Плотин: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-\.\] +].)
Редакция без резюме
Ред 22: Ред 22:
'''Плотин''' ({{lang|grc|Πλωτίνος, Плотинос}}; {{lang|la|Plotinus, Плотинус}}) ([[204]] – [[270]] г. сл. Хр.) е [[Древна Гърция|древногръцки]] [[философия|философ]], роден в [[Египет]] през 204 г. сл. Хр. Считан е за основател на [[неоплатонизъм|неоплатонизма]]. Ученик на [[Амоний Сакас]] и учител на [[Порфирий (философ)|Порфирий]], който продължава делото му и систематизира творчеството му.
'''Плотин''' ({{lang|grc|Πλωτίνος, Плотинос}}; {{lang|la|Plotinus, Плотинус}}) ([[204]] – [[270]] г. сл. Хр.) е [[Древна Гърция|древногръцки]] [[философия|философ]], роден в [[Египет]] през 204 г. сл. Хр. Считан е за основател на [[неоплатонизъм|неоплатонизма]]. Ученик на [[Амоний Сакас]] и учител на [[Порфирий (философ)|Порфирий]], който продължава делото му и систематизира творчеството му.


Плотин доразвива учението на [[Платон]] в сложна духовна [[космология]], която включва три субстанции: уникалност, интелигентност и [[душа]]. Цялото съществуване на човека, според Плотин, е резултат от взаимодействието на тези три субстанции. В своята философска система Плотин издига интелектуалното разсъждение до продуктивен принцип — чрез [[разсъждение]]то всичко, което съществува, се обединява в единна, всепроникваща реалност. В този смисъл Плотин не е строго [[пантеизъм|пантеистичен]], макар системата му да не допуска идеята ''„creatio ex nihilo“'' (сътворение от нищото). Освен тази космология, Плотин разработва и уникална теория за [[възприятие]]то чрез [[сетиво|сетивата]] и за [[познание]]то, базирана на идеята, че [[съзнание]]то играе важна роля при оформянето и подреждането на обектите, които възприемаме, тоест че съзнанието е активен участник, а не само пасивен регистратор на данните, получавани от сетивата. Заради тази теория Плотин може да се счита и за предшественик на [[феноменализъм|феноменализма]] на [[Едмунд Хусерл]]. Обаче доктрината на Плотин, че душата е съставена от две части — висша и нисша, при което висшата е неизменна и божествена и даряваща живот на нисшата, а нисшата — седалище на личността (и оттам — хранителница на страсти и пороци), довежда до пренебрегване [[етика]]та на индивидуалното човешко същество в полза на една [[мистика|мистична]] и [[езотерика|езотерична]] доктрина за възвишаване на душата до обединяването ѝ с нейната висша част.
Плотин доразвива учението на [[Платон]] в сложна духовна [[космология]], която включва три субстанции: Единното, Ума и Душата. Цялото съществуване на човека, според Плотин, е резултат от взаимодействието на тези три субстанции. В своята философска система Плотин издига интелектуалното разсъждение до продуктивен принцип — чрез [[разсъждение]]то всичко, което съществува, се обединява в единна, всепроникваща реалност. В този смисъл Плотин не е строго [[пантеизъм|пантеистичен]], макар системата му да не допуска идеята ''„creatio ex nihilo“'' (сътворение от нищото). Освен тази космология, Плотин разработва и уникална теория за [[възприятие]]то чрез [[сетиво|сетивата]] и за [[познание]]то, базирана на идеята, че [[съзнание]]то играе важна роля при оформянето и подреждането на обектите, които възприемаме, тоест че съзнанието е активен участник, а не само пасивен регистратор на данните, получавани от сетивата. Заради тази теория Плотин може да се счита и за предшественик на [[феноменализъм|феноменализма]] на [[Едмунд Хусерл]]. Обаче доктрината на Плотин, че душата е съставена от две части — висша и нисша, при което висшата е неизменна и божествена и даряваща живот на нисшата, а нисшата — седалище на личността (и оттам — хранителница на страсти и пороци), довежда до пренебрегване [[етика]]та на индивидуалното човешко същество в полза на една [[мистика|мистична]] и [[езотерика|езотерична]] доктрина за възвишаване на душата до обединяването ѝ с нейната висша част.


Приближен е на [[римски император|римския император]] [[Галиен]], който споделял неговите идеи. Когато Плотин помолва да получи от императора един изоставен град в [[Италия]], който да управлява според своите представи за идеалното общество, прилагайки на практика платоновите идеи, му е отказано<ref>Галя Маджарова, „Кабала. Традицията – Атлантида, Тракия, Европа“, СД Алвиола, 2015 г., стр.46-47</ref>.
Приближен е на [[римски император|римския император]] [[Галиен]], който споделял неговите идеи. Когато Плотин помолва да получи от императора един изоставен град в [[Италия]], който да управлява според своите представи за идеалното общество, прилагайки на практика платоновите идеи, му е отказано<ref>Галя Маджарова, „Кабала. Традицията – Атлантида, Тракия, Европа“, СД Алвиола, 2015 г., стр.46-47</ref>.

Версия от 10:14, 21 май 2020

Плотин
древногръцки философ

Роден
205 г.
Починал
270 г. (65 г.)
Философия
РегионЗападна философия
ЕпохаАнтична философия
ШколаНеоплатонизъм
ИнтересиМетафизика
Плотин в Общомедия

Плотин (на старогръцки: Πλωτίνος, Плотинос; на латински: Plotinus, Плотинус) (204270 г. сл. Хр.) е древногръцки философ, роден в Египет през 204 г. сл. Хр. Считан е за основател на неоплатонизма. Ученик на Амоний Сакас и учител на Порфирий, който продължава делото му и систематизира творчеството му.

Плотин доразвива учението на Платон в сложна духовна космология, която включва три субстанции: Единното, Ума и Душата. Цялото съществуване на човека, според Плотин, е резултат от взаимодействието на тези три субстанции. В своята философска система Плотин издига интелектуалното разсъждение до продуктивен принцип — чрез разсъждението всичко, което съществува, се обединява в единна, всепроникваща реалност. В този смисъл Плотин не е строго пантеистичен, макар системата му да не допуска идеята „creatio ex nihilo“ (сътворение от нищото). Освен тази космология, Плотин разработва и уникална теория за възприятието чрез сетивата и за познанието, базирана на идеята, че съзнанието играе важна роля при оформянето и подреждането на обектите, които възприемаме, тоест че съзнанието е активен участник, а не само пасивен регистратор на данните, получавани от сетивата. Заради тази теория Плотин може да се счита и за предшественик на феноменализма на Едмунд Хусерл. Обаче доктрината на Плотин, че душата е съставена от две части — висша и нисша, при което висшата е неизменна и божествена и даряваща живот на нисшата, а нисшата — седалище на личността (и оттам — хранителница на страсти и пороци), довежда до пренебрегване етиката на индивидуалното човешко същество в полза на една мистична и езотерична доктрина за възвишаване на душата до обединяването ѝ с нейната висша част.

Приближен е на римския император Галиен, който споделял неговите идеи. Когато Плотин помолва да получи от императора един изоставен град в Италия, който да управлява според своите представи за идеалното общество, прилагайки на практика платоновите идеи, му е отказано[1].

В последните 16 години от живота си написва шест съчинения под заглавието „Енеади“, всяка от които съдържа по 9 трактата. Трудът му е редактиран и издаден по-късно от ученика му Порфирий[2].

Умира през 270 г. в региона Кампания, Римска империя.

Външни препратки

Източници

  1. Галя Маджарова, „Кабала. Традицията – Атлантида, Тракия, Европа“, СД Алвиола, 2015 г., стр.46-47
  2. Галя Маджарова, „Кабала. Традицията – Атлантида, Тракия, Европа“, СД Алвиола, 2015 г., стр.47