Тон (лингвистика): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне {{без източници}}
BotNinja (беседа | приноси)
{{xxx-мъниче}} → {{мъниче|xxx}}
Ред 5: Ред 5:
Повече от половината езици по света са тонални. Примери са много [[индианци|америндски]] езици, [[китайски език|китайски]]ят, [[виетнамски език|виетнамският]], [[тайски език|тайският]], [[банту]] езиците, [[сомалийски език|сомалийският]] и субсахарските езици (с изключение на [[суахили]], [[уолоф]] и [[фулани]]) и много други.
Повече от половината езици по света са тонални. Примери са много [[индианци|америндски]] езици, [[китайски език|китайски]]ят, [[виетнамски език|виетнамският]], [[тайски език|тайският]], [[банту]] езиците, [[сомалийски език|сомалийският]] и субсахарските езици (с изключение на [[суахили]], [[уолоф]] и [[фулани]]) и много други.


{{лингвистика-мъниче}}
{{мъниче|лингвистика}}


[[Категория:Тонални езици| ]]
[[Категория:Тонални езици| ]]

Версия от 06:29, 12 май 2020

Вижте пояснителната страница за други значения на Тон.

Тон е използването на височината на гласа (т.е. честотата на звука), за разграничаване на лексикални или граматически значения. Във всички езици се среща интонацията – използването на височината на тона за изразяване на емоционални и параезикови значения, за наблягане или контраст. Не за всички езици обаче е характерно използването на тонове за разграничаване на думи и словоформи. Езиците, за които това е характерно, се наричат тонални. Отделните смислоразличителни тонове понякога се наричат тонеми, по-аналогия с фонемите.

Повече от половината езици по света са тонални. Примери са много америндски езици, китайският, виетнамският, тайският, банту езиците, сомалийският и субсахарските езици (с изключение на суахили, уолоф и фулани) и много други.