Шпионаж

Миниатюрна шпионска камера, използвана от Щази, тайната полиция на Източна Германия. Камерата е скрита в облеклото, а за да се прикрие обектива са поставя подходящо копче.

Заловен френски шпионин през Френско-пруската война Картина „Шпионинът“ на Alphonse de Neuville, 1880 г.

Шпионаж (от френски: espionner – съгледвач, със суфикс -age, ‘ɛs.pjɔ.naʒ ‘, през руски шпионаж) или шпиониране, шпионство е процес, чиято цел е сдобиване с класифицирана или поверителна информация за държава, организация и пр. по таен, конспиративен начин, без знанието или разрешението на обекта или притежателя на информацията.

Подобни са и юридическите дефиниции, според които, шпионството е престъпление, което се осъществява в събиране на сведения, съставляващи класифицирана информация (държавна тайна), особено на военни сведения, с цел да бъдат предадени на чужда държава, чужда организация или на враждебно настроени лица.

За разлика от други разузнавателни дейности, шпионажът изисква достъп до мястото, където желаната информация е скрита, или достъп до хората, които притежават тази информация и биха я издали. С развитието на електронната техника и следенето, физическият достъп вече не е задължително условие.

Практикуването на шпионаж по дефиниция е нежелано и почти винаги е незаконно и наказуемо от закона.

Един от най-ефективните начини за събиране на данни и информация относно „противника“ (или потенциален противник), е чрез внедряването във „врежеските“ редици. Това е дейността на шпионин (немски Spion) или доносчик, съгледвач. Шпионите могат да дават информация относно големината и силата на вражеските войски, например. Те могат да откриват и дисиденти сред вражеските войски и да ги убедят да дезертират.

Във времена на криза, шпионите крадат технологии и саботират врага по множество начини.

Контраразузнаването е практиката по осуетяване на вражеския шпионаж и разузнаване.

Всички суверенни държави имат строги закони, касаещи шпионажа, а наказанията са тежки. Въпреки това, облагодетелстването от шпионажа често е толкова голямо, че повечето правителства и големи корпорации го използват.

Видове шпионаж

Съществуват следните видове шпионаж:

• икономически шпионаж;
• военен шпионаж;
• политически шпионаж;
• научно-технически шпионаж;
• шпионаж за чужда държава;
• корпоративен шпионаж.

Шпионаж за чужда държава и измяна (предателство)

Който издаде или събира с цел да издаде на чужда държава или на чужда организация информация, представляваща държавна тайна (класифицирана информация), се наказва за шпионство с лишаване от свобода от десет до двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна.

Международни шпионски скандали

През есента на 2019 г., Специализираната прокуратура, след сигнал получен в Държавна агенция „Национална сигурност“ образува досъдебно производство по Раздел II, чл. 104, ал.1 от Наказателния кодекс (НК), срещу Първия секретар в Посолството на Руската федерация, в София, който е обявен в събиране на чужда класифицирана информация, с цел да я издаде на чужда държава. Руският дипломат е провеждал конспиративни срещи с български държавен служител, разполагащ с достъп до класифицирана информация на Република България, НАТО и Европейския съюз.

Съобразно чл. 31 т. 1 от Виенската конвенция за дипломатическите отношения, „дипломатическият агент се ползва с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на приемащата държава“. По тази причина, въпреки наличието на основания за привличането му в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 104 ал. 1 НК, наказателното производство срещу руския гражданин е спряно, на основание чл. 25 ал. 1 т. 3 НПК, а именно – дипломатическият имунитет на дееца. Дипломатът е обявен за персона нон грата и е отзован, в съответствие с дипломатическите процедури и обичаи. Президентът на Руската федерация Владимир Путин награждава руския дипломат (офицер от ГРУ) с орден.  

Източници

Тази статия, свързана с политика, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.