Вировско: Разлика между версии
Kerberizer (беседа | приноси) м {{цитат уеб/книга/периодика}}: добавяне на език-икона= / lang-icon= |
{{Мъниче селища в България}} => {{мъниче|селище в България}} |
||
| Ред 34: | Ред 34: | ||
{{Община Враца}} |
{{Община Враца}} |
||
{{ |
{{мъниче|селище в България}} |
||
[[Категория:Села в област Враца]] |
[[Категория:Села в област Враца]] |
||
Версия от 14:43, 23 май 2020
| Вировско | |
  Вировско  Вировско | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 315 души[1] (15 март 2024 г.) 13,4 души/km² |
| Землище | 23,476 km² |
| Надм. височина | 264 m |
| Пощ. код | 3057 |
| Тел. код | 09110 |
| МПС код | ВР |
| ЕКАТТЕ | 11185 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Враца |
| Община – кмет | Враца Калин Каменов (ГЕРБ; 2015) |
Вѝровско е село в Северозападна България. То се намира в община Враца, област Враца.
География
Вировско се намира в източната част на голямата Пещенска котловина, оградена на юг от бърдо Веслец, а на север – от високия рид Стръница и Борованската могила – последните възвишения от Предбалкана. На запад котловината се ограничава от самотната височина Милин камък (460 м), а на изток – от разклоненията на сливащите се Веслец и Стръница. Борованската могила е висока 424 м, а връхната точка в северозападната част на Стръница – Горелата могила е 425 м. В тектонско отношение Пещенската котловина влиза в обсега на Мраморенско-Каменополската част на Белоградчишкия антиклинорий. Тук основната структура е Мраморенската антиклинала, която може да се проследи на изток от р. Ботуня, северно от Милин камък, през Каменополското възвишение до долината на р. Искър южно от с. Реселец. Веслец, от една страна, и Борованската могила и Стръница, от друга – представляват южното и северното бедро на Мраморенската антиклинала.
Землището на селото обхваща 23 364 дка площ. От тях 13540 дка са ниви, 262 дка – лозя, 1905 дка – ливади и 2812 дка – пасища. Горите заемат 2943 дка. Останалата земя е необработваема – населено място, стопански двор, пътища, язовири, речни корита и други. Билото, Велчов връх, Брега и Припека, Могилата и Байнов брег, Дедова могила и Чуй петел придават вълнообразен характер на землището на селото. По-обширни равнинни места са Ливагето, Парцелите, Селския лъг, Мрътвинъта, Турска поляна и Чешменското равнище чак до Чутората. Там се намират ливадите и нивите на кооперативното стопанство.
История
В 1890 година е завършена църквата „Свети Георги“. Зографията в нея е дело на дебърския майстор Велко Илиев.[2]
При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Вировско са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]
Личности
- Родени във Вировско
Георги К. Баджовски (Бажовски) – македоно-одрински опълченец в 15 щипска дружина.[4]- Георги Коцов – 27-годишен, македоно-одрински опълченец в четата на Кочо Хаджиманов, носител на бронзов медал.[5]
- Петър Петров (р. 1961 г.) – български футболист
Външни препратки
Бележки
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Майстор Къно Денов и зографът Велко Илиев // Карта на времето. Дигитален архив на регион Враца XX век. Посетен на 25 август 2018.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 834.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, с. 75.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, с. 381.
| ||||||||
