А: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 109.199.145.189 (б.), към версия на Vodenbot
Етикет: Отмяна
BotNinja (беседа | приноси)
{{xxx-мъниче}} → {{мъниче|xxx}}
Ред 55: Ред 55:


{{Кутия Кирилица}}
{{Кутия Кирилица}}
{{Лингвистика-мъниче}}
{{мъниче|лингвистика}}


[[Категория:Кирилски букви|А]]
[[Категория:Кирилски букви|А]]

Версия от 06:29, 12 май 2020

Кирилска буква А
Цифрова стойност: 1
Уникод (hex)
Главна: U+0410
Mалка: U+0430

А, а e първата буква от българската и от повечето други азбуки.[1] Обикновено обозначава отворена предна незакръглена гласна /a/. Присъства във всички кирилски азбуки. В старобългарската и църковнославянската азбука има название азъ.[1] В глаголицата има начертание и название Аз. В кирилицата буквата има начертание А. И в двете азбуки има цифрова стойност 1. Произлиза от гръцката буква алфа.

Съвременното начертание на буквата е въведено за първи път в Русия по времето на Петър I. През годините графичното изписване на буквата се е променяло, но днес е стандартизирано и изглежда точно като латинската буква a.

Фонемна стойност

В българския език буквата „А“ има три фонемни стойности. Обикновено под ударение тя се произнася като отворена задна незакръглена гласна /ɑ/.[2] Когато е в неударена сричка, фонемната стойност на буквата съответства приблизително на полуотворена задна незакръглена гласна /ʌ/, като в известна степен звукът варира в зависимост от положението си в думата и стила – в първата предударена сричка и в по-официален стил има тенденция да е по-отворен, а в останалите срички и в по-разговорен стил – да е по-затворен.[3] Понякога буквата „А“ под ударение може да обозначава и полузатворена задна незакръглена гласна /ɤ̞/, която обикновено се означава с „Ъ“ – това става в следните особени случаи:[4][5]

  • при непълен член на съществителни от мъжки род в единствено число: дома, реда, гласа
  • при окончания за сегашно време на глаголи в първо лице единствено число или трето лице множествено число: чета, крадат

Кодове

кодова таблица буква десетично шестнадесетично осмично двоично
Уникод главна 1040 0410 002020 0000010000010000
малка 1072 0430 002060 0000010000110000
ISO 8859 – 5 главна 176 b0 260 0010110000
малка 208 d0 320 0011010000
KOI 8 главна 225 e1 341 0011100001
малка 193 c1 301 0011000001
Windows 1251 главна 192 c0 300 0011000000
малка 224 e0 340 0011100000

HTML кодовете са: А или А за главна буква и а или а за малка буква.

Източници

Библиография

  • Бояджиев, Тодор и др. Граматика на съвременния български книжовен език. Том I. Фонетика. София, Абагар, 1998. ISBN 954-584-235-0.
  • Андрейчин, проф. Любомир. Официален правописен речник на българския език. София, Просвета, 2012. ISBN 978-9540-127-019.

Бележки

  1. а б „Енциклопедия А-Я“. София, Българска академия на науките, 1974. с. 9.
  2. Бояджиев 1998, с. 29.
  3. Бояджиев 1998, с. 38 – 42.
  4. Бояджиев 1998, с. 30 – 31.
  5. Андрейчин 2012, с. 11.

Вижте също