Универсална машина на Тюринг: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м {{цитат уеб/книга/периодика}} премахване на език-икона= / lang-icon=
BotNinja (беседа | приноси)
{{xxx-мъниче}} → {{мъниче|xxx}}
Ред 3: Ред 3:
Универсалната машина на Тюринг може да се разглежда като предшественик и идеализиран [[математически модел]] на всеки универсален [[компютър]]. Подобно на нея компютърът започва работа с [[компютърна програма|програма]], написана на някакъв [[език за програмиране]], и необходимите входни [[данни]], преработва ги на [[машинен език]] и след това изпълнява инструкциите.
Универсалната машина на Тюринг може да се разглежда като предшественик и идеализиран [[математически модел]] на всеки универсален [[компютър]]. Подобно на нея компютърът започва работа с [[компютърна програма|програма]], написана на някакъв [[език за програмиране]], и необходимите входни [[данни]], преработва ги на [[машинен език]] и след това изпълнява инструкциите.


{{компютри-мъниче}}
{{мъниче|комп}}


== Източници ==
== Източници ==

Версия от 15:05, 26 май 2020

Универсална машина на Тюринг в теоретичната информатика е машина на Тюринг, която може да симулира произволна друга машина на Тюринг при случайни входни данни[1]. Универсалната машина го постига, като прочита както описанието на симулираната машина, така и входните данни от собствената си лента. Понятието е въведено от Алън Тюринг през 1936 – 1937 и заляга в основата на понятието за компютър със запаметена програма, като имплицитно е заложена възможността машината да може да модифицира програмата[2].

Универсалната машина на Тюринг може да се разглежда като предшественик и идеализиран математически модел на всеки универсален компютър. Подобно на нея компютърът започва работа с програма, написана на някакъв език за програмиране, и необходимите входни данни, преработва ги на машинен език и след това изпълнява инструкциите.

Източници

  1. Павлов, Радослав. Алан Тюринг – енигматичният тений на информационната ера // Математика и математическо образование. Съюз на българските математици, 2012. Посетен на 7 ноември 2016. (на български)
  2. The Modern History of Computing // Станфордска философска енциклопедия. Посетен на 31 октомври 2016.