Алкалоземен метал: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на Vodenbot (б.), към версия на Ted Masters
Етикет: Отмяна
BotNinja (беседа | приноси)
{{xxx-мъниче}} → {{мъниче|xxx}}
Ред 77: Ред 77:
'''Ca + 2HCl → CaCl<sub>2</sub> + H<sub>2</sub> ↑''' с увеличаване на поредния номер ('''Z''') активността към киселините се увеличава.
'''Ca + 2HCl → CaCl<sub>2</sub> + H<sub>2</sub> ↑''' с увеличаване на поредния номер ('''Z''') активността към киселините се увеличава.
{{Периодична система}}
{{Периодична система}}
{{Химичен елемент-мъниче}}
{{мъниче|химичен елемент}}


[[Категория:Алкалоземни метали| ]]
[[Категория:Алкалоземни метали| ]]

Версия от 18:03, 23 май 2020

Група→ 2
↓Период
2 4
Be
3 12
Mg
4 20
Ca
5 38
Sr
6 56
Ba
7 88
Ra

Втора група от периодичната система, наречена още „Алкалоземна група“, включва елементите:

  • Beберилий – K 2s2
  • Mgмагнезий – KL 3s2
  • Caкалций – KLM 4s2
  • Srстронций – KLM 4s24p65s2
  • Baбарий – KLMN 5s25p66s2
  • Raрадий – KLMNO 6s26p67s2

Тези елементи са много електроположителни и образуват йоните Ме2+. Погледнато исторически, „земя“ се е наричало неметално вещество, почти неразтворимо във вода и непроменящо се при нагряване. Оксидите на алкалоземните метали, напр. СаО, освен че са „земя“ в горния смисъл на думата, имат и алкална реакция.

Тези метали проявяват 2-ра постоянна валентност. Техните оксиди са с основен характер, взаимодействат с киселини (CaO + H2SO4 → CaSO4 + H2O), киселинни оксиди (CaO + CO2 → CaCO3), вода (CaO + H2O → Ca(OH)2).

Химичните елементи Mg, Ca, Sr, Ba имат по 2 електрона в s – подслоя на последния слой и сходно запълнен предпоследен слой с 8 електрона. Те са електронни аналози и затова свойствата им и тези на образуваните от тях вещества са сходни. Be не е пълен електронен аналог на останалите и има двойствен характер. Той се различава по някои свойства от останалите. Радият не се разглежда, защото той е радиоактивен. Магнезият също не е типичен представител на алкалоземната група. Той притежава и лек двойствен характер.

Закономерности

  • Алкалоземните елементи проявяват постоянна втора валентност.
  • С увеличаване на поредния номер (Z) във втора главна група, атомния радиус на елементите нараства, а йонизационната енергия намалява. Това е причина металният им характер да се засилва, като най-силно изразен метален характер от тази група има барият.

Физични свойства на елементите от втора А група

Простите вещества на алкалоземните елементи са метали със сребристобял цвят и метален блясък. Провеждат топлина и електричен ток.

Най-трудно топим е берилият, а най-лесно – магнезият.

Плътността им расте с увеличаване на поредния им номер (Z), като магнезият и калцият са по-леки от берилия. С изключение на берилия, всички други елементи са пластични.

Химични свойства на елементите от втора А група

Всички елементи от втора А група, подобно на калция, взаимодействат с водорода, с кислорода, с останалите неметали, с водата и с киселините.

  • взаимодействие с водород

Ca + H2 → CaH2 – с увеличаване на поредния номер (Z) активността към водорода намалява.

  • взаимодействие с кислород

2Ca + O2 → 2CaO – с увеличаване на поредния номер (Z) активността към кислорода се увеличава.

  • взаимодействие с неметал

Ca + Cl2 → CaCl2 – берилият реагира с неметалите при висока температура, а останалите елементи се самозапалват.

  • взаимодействие с вода

Ca + 2HOH → Ca(OH)2 + H2 – само берилият не взаимодейства с вода.

  • взаимодействие с разредени киселини

Ca + 2HCl → CaCl2 + H2 с увеличаване на поредния номер (Z) активността към киселините се увеличава.