Болярово: Разлика между версии
{{Мъниче селища в България}} => {{мъниче|селище в България}} |
м Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“) |
||
Ред 8: | Ред 8: | ||
| сев-ширина = 42.150 |
| сев-ширина = 42.150 |
||
| изт-дължина = 26.817 |
| изт-дължина = 26.817 |
||
| адрес-община = <!--ул. |
| адрес-община = <!--ул. „Улица“ 56<br/>п.к. 303<br/>тел.: xxxx/xx-xx<br/>[mailto:kmet@obshtina.bg е-поща]--> |
||
| bgmaps = x = 968726E914AB&y = 908326E010 |
| bgmaps = x = 968726E914AB&y = 908326E010 |
||
| sat = 42.15,26.817 |
| sat = 42.15,26.817 |
Версия от 17:48, 27 май 2020
- Тази статия е за града в Югоизточна България. За квартала вижте Болярово (квартал на Хасково).
Болярово | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 1123 души[1] (15 декември 2023 г.) 28,5 души/km² |
Землище | 39,395 km² |
Надм. височина | 185 m |
Пощ. код | 8720 |
Тел. код | 04741 |
МПС код | У |
ЕКАТТЕ | 05284 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Ямбол |
Община – кмет | Болярово Христо Христов (БСП за България; 1995) |
Болярово в Общомедия |
Болярово е град в Югоизточна България, област Ямбол, община Болярово и неин административен център.
География
Той се намира в близост до язовира край с. Малко Шарково. Население (1 февруари 2011) – 1231 души.
Община Болярово е разположена в един от най-чистите в екологично отношение райони на страната – в южната част на област Ямбол, върху северните склонове на Странджа планина. Обхваща част от Тунджанската хълмиста област, Дервентските възвишения и южните склонове на Бакаджиците.
Изградена е на 667 km² площ и представлява 0,06% от територията на Република България. На юг граничи с Република Турция (55 km обща граница), на запад – с община Елхово, на север – с общините Тунджа, Ямбол и Стралджа, а на изток – с област Бургас (община Средец).
История
Старото име на града е Пашакьой.
Върху сегашната територия на община Болярово е възникнал живот още в дълбока древност. Следи от тракийски селища са открити в землищата на селата Крайново, Иглика, Попово, Денница и Камен връх. Известни са следите от древни меднорудни разработки в местността Трофалишките дупки. Важна пътна артерия от Сливен и Ямбол през село Попово, западно от Болярово, Лалково и Голям Дервент отивала към Одрин.
Археологически разкопки край с. Воден
Османското укрепено градище Пашакьойското кале, строено вероятно от хан Омуртаг, и късноантичната крепост Потамукастел край село Воден очертават друг важен път. В местността Ески Джумая на един километър северозападно от с. Денница има следи от средновековно селище. По повърхността на терена се намират фрагменти от строителна и битова керамика, характерна както за Втората българска държава, така и за първите векове на османското владичество. Известните Трите калета край с. Воден са заемали важно стратегическо място в средновековна България.
Селото Болярово възниква през Възраждането като чифлик на турски паша. Пак през Възраждането в с. Воден (Дерекьой) и „Голямо Крушево" (Ахлатлии) взема живо участие в църковните борби на българския народ. То е първото, което минава към Българската екзархия, докато съседните Шарково (Голям Боялък), Малко Шарково (Малък Боялък) и Горска поляна (Яйладжък) са останали към Гръцката патриаршия.
Макар и далече от големите икономически центрове на страната ни, Боляровският край не е отминат от проявите на българското националноосвободително движение. В паметта на местното население са още живи спомените за братята Пехливанови от село Пашакьой – хайдути, убити от турците, за четата на Стоян Стефанов от село Дерекьой, за големия родолюбец и бунтар дядо Никола Узунов (Узун Никола) от село Ичме, за организатора на Западностранджанския революционен комитет и поборник за църковна и национална свобода Курти Дражев, когото турците заточават в Диарбекир. В село Папаскьой е роден националният герой Индже войвода. Внук на Узун Никола от известния Хасекейски род Бимбелови е роденият в село Ичме Стефан Караджа.
От Пашакьой на Болярово селото е преименувано през 1934 г. През 1959 г. Болярово се намира в границите на Ямболски окръг, през 1963 г. е признато за село от градски тип, а за град е обявено през 1974 г. Когато през 1979 г. се извършва ново административно делене на България, окръзите се запазват, създават се 276 селищни системи, Болярово е оформена като селищна система. В територията на област Бургас градът попада през 1987 г., когато се извършват нови териториално-административни промени. Болярово се числи към област Ямбол след последното делене на страната на области от 1999 година.
Религии
Източноправославно християнство.
Обществени институции
Участък на полицията
Забележителности
Важно място в системата на културните ценности на община Болярово заемат възстановеният етнографски музей в гр. Болярово, къщата музей на Стефан Караджа в родното му село Стефан Караджово, музейните сбирки в с. Воден и с. Попово, паметниците и църквите.
Съществуват 20 църкви (във всяко населено място на общината) с красиви и антични иконописи, сред които храм „Св. Димитър“.
Изградени са 3 съвременни паметника – в с. Воден, с. Стефан Караджово, гр. Болярово, и 2 паметни плочи – на мястото на родната къща на Индже войвода в с. Попово и на народната певица Елена Граматикова в центъра на нейното родно село Шарково.
- Паметникът на Стефан Караджа в с. Стефан Караджово
- Паметната плоча на Индже войвода в с. Попово
- Къщата музей на Стефан Караджа в родното му с. Стефан Караджово и музейните сбирки в с. Воден и с. Попово са леснодостъпни за наблюдение и проучване.
- Паметната плоча на народната певица Елена Граматикова в с. Шарково
Икономика
В селото са се развивали земеделство и занаяти. Кооперацията „Напредък“ е учредена през 1905 г. от 13 кооператори. Към 1967 г. член-кооператорите са 1290 души. През 1946 година се създава Трудово-кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Желязко Стоянов“ – Болярово
Редовни събития
Едно от редовните събития, които се провеждат в Болярово, е фолклорният събор „Върбова свирка свири“, която е въведена преди 11 години под патронажа на кмета на общината Христо Христов. Всяка година в първата седмица на месец юни се събират над 500 участника от цяла България, както и от съседни Гърция и Турция, които представят част от националния си фолклор. В рамките на събора се провежда песенен конкурс „С песните на Елена Граматикова“. Изпълняват се и песни на известни народни певци като Манол Михайлов, Калинка Сгурова, Донка Бумбалова и много други.
Известни личности
- Родени в Болярово
- Курти Дражев (1834 – 1889), първият учител в Болярово и поборник от Априлското въстание
- Атанас Стойков (1919 – 1988), изкуствовед
- Ангел Червенков (р. 1964), футболист
- Цвета Караянчева (р. 1968), български политик, Председател на Народното Събрание на Република България от 17 ноември 2017[2]
- Други
- Тони Тонев (1956 – 2009), агроном, работи в града през 1981 – 1987
Побратимени градове
Други
Болярово се споменава многократно със старото си име Пашакьой в петологията на Токораз Исто „Ятаган и меч“. Там, според книгата, е живял Маринчо Бимбеля – Страшния. Той е бил начело на рода Бимбелови. Той с хората си е контролирал територията на Странджа, Източните Родопи и нагоре – към Ямбол.
Източници
|
|