Разлика между версии на „Константин Асен“

Направо към навигацията Направо към търсенето
редакция без резюме
За да утвърди себе си като законен владетел, Константин приема името Асен, женейки се за внучката на [[Иван Асен II]] – [[Ирина Ласкарина Асенина]], дъщеря на император [[Теодор II Ласкарис|Теодор II Дука Ласкарис]] от брака му с българската принцеса [[Елена Асенина]]. По този начин Константин Тих се свързва с [[Асеневци|Асеневата династия]]. Царят е впримчен и във война с унгарския [[крал]] [[Бела IV]]. Въпреки че в резултат на междуособици в [[Унгария]] Константин Тих успява да възвърне областта [[Дробета - Турну Северин|Северин]] под българския скиптър, през 1261 г. новият [[маджари|маджарски]] крал [[Ищван V|Стефан V]] отново откъсва тези земи от България, като също превзема [[Видин]] и [[Лом]]. Константин Тих получава помощ от [[рус]]кия княз [[Яков Светослав]], който помага за отвоюването на земите от унгарците, в замяна на което бива упълномощен като автономен управник във Видин, поддържайки отношения с Унгария и България.
 
Отстраняването от престола и ослепяването на малолетния никейски император [[Йоан IV Дука Ласкарис]] от Михаил VIII Палеолог през 1261 г. изправя Константин Тих, бидейки сроден с Ирина Ласкарина, срещу Михаил VIII. Това довежда до война през 1262 година между възстановена Византия и България, която е в съюз с Йоан IV, чиято сестра е българската царица [[Ирина Ласкарина Асенина|Ирина]].Инициативата първоначално е в български ръце, като войските на Константин достигат околностите на град Виза (дн. Турция), но това остава без сериозни последици. През пролетта на 1263 година византийците, предвождани от [[Михаил Дука Глава Тарханиот|Михаил Дука Глава Тарханиот ]], успяват да обърнат баланса на силите и да овладеят редица градове по Черноморието, включително [[Месемврия]] (след споразумение с конкурента на Константин Тих за престола [[Мицо Асен|Мицо]]) и Анхиало. Непосредствено след това през 1264г. е формирана т.нар. "Странна коалиция", между българския цар Константин Тих-Асен и татарския хан Берке, владетел на [[Златната орда]],за да спасят султана на [[Иконийски султанат|Иконийския султанат]] Иззаддин Кайкаус II от ромейски плен. Татарско-българските войски нахлуват в Източна Тракия, като достигат до град [[Енос]], намиращ се до устието на р. Марица, където е задържан и султан Иззаддин. Обсадата се ръководи от българския цар и след споразумение със защитниците султанът е освободен, а в замяна градът е оставен непокътнат. Въпреки сравнително успешният завършек на войната, "Странната коалиция" не подобрява българското положение в териториално и политическо отношение.
След смъртта на съпругата му Ирина през 1268 г. Константин се опитва да възстанови отношенията си с Михаил VIII Палеолог, като приема предложението му за брак с племенницата на [[василевс]]а – [[Мария Палеологина Кантакузина]]. Обещаната зестра за сключения през 1269 г. брачен съюз са временно изгубените от България Месемврия ([[Несебър]]) и Анхиало ([[Поморие]]), но нарушеното обещание от страна на василевса влошава отношенията между двамата. България влиза в съюз с краля на [[Сицилия]] [[Карл I Анжуйски|Карл (Шарл) I Анжуйски]], който подготвя поход срещу Михаил VIII с цел възстановяване на [[Латинска империя|Латинската империя]]. Михаил отвръща на удара, омъжвайки незаконната си дъщеря [[Ефросина Палеологина|Ефросина]] за хан [[Ногай]] от Златната орда, който през 1274 г. изпълнява поръчението на Михаил VIII и нахлува в България като византийски съюзник. Сключената от Михаил VIII [[уния]] с [[Рим]] на [[Втори Лионски събор|Втория Лионски събор]] допълнително изостря отношенията между България и Византия, тъй като българската царица и [[Евлогия Палеологина|майка ѝ]] са част от византийската аристокрация, противопоставяща се на унията с [[Римокатолическа църква|Римокатолическата църква]].
 
2603

редакции

Навигация