Динчо Вретенаров: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 4x тире-числа, 2x заглавие-стил, 2x тире, интервал (ползвайки Advisor) |
Sashko1999 (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
| Ред 5: | Ред 5: | ||
| починал-място = [[Генерал Тодоров (село)|Препечене]], [[България]] |
| починал-място = [[Генерал Тодоров (село)|Препечене]], [[България]] |
||
}} |
}} |
||
'''Динчо Петров Вретенаров''', известен и с псевдонима '''Кескинов''', е |
'''Динчо Петров Вретенаров''', известен и с псевдонима '''Кескинов''', е [[Македония (област)|македонски]] революционер от [[арумъни|влашки]] произход, деец на [[Вътрешна македонска революционна организация|Вътрешната македонска революционна организация]], физически убиец на [[Тодор Александров]]. |
||
== Биография == |
== Биография == |
||
| Ред 11: | Ред 11: | ||
Динчо Вретенаров е роден в [[Спатово (дем Долна Джумая)|Спатово]], тогава в Османската империя, днес Кимиси, Гърция. |
Динчо Вретенаров е роден в [[Спатово (дем Долна Джумая)|Спатово]], тогава в Османската империя, днес Кимиси, Гърция. |
||
След 1919 година Динчо Вретенаров участва във възстановяването на ВМРО в [[Петрич]]ко. На 27 август 1921 г. заедно с [[Щерю Влахов]] убиват петричкия окръжен управител [[Борис Козлев]], след което стават нелегални.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/dt/dt1_1.html Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919 – 1934]</ref> Става околийски войвода в [[Мелник|Мелнишко]]. В края на август 1924 година Щерю Влахов и Динчо Вретенаров изършват [[Убийство на Тодор Александров|убийството на Тодор Александров]] в [[Пирин]]. Основната теза е, че двамата изпълняват поръчение на [[Алеко Василев]] и [[Георги Атанасов (революционер)|Георги Атанасов]], а според други убийството е спонтанен израз на страховете на Щерю Влахов да бъде елиминират без присъда<ref>Гаджев, Иван. „Иван Михайлов – отвъд легендите“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Св. Климен Охридски“, стр. 396 – 397</ref> |
След 1919 година Динчо Вретенаров участва във възстановяването на ВМРО в [[Петрич]]ко. На 27 август 1921 г. заедно с [[Щерю Влахов]] убиват петричкия окръжен управител [[Борис Козлев]], след което стават нелегални.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/dt/dt1_1.html Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919 – 1934]</ref> Става околийски войвода в [[Мелник|Мелнишко]]. В края на август 1924 година Щерю Влахов и Динчо Вретенаров изършват [[Убийство на Тодор Александров|убийството на Тодор Александров]] в [[Пирин]]. Основната теза е, че двамата изпълняват поръчение на [[Алеко Василев]] и [[Георги Атанасов (революционер)|Георги Атанасов]], а според други убийството е спонтанен израз на страховете на Щерю Влахов да бъде елиминират без присъда.<ref>Гаджев, Иван. „Иван Михайлов – отвъд легендите“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Св. Климен Охридски“, стр. 396 – 397</ref> Щерю Влахов и Динчо Вретенаров изпращат писмо на [[Серски конгрес на ВМРО (1924)|Серския конгрес]], в което заявяват „Убихме Тодор, понеже той искаше нас да убие, както уби нашите достойни другари Стефо, Сърцето<ref>Георги Сърцето от Мелнишко: {{cite book |title= 36 години във ВМРО. Спомени на Кирил Пърличев |last=Пърличев|first=Кирил |authorlink= Кирил Пърличев |coauthors= |year= 1999 |publisher= Веда МЖ|location=София |isbn= |pages= 598|url= |accessdate=}}</ref> и др. Готови сме да се явим пред един конгрес да отговаряме“. По-късно са намерени писма, които двамата са изпратили на Алеко Василев веднага след убийството на Тодор Александров.<ref>Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр.168 – 174.</ref> |
||
След убийството Щерю Влахов и Динчо Вретенаров се укриват в колиба в [[Генерал Тодоров (село)|Препечене]] до началото на [[Горноджумайски събития|Горноджумайските събития]]. По това време четата на Щерю Влахов, начело със секретаря му [[Атанас Джолев]] се намира в [[Благоевград|Горна Джумая]]. Предвождана от [[Милан Постоларски]], четата обгражда Препечене на 15 септември, а Щерю Влахов и Динчо Вретенаров се самоубиват, след което труповете им са изхвърлени в [[Струма]]<ref>Гаджев, Иван. „Иван Михайлов – отвъд легендите“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Св. Климен Охридски“, стр. 535 – 551</ref> |
След убийството Щерю Влахов и Динчо Вретенаров се укриват в колиба в [[Генерал Тодоров (село)|Препечене]] до началото на [[Горноджумайски събития|Горноджумайските събития]]. По това време четата на Щерю Влахов, начело със секретаря му [[Атанас Джолев]] се намира в [[Благоевград|Горна Джумая]]. Предвождана от [[Милан Постоларски]], четата обгражда Препечене на 15 септември, а Щерю Влахов и Динчо Вретенаров се самоубиват, след което труповете им са изхвърлени в [[Струма]].<ref>Гаджев, Иван. „Иван Михайлов – отвъд легендите“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Св. Климен Охридски“, стр. 535 – 551</ref> |
||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
Версия от 17:08, 19 май 2020
| Динчо Вретенаров | |
| български революционер | |
| Роден |
1886 г.
|
|---|---|
| Починал | 15 септември 1924 г.
|
Динчо Петров Вретенаров, известен и с псевдонима Кескинов, е македонски революционер от влашки произход, деец на Вътрешната македонска революционна организация, физически убиец на Тодор Александров.
Биография
Динчо Вретенаров е роден в Спатово, тогава в Османската империя, днес Кимиси, Гърция.
След 1919 година Динчо Вретенаров участва във възстановяването на ВМРО в Петричко. На 27 август 1921 г. заедно с Щерю Влахов убиват петричкия окръжен управител Борис Козлев, след което стават нелегални.[1] Става околийски войвода в Мелнишко. В края на август 1924 година Щерю Влахов и Динчо Вретенаров изършват убийството на Тодор Александров в Пирин. Основната теза е, че двамата изпълняват поръчение на Алеко Василев и Георги Атанасов, а според други убийството е спонтанен израз на страховете на Щерю Влахов да бъде елиминират без присъда.[2] Щерю Влахов и Динчо Вретенаров изпращат писмо на Серския конгрес, в което заявяват „Убихме Тодор, понеже той искаше нас да убие, както уби нашите достойни другари Стефо, Сърцето[3] и др. Готови сме да се явим пред един конгрес да отговаряме“. По-късно са намерени писма, които двамата са изпратили на Алеко Василев веднага след убийството на Тодор Александров.[4]
След убийството Щерю Влахов и Динчо Вретенаров се укриват в колиба в Препечене до началото на Горноджумайските събития. По това време четата на Щерю Влахов, начело със секретаря му Атанас Джолев се намира в Горна Джумая. Предвождана от Милан Постоларски, четата обгражда Препечене на 15 септември, а Щерю Влахов и Динчо Вретенаров се самоубиват, след което труповете им са изхвърлени в Струма.[5]
Бележки
- ↑ Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919 – 1934
- ↑ Гаджев, Иван. „Иван Михайлов – отвъд легендите“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Св. Климен Охридски“, стр. 396 – 397
- ↑ Георги Сърцето от Мелнишко: Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. Спомени на Кирил Пърличев. София, Веда МЖ, 1999. с. 598.
- ↑ Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр.168 – 174.
- ↑ Гаджев, Иван. „Иван Михайлов – отвъд легендите“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Св. Климен Охридски“, стр. 535 – 551
