Тюркски каганат: Разлика между версии
м Bot: Automated text replacement (- по рано + по-рано, - във ([^в,ф,В,Ф,2\-,2 \-,„в,„ф,„В,„Ф,\'\'V,\'\'F,\'\'v,\'\'f,„V,„v,„F,„f,\'\'в,\'\'В,\'\'Ф,\'\'ф,\'\'\[\[в,\'\'\[\[В,\'\'\[\[Ф,\'\'\[\[ф,\'\'\[\[F,\'\'\[\[f,\'\'\[\[V,\'\'\[\[v,\[\[в,\[\[В,\[\[Ф,\[\[ф,\[\[F,\[\[f,\[\[V,\[\[v]) + в \1, - \] +]) |
|||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
== Образуване == |
== Образуване == |
||
В началото на [[VI век]] на политическата сцена на Централна Азия се появява една нова и внушителна сила – тюрките. От средата на [[V век]] до средата на VI век гьоктюрките предприемат серия военни походи срещу конкурентните конфедерации на [[жоужан]] и на [[тиелъ]]. Тези войни сплотяват тюркските народи и привличат под знамената им нови племена, които получават равни права |
В началото на [[VI век]] на политическата сцена на Централна Азия се появява една нова и внушителна сила – тюрките. От средата на [[V век]] до средата на VI век гьоктюрките предприемат серия военни походи срещу конкурентните конфедерации на [[жоужан]] и на [[тиелъ]]. Тези войни сплотяват тюркските народи и привличат под знамената им нови племена, които получават равни права в конфедерацията. Към [[520]] г. тюрките вече разполагат с внушителна армия предвождана от Бумън хан и започват серия походи на изток, запад и юг. |
||
== Експанзия == |
== Експанзия == |
||
| Ред 14: | Ред 14: | ||
След смъртта на Бумин каган управлението на хаганата преминава в ръцете на сина му [[Мукан]] (упр. [[553]] – [[572]] г.) и брат му [[Истеми]] (упр. [[552]] – [[575]] г.). Първият приема титлата ''каган'' и поема управлението на същинската, западна част на империята, където са традиционните територии на тюрките, а вторият става управител на новозавладените земи в Централна Азия и носи титлата ''ябгу''. |
След смъртта на Бумин каган управлението на хаганата преминава в ръцете на сина му [[Мукан]] (упр. [[553]] – [[572]] г.) и брат му [[Истеми]] (упр. [[552]] – [[575]] г.). Първият приема титлата ''каган'' и поема управлението на същинската, западна част на империята, където са традиционните територии на тюрките, а вторият става управител на новозавладените земи в Централна Азия и носи титлата ''ябгу''. |
||
След смъртта им Тюркския хаганат изпада в първата си сериозна криза. Различията и съперничеството между източното и западното крило на империята стават непреодолими и около [[580]] г. довеждат до окончателното и разделяне на две части. В тази форма империята на гьоктюрките просъществува до [[745]] г., когато се разпада окончателно и [[Източнотюркски хаганат|Източнотюрския хаганат]]. [[Западнотюркски хаганат|Западнотюрският хаганат]] престава да съществува 5 години по |
След смъртта им Тюркския хаганат изпада в първата си сериозна криза. Различията и съперничеството между източното и западното крило на империята стават непреодолими и около [[580]] г. довеждат до окончателното и разделяне на две части. В тази форма империята на гьоктюрките просъществува до [[745]] г., когато се разпада окончателно и [[Източнотюркски хаганат|Източнотюрския хаганат]]. [[Западнотюркски хаганат|Западнотюрският хаганат]] престава да съществува 5 години по-рано. |
||
В началото на [[VII век]] [[прабългарите]] населяват териториите северно от [[Кавказ]], които се намират в зоната на влияние на Западнотюркския хаганат. През [[632]] г. използвайки междуособните борби за власт в хаганата, българите водени от [[Кубрат]] от рода [[Дуло]], успяват да извоюват своята независимост, създавайки [[Стара Велика България]] – племенна конфедерация на българските племена. |
В началото на [[VII век]] [[прабългарите]] населяват териториите северно от [[Кавказ]], които се намират в зоната на влияние на Западнотюркския хаганат. През [[632]] г. използвайки междуособните борби за власт в хаганата, българите водени от [[Кубрат]] от рода [[Дуло]], успяват да извоюват своята независимост, създавайки [[Стара Велика България]] – племенна конфедерация на българските племена. |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
* [http://www.amazon.co.uk/Palgrave-Concise-Historical-Atlas-Central/dp/1403975426/ref=sr_1_1?ie=UTF8&s=books&qid=1242838681&sr=8-1 The Palgrave Concise Historical Atlas of Central Asia |
* [http://www.amazon.co.uk/Palgrave-Concise-Historical-Atlas-Central/dp/1403975426/ref=sr_1_1?ie=UTF8&s=books&qid=1242838681&sr=8-1 The Palgrave Concise Historical Atlas of Central Asia], R. Abazov, New York, 2008. ISBN-10: 1403975426 |
||
== Вижте също == |
== Вижте също == |
||
Версия от 16:47, 15 май 2020
.PNG)
Тюркският (тюркутският или гьоктюркският) хаганат е тюркско племенно обединение възникнало във Вътрешна Азия (северна Монголия) към средата на VI век. В разцвета си обхваща Централна Азия, Монголия и северен Китай (провинции Кси-Ян и Манджурия). Основан е през 552 г. от гьоктюрките начело с Бумън хан от рода Ашина.
Образуване
В началото на VI век на политическата сцена на Централна Азия се появява една нова и внушителна сила – тюрките. От средата на V век до средата на VI век гьоктюрките предприемат серия военни походи срещу конкурентните конфедерации на жоужан и на тиелъ. Тези войни сплотяват тюркските народи и привличат под знамената им нови племена, които получават равни права в конфедерацията. Към 520 г. тюрките вече разполагат с внушителна армия предвождана от Бумън хан и започват серия походи на изток, запад и юг.
Експанзия
Тюркската експанзия на юг и на запад е облагодетелствана от политическите ситуации в тези райони. На юг, Китайската империя и нейните съперници са отслабени от многобройните и продължителни военни конфликти и вътрешни борби за власт. На запад, Хефталитите в Централна Азия са изтощени от серията войни със Сасанидска Персия, която на свой ред е омаломощена вследствие непрестанните войни с Източната Римска Империя (Византия). В тази обстановка Бумън побеждава жоужан, тиелъ и огузите и през 552 г. се обявява за ил-каган (цар на царете), но скоро след това неочаквано умира.
Организация
До каква степен тюрките упражнявали контрол върху градските центрове в империята и какви са били точните им взаимоотношния с уседналите народи не е съвсем ясно. Някои източници подсказват, че градовете трявбало да плащат данъци и репарации на тюркските кагани, да приемат тюркски гарнизони и заселници и да оказват административна и финансова помощ на тюрките. В замяна, тюрките не се месели във вътрешните им дела и защитавали керваните по регионалните и международните търговски пътища. Вследствие настъпва разцвет на търговията по древния път на коприната.
Разпадане
След смъртта на Бумин каган управлението на хаганата преминава в ръцете на сина му Мукан (упр. 553 – 572 г.) и брат му Истеми (упр. 552 – 575 г.). Първият приема титлата каган и поема управлението на същинската, западна част на империята, където са традиционните територии на тюрките, а вторият става управител на новозавладените земи в Централна Азия и носи титлата ябгу.
След смъртта им Тюркския хаганат изпада в първата си сериозна криза. Различията и съперничеството между източното и западното крило на империята стават непреодолими и около 580 г. довеждат до окончателното и разделяне на две части. В тази форма империята на гьоктюрките просъществува до 745 г., когато се разпада окончателно и Източнотюрския хаганат. Западнотюрският хаганат престава да съществува 5 години по-рано.
В началото на VII век прабългарите населяват териториите северно от Кавказ, които се намират в зоната на влияние на Западнотюркския хаганат. През 632 г. използвайки междуособните борби за власт в хаганата, българите водени от Кубрат от рода Дуло, успяват да извоюват своята независимост, създавайки Стара Велика България – племенна конфедерация на българските племена.
Източници
- The Palgrave Concise Historical Atlas of Central Asia, R. Abazov, New York, 2008. ISBN-10: 1403975426