. 30.333333° и. д. Белгород Днестровски Белгород Днестровски
Страна	Украйна
Област	Одеска област
Площ	31 km²
Надм. височина	28 m
Население	51 133 души (2001)
Кмет	Алла Фьодоровна Гинак
Основаване	502 г. пр.н.е.
Пощенски код	67700–67719
Телефонен код	+380 4849
Часова зона	EET (UTC+2; Лятно часово време – UTC+3)
Официален сайт	bilgorod-d.org.ua
	Белгород Днестровски в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 12:53, 4 май 2020

Тази статия е за града в Южна Бесарабия. За града в Русия вижте Белгород.

Вижте пояснителната страница за други значения на Белград.

Белгород Днестровски (от старобългарското Бѣлградъ; на украински: Білгород-Дністровський) е град в Югозападна Украйна, Одеска област. Населението му през 2011 година е 50 296 жители.

История

Старото име на града е българското Бѣлградъ. Споменава се и с турското име Акерман,^[1] румънското – Четатя Алба, старите гръцки – Маврокастро и Аспрокастрон и руското Белгород Днестровский. Градът се намира в историческата област Буджак, част от Бесарабия. Територията, на която се намира градът, е част от българската държава още от основаването ѝ в VІІ век до падането ѝ под византийска власт в началото на ХІ век. След възстановяването на България през 1185 г. градът и областта отново влизат в рамките на Второто българско царство до 1241 г., когато Белград бива завладян от Монголската империя. Българското управление над града и областта е възстановено към 1300 г. при цар Тодор Светослав. Българското етническо и политическо присъствие в земите на север от Дунава е засвидетелствано през първата третина на XIV век от арабския географ Абуфеда (1273–1331 г.). Когато описва река Днепър, той сочи, че: „край нейните брегове се намират множество селища на българи и тюрки“. Важни са и неговите сведения за третия български град, носещ името Белград – този на река Днестър: „Акерман е град в земята на българите и тюрките, в седмия климат. Той е малък и е разположен край Черно море… Намира се в равнина. Едни от неговите жители са мюсюлмани, а другите – неверници [християни]. Недалеч от града в морето се влива реката Торлу [Днестър]“.^[2]

През ХІХ век в областта, която е част от Руската империя, се заселват много българи бежанци от османското владичество, които стават известни като бесарабски българи.

География

Разположен е в така наречения Буджак (Южна Бесарабия) на югозападния бряг на Днестърския лиман, при вливането на река Днестър в Черно море.^[1]

Население

2001 – 62 300 жители
2009 – 50 452 жители
2011 – 50 296 жители

Етнически състав

(2001)

32 200 (62,9%) – украинци
14 400 (28,2%) – руснаци
1900 (3,7%) – българи
1000 (1,9%) – молдовани
300 (0,6%) – беларуси
200 (0,4%) – гагаузи
200 (0,4%) – евреи
100 (0,3%) – арменци
100 (0,3%) – цигани
700 – други

Личности

Родени

Давид Бродски (1895-1966) – съветски поет и преводач
Павел Берков (1896-1969) – литературовед и библиограф
Порфирий Стаматов (1840-1925) – български юрист

Починали

Анджело ди Сполети (2 април 1314) – францискански монах

Източници

↑ ^а ^б Kaba, John. Politico-economic Review of Basarabia. United States, American Relief Administration, 1919. с. 15.
↑ Иван Божилов, Васил Гюзелев, История на България в три тома, том 1, § 2. Стабилизиране на Българското царство след кризата: Тодор Светослав (1300–1322 г.) и Георги ІІ Тертер (1322–1323 г.)

Външни препратки

Официален сайт

[Kaba-1] а ^б Kaba, John. Politico-economic Review of Basarabia. United States, American Relief Administration, 1919. с. 15.

[2] Иван Божилов, Васил Гюзелев, История на България в три тома, том 1, § 2. Стабилизиране на Българското царство след кризата: Тодор Светослав (1300–1322 г.) и Георги ІІ Тертер (1322–1323 г.)

[1]

[2]

@@ Ред 40: / Ред 40: @@
 | сайт               = {{URL|bilgorod-d.org.ua}}
 }}
-'''Белгород Днестровски''' (от [[старобългарски език|старобългарското]] '''Б{{Уникод|ѣ}}лградъ''', {{lang|uk|Білгород-Дністровський}}) е [[град]] в Югозападна [[Украйна]], [[Одеска област]]. Населението му през [[2011]] година е 50 296 жители.
+'''Белгород Днестровски''' (от [[старобългарски език|старобългарското]] ''Б{{Уникод|ѣ}}лградъ''; {{lang|uk|Білгород-Дністровський}}) е [[град]] в Югозападна [[Украйна]], [[Одеска област]]. Населението му през [[2011]] година е 50 296 жители.
 == История ==
 [[Файл:Bulgaria Samuil (997-1014)cs.png|360px|мини|България при цар Самуил]]
-Старото име на града е българското '''''Б{{Уникод|ѣ}}лградъ'''''. Споменава се и с [[турски език|турското]] име ''Акерман'',<ref name=Kaba>{{cite book|last=Kaba|first=John|title=Politico-economic Review of Basarabia|year=1919|publisher=American Relief Administration|location=United States|page=15|url=http://www.wdl.org/en/item/7313/view/1/15/}}</ref> [[румънски език|румънското]] – ''Четатя Алба'', старите [[гръцки език|гръцки]] – ''Маврокастро'' и ''Аспрокастрон'' и [[руски език|руското]] ''Белгород Днестровский''. Градът се намира в историческата област [[Буджак]], част от [[Бесарабия]]. Територията, на която се намира градът, е част от българската държава още от основаването ѝ в VІІ век до падането ѝ под византийска власт в началото на ХІ век. След възстановяването на България през 1185 г. градът и областта отново влизат в рамките на Второто българско царство до 1241 г., когато Белград бива завладян от Монголската империя. Българското управление над града и областта е възстановено към 1300 г. при цар [[Тодор Светослав]]. Българското етническо и политическо присъствие в земите на север от Дунава е засвидетелствано през първата третина на XIV век от арабския географ Абуфеда (1273–1331 г.). Когато описва река [[Днепър]], той сочи, че: ''„край нейните брегове се намират множество селища на българи и тюрки“''. Важни са и неговите сведения за третия български град, носещ името [[Акерман|Белград]] – този на река [[Днестър]]: ''„Акерман е град в земята на българите и тюрките, в седмия климат. Той е малък и е разположен край Черно море… Намира се в равнина. Едни от неговите жители са мюсюлмани, а другите – неверници [християни]. Недалеч от града в морето се влива реката Торлу [Днестър]“.''<ref>[http://chitanka.info/text/30003/50#ref_3-4 Иван Божилов, Васил Гюзелев, История на България в три тома, том 1, § 2. Стабилизиране на Българското царство след кризата: Тодор Светослав (1300–1322 г.) и Георги ІІ Тертер (1322–1323 г.)]</ref><br />
+Старото име на града е българското ''Б{{Уникод|ѣ}}лградъ''. Споменава се и с [[турски език|турското]] име ''Акерман'',<ref name=Kaba>{{cite book|last=Kaba|first=John|title=Politico-economic Review of Basarabia|year=1919|publisher=American Relief Administration|location=United States|page=15|url=http://www.wdl.org/en/item/7313/view/1/15/}}</ref> [[румънски език|румънското]] – ''Четатя Алба'', старите [[гръцки език|гръцки]] – ''Маврокастро'' и ''Аспрокастрон'' и [[руски език|руското]] ''Белгород Днестровский''. Градът се намира в историческата област [[Буджак]], част от [[Бесарабия]]. Територията, на която се намира градът, е част от българската държава още от основаването ѝ в VІІ век до падането ѝ под византийска власт в началото на ХІ век. След възстановяването на България през 1185 г. градът и областта отново влизат в рамките на Второто българско царство до 1241 г., когато Белград бива завладян от Монголската империя. Българското управление над града и областта е възстановено към 1300 г. при цар [[Тодор Светослав]]. Българското етническо и политическо присъствие в земите на север от Дунава е засвидетелствано през първата третина на XIV век от арабския географ Абуфеда (1273–1331 г.). Когато описва река [[Днепър]], той сочи, че: ''„край нейните брегове се намират множество селища на българи и тюрки“''. Важни са и неговите сведения за третия български град, носещ името [[Акерман|Белград]] – този на река [[Днестър]]: ''„Акерман е град в земята на българите и тюрките, в седмия климат. Той е малък и е разположен край Черно море… Намира се в равнина. Едни от неговите жители са мюсюлмани, а другите – неверници [християни]. Недалеч от града в морето се влива реката Торлу [Днестър]“.''<ref>[http://chitanka.info/text/30003/50#ref_3-4 Иван Божилов, Васил Гюзелев, История на България в три тома, том 1, § 2. Стабилизиране на Българското царство след кризата: Тодор Светослав (1300–1322 г.) и Георги ІІ Тертер (1322–1323 г.)]</ref><br />
 През ХІХ век в областта, която е част от [[Руска империя|Руската империя]], се заселват много българи бежанци от османското владичество, които стават известни като [[бесарабски българи]].