Аристокрация: Разлика между версии
м форматиране: URL (ползвайки Advisor) |
{{xxx-мъниче}} → {{мъниче|xxx}} |
||
Ред 31: | Ред 31: | ||
{{социология-мъниче}} |
{{социология-мъниче}} |
||
{{ |
{{мъниче|политика}} |
||
{{Нормативен контрол}} |
{{Нормативен контрол}} |
||
[[Категория:Аристокрация| ]] |
[[Категория:Аристокрация| ]] |
Версия от 06:23, 12 май 2020
- Тази статия е за социалната класа. За формата на управление вижте Аристокрация (форма на управление).
Аристокрация (от гръцки: ἀριστεύς, благороден произход, елит, и κράτος, власт, могъщество) или благородничество представлява най-висшата привилегирована класа в обществото, състояща се от знатни, благороднически семейства.[1] Основна характеристика на аристокрацията е, че се предава по наследство. В ежедневието думата аристократ се използва като синоним на благородник.
Терминът „аристокрация“ е въведен от древните гръцки философи – Платон, Аристотел.
Изразът „синя кръв“ за първи път е употребен в Англия през 1834 година за да отличи потомци с „чиста“ и благородническа кръв. В Русия към аристокрацията принадлежи руското дворянство.
Едмънд Бърк пише:
„ | Аристокрацията е изящен орнамент към гражданското общество. Тя е коринтски капител на изисканото общество... връзката, която споява поколенията на нацията. | “ |
В съсловната структура на средновековния Запад аристокрацията е второто съсловие, което се състои от нисша и висша аристокрация. Нисшата е съставена от рицарите, които се обединяват в рицарски ордени. Оформят свой рицарски кодекс на честта, рицарска литература и куртоазия. Тяхната функция е да защитават държавата. Към висшата аристокрация принадлежат крале, барони, херцози и пр. Тяхната функция е да управляват обществото.
Източници
Вижте също
Външни препратки
- Веселин Методиев, Аристокрация, Университетски речник на Нов български университет
|