Шведска Померания: Разлика между версии
м Bot: Automated text replacement (-\(на немски език\) +{{икона|de}}); козметични промени |
{{xxx-мъниче}} → {{мъниче|xxx}} |
||
| Ред 124: | Ред 124: | ||
Швеция, с присъствие в Померания с [[Обсада на Щралзунд (1628)|гарнизон в Щралзунд от 1628 г.]], придобива ефективен контрол над Померанското херцогство с [[Щетински договор (1630)|договора в Щетин през 1630]]. С [[Вестфалски мирен договор|Вестфалския мирен договр от 1648]] и [[Щетински договор (1653)|Щетинския договр от 1653]], Швеция получава [[Западна Померания]] (немски: ''Vorpommern'') с островите [[Рюген]], [[Узедом]] и [[Волин]], както и ивицата [[Транспомерания]] (''Hinterpommern''). Мирните договори са договаряни, докато шведската кралица [[Кристина (Швеция)|Кристина]] е малолетна и [[Шведска империя|Шведската империя]] е управлявана от членове на висшата аристокрация. Вследствие на това Померания не е анексирана към Швеция, както френските военни печалби, което би означавало премахване на [[Крепостно право|крепостничеството]], тъй като померанските селски закони от 1616 г. се практикували там в най-тежката си форма. Вместо това тя остава част от [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]], превръщайки шведските владетели в ''райхсфюрстен'' (императорски принцове) и оставяйки благородството в пълна отговорност за селските райони и жителите му. Докато шведско-померанските благородници в Швеция са подложени на съкращаване, когато царете от края на [[17 век|XVII век]] си възвръщат политическата власт, разпоредбите на Вестфалския договор продължават да пречат на преследването на политиката на единство в Померания, докато Свещената римска империя не е разрушена през 1806 г. |
Швеция, с присъствие в Померания с [[Обсада на Щралзунд (1628)|гарнизон в Щралзунд от 1628 г.]], придобива ефективен контрол над Померанското херцогство с [[Щетински договор (1630)|договора в Щетин през 1630]]. С [[Вестфалски мирен договор|Вестфалския мирен договр от 1648]] и [[Щетински договор (1653)|Щетинския договр от 1653]], Швеция получава [[Западна Померания]] (немски: ''Vorpommern'') с островите [[Рюген]], [[Узедом]] и [[Волин]], както и ивицата [[Транспомерания]] (''Hinterpommern''). Мирните договори са договаряни, докато шведската кралица [[Кристина (Швеция)|Кристина]] е малолетна и [[Шведска империя|Шведската империя]] е управлявана от членове на висшата аристокрация. Вследствие на това Померания не е анексирана към Швеция, както френските военни печалби, което би означавало премахване на [[Крепостно право|крепостничеството]], тъй като померанските селски закони от 1616 г. се практикували там в най-тежката си форма. Вместо това тя остава част от [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]], превръщайки шведските владетели в ''райхсфюрстен'' (императорски принцове) и оставяйки благородството в пълна отговорност за селските райони и жителите му. Докато шведско-померанските благородници в Швеция са подложени на съкращаване, когато царете от края на [[17 век|XVII век]] си възвръщат политическата власт, разпоредбите на Вестфалския договор продължават да пречат на преследването на политиката на единство в Померания, докато Свещената римска империя не е разрушена през 1806 г. |
||
{{ |
{{мъниче|история}} |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
Версия от 13:49, 11 май 2020
| Шведска Померания Svenska Pommern Schwedisch Pommern | |
| — доминион на Швеция част от Свещената Римска империя до 1806 — | |
| 1630 – 1815 | |
 Знаме  Герб | |
 Шведска Померания (в оранжево) в пределите на Шведската империя през 1658. | |
| Континент | Европа |
|---|---|
| Столица | Щетин (1630 – 1720) Грайфсвалд (1720 – 1814) |
| Официален език | долнонемски/немски, шведски |
| Религия | Лутеранство |
| Форма на управление | Херцогство |
| херцог | |
| 1630 – 1632 | Густав II Адолф |
| 1809 – 1814 | Карл XIII |
| |
| Днес част от |  Германия  Полша |
| Шведска Померания в Общомедия | |
Шведска Померания (на шведски: Svenska Pommern; на немски: Schwedisch-Pommern) е доминион на Шведската корона в периода от 1630 до 1815. Разположена е на балтийското крайбрежие на днешните Германия и Полша.[1] След Полската война и Тридесетгодишната война, Швеция завзема значителен контрол върху земите на южното балтийско крайбрежие, включително Померания и части от Ливония и Прусия (dominium maris baltici).
Швеция, с присъствие в Померания с гарнизон в Щралзунд от 1628 г., придобива ефективен контрол над Померанското херцогство с договора в Щетин през 1630. С Вестфалския мирен договр от 1648 и Щетинския договр от 1653, Швеция получава Западна Померания (немски: Vorpommern) с островите Рюген, Узедом и Волин, както и ивицата Транспомерания (Hinterpommern). Мирните договори са договаряни, докато шведската кралица Кристина е малолетна и Шведската империя е управлявана от членове на висшата аристокрация. Вследствие на това Померания не е анексирана към Швеция, както френските военни печалби, което би означавало премахване на крепостничеството, тъй като померанските селски закони от 1616 г. се практикували там в най-тежката си форма. Вместо това тя остава част от Свещената Римска империя, превръщайки шведските владетели в райхсфюрстен (императорски принцове) и оставяйки благородството в пълна отговорност за селските райони и жителите му. Докато шведско-померанските благородници в Швеция са подложени на съкращаване, когато царете от края на XVII век си възвръщат политическата власт, разпоредбите на Вестфалския договор продължават да пречат на преследването на политиката на единство в Померания, докато Свещената римска империя не е разрушена през 1806 г.
Източници
- ↑ Шведска померания ((de))