Фердинанд I (Свещена Римска империя)

Фердинанд I
император на Свещената Римска империя, крал на Бохемия и Унгария, крал на Далмация, Хърватия, Славония, Галисия, Лодомерия и ерцхерцог на Австрия
Роден	10 март 1503 г. Алкала де Енарес, Кралство Кастилия и Леон
Починал	25 юли 1564 г. Виена, Хабсбургска монархия
Погребан	Свети Вит, Храдчани, Чехия
Религия	Католическа църква
Награди	Орден на жартиерата
Герб
Семейство
Род	Хабсбурги
Баща	Филип I (Кастилия)
Майка	Хуана Кастилска
Братя/сестри	Карл V Елеонора Австрийска (1498–1558) Мария фон Хабсбург Катерина фон Хабсбург Изабела фон Хабсбург
Съпруга	Анна Ягелонина (25 май 1521 – 27 януари 1547)
Деца	Йохана Австрийска Карл II Барбара Австрийска Маргарета Австрийска Елеонора Австрийска Катарина Австрийска Магдалена Австрийска Мария Австрийска Фердинанд II Анна Австрийска Максимилиан II Елизабет Австрийска Елена Австрийска
Други роднини	Лайош II (брат на съпруга(та)) Уласло II (баща на съпруга/съпругата) Изабела-Клара Испанска Фердинанд III (внук) Фердинанд II Арагонски Исабела Кастилска Максимилиан I Мария Бургундска
Фердинанд I в Общомедия

Фердинанд I (на немски: Ferdinand I, * 10 март 1503, † 25 юли 1564) е монарх от династията на Хабсбургите. Той е император на Свещената Римска империя от 1558 г. до смъртта си и крал на Бохемия и Унгария от 1526 г. до смъртта си. Крал е също и на Далмация, Хърватия, Славония, Галисия, Лодомерия и др. През по-голямата част от живота си управлява австрийските земи на Хабсбургите от името на брат си Карл V. Фердинанд е ерцхерцог на Австрия от 1521 до 1564 г. След смъртта на своя зет Лайош II, Фердинанд управлява кралството на Бохемия и Унгария. Когато Карл доброволно абдикира през 1556, Фердинанд де факто става наследник на трона на Свещената Римска империя, а официално неговата коронация е през 1558 г., докато Испания, Испанската империя, Неапол, Сицилия, Милано и Холандия остават за Филип II Испански, син на Карл V.

Девизът на Фердинанд е „Fiat justitia et pereat mundus“, което в превод от латински означава: „Нека справедливостта да възтържествува, дори светът да загине.“

Ранни години

Портрет на Фердинанд

Портрет на Фердинанд I през 1531 г., направен от Бартел Беам

Фердинанд е роден в Алкала де Енарес, Кастилия на 40 километра от Мадрид. Син е на Филип Кастилски (1478 – 1506), хабсбургски ерцхерцог, наречен „Красиви“, херцог на Бургундия и бъдещ крал на Кастилия и Хуана Кастилска (1479 – 1555), наречена „Лудата“, бъдеща кралица на Кастилия. Бащата на Фердинанд е син на Максимилиан I. Фердинанд е роден на същата дата, както своя прадядо по майчина линия Фердинанд II Арагонски.

Портрет на Фердинанд I от средата на XVI в., автор: Ханс Боксберг Ст., Музей на изкуствата – Виена.

Карл V поверява на своя брат Фердинанд властта над наследените земи в Австрия, които образуват днешна Австрия и Словения. Фердинанд също поема службата на наместник на брат си като император на Свещената Римска империя по време на многото отсъствия на Карл, а през 1531 г. Фердинанд е избран за римско-немски крал, което го прави избраният от Карл наследник на трона на империята. Карл абдикира през 1556 г. и брат му го наследява, приемайки официално титлата император през 1558 г.

Короните на Унгария и Бохемия

В битката при Мохач през 1526 година, която султан Сюлейман Великолепни печели, загива зетът на Фердинанд – Лайош II, крал на Бохемия и Унгария. Така на 29 август 1526 г., Фердинад е избран за крал на Бохемия на негово място.

Хърватските благородници избират Фердинанд I за свои крал на 1 януари 1527 г. в Цетинския замък и потвърждават владичеството на земите им за него и за неговите наследници. В замяна на трона Фердинанд тържествено обещава на Цетинския събор (на хърватски: Cetinski Sabor) да спазва историческите права, свободи, закони и обичаи, които хърватите имат, когато се съюзяват с Унгария, за да защитят Хърватия от османската инвазия в Европа.

В Унгария Николай Олай, секретар на Лайош, се сближава с Фердинанд, но запазва своя пост при кралицата-вдовица Мария Хабсбург. Фердинанд е избран за крал на Унгария на международен конгрес в Братислава през декември 1526 г. Тронът на Унгария става обект на династически спор между Фердинанд и Ян Заполски, войвода на Трансилвания. И двете страни са поддържани от различни части от благородничеството в Унгарското кралство. Фердинанд получава и подкрепата на брат си Карл V. След като губи битка срещу Фердинанд през 1527, Заполски се съюзява със Сюлейман. Фердинанд успява да спечели контрол само върху западна Унгария, а източната част остава владение на Заполски, докато юга е в ръцете на османлиите. След смъртта на Заполски неговата вдовица Изабела Ягелонка подписва Вайсенбургския договор с Фердинанд и му предава Кралство Унгария и Трансилвания през 1551 г. През 1554 г. фламандският писател и дипломат Ожие Гислен дьо Бюсбек е изпратен в Истанбул от Фердинанд, за да обсъди договор за спорната граница със Сюлейман.

Обсадата на Виена от 1529 г.

Най-опасният момент в управлението на Фердинанд настъпва през 1529 г., когато той се укрива в Бохемия заради масивната, но в крайна сметка неуспешна обсада над столицата му Виена от османските войски под ръководството на Сюлейман I. Още една неуспешна атака е проведена през 1533 г. През тази година Фердинанд подписва мирен договор с Османската империя, разделяйки Кралство Унгария на две части, едната от които остава под властта на Хабсбургите, а другата остава във владение на наследниците на Заполски и впоследствие става васал на Османската империя.

През 1538 г. чрез Надварадския договор Фердинанд става наследник на Заполски. Той не успява да задържи това наследство заради Ян II Заполски, малкият син на Ян Заполски и Изабела Ягелонка, който е избран за крал на Унгария през 1540 г. Заполски е подкрепен от крал Зигмунт I Стари, бащата на майка му, но през 1543 г. е подписан договор между Хабсбургите и полския владетел. Вследствие на това Полша остава неутрална в този конфликт, а принц Зигмунт II Август се жени за Елизабет Австрийска, дъщеря на Фердинанд.

Управление

Портрет на Фердинанд I като Велик магистър на Ордена на Златното руно
автор: Мартино Рота, 1575 г.

Западната част от Унгария, над която Фердинанд продължава да властва, става известна като Кралска Унгария. Като владетел на Австрия, Бохемия и Кралска Унгария, Фердинанд приема политика на централизация и създава абсолютизъм, както и другите монарси по негово време. През 1527 г. съставя конституция за своите подвластни територии (Hofstaatsordnung) и създава институции по австрийски модел в Братислава за Унгария, в Прага за Бохемия и Вроцлав за Силезия. Опълчилите се срещу него благородници го принуждават да преустанови независимостта на тези институции и да ги подчини на австрийското правителство във Виена през 1559 г.

През 1547 г. бохемските имения се вдигат на бунт срещу Фердинанд, след като той нарежда на бохемската армия да се придвижи срещу немските протестанти. След като потушава бунта благодарение на испанските сили на брат си Карл V, Фердинанд отвръща на тяхното неподчинение като намалява привилегиите на бохемските градове и поставя нова бюрокрация от кралски чиновници, която да контролира градските власти. Фердинанд подкрепя Контрареформацията и помага за католическия отговор срещу това, което той самият вижда като еретическа вълна от протестантство. Например през 1551 г. той кани важни членове от Ордена на йезуитите във Виена и след това през 1556 в Прага. В края на краищата Фердинанд възражда епархията на Прага, която преди това изчезва заради успеха на протестантите.

Фамилия

Фердинанд се жени на 25 май 1521 г. в Линц, Австрия за Анна Ягелонина (1503 – 1547), единствена дъщеря на унгарския крал Владислав II, сестра на Лайош II. Те имат петнадесет деца:

• Елизабет Австрийска (1526 – 1545), ∞ 1543 Зигмунт II Август (1520 – 1572), крал на Полша
• Максимилиан (1527 – 1576), император на Свещената Римска империя
• Анна Австрийска (1528 – 1590), ∞ 1546 баварския херцог Албрехт V (1528 – 1579)
• Фердинанд II (1529 – 1595), ерцхерцог на Австрия, граф на Тирол
• Мария Австрийска (1531 – 1581), ∞ 1546 херцог Вилхелм Богатия от Юлих-Клеве-Берг
• Магдалена Австрийска (1532 – 1590), абатеса в Хал ин Тирол
• Катарина Австрийска (1533 – 1572), ∞ 1549 Франческо III Гонзага (1533 – 1550), херцог на Мантуа-Монферат, ∞ 1553 Зигмунт II Август (1520 – 1572), крал на Полша
• Елеонора Австрийска (1534 – 1594), ∞ 1561 Гулелмо Гонзага (1538 – 1587), херцог на Монферат
• Маргарета Австрийска (1536 – 1567), монахиня в Хал ин Тирол
• Йохан Австрийски (1538 – 1539)
• Барбара Австрийска (1539 – 1572), ∞ 1565 Алфонсо II д’Есте (1533 – 1597), херцог на Ферара
• Карл II Франц Австрийски (1540 – 1590), ерцхерцог на Вътрешна Австрия (Щирия, Крайна и Каринтия)
• Урсула Австрийска (1541 – 1543)
• Елена Австрийска (1543 – 1574), монахиня в Хал ин Тирол
• Йохана Австрийска (1547 – 1578), ∞ 1565 Франческо I Медичи (1541 – 1587), велик херцог на Тоскана

• 
  Елизабет Австрийска
• 
  Максимилиан ІІ
• 
  Анна Австрийска
• 
  Фердинанд II
• 
  Мария Австрийска
• 
  Магдалена Австрийска
• 
  Катарина Австрийска
• 
  Елеонора Австрийска
• 
  Маргарета Австрийска
• 
  Йоан
• 
  Барбара Австрийска
• 
  Карл II Франц
• 
  Елена Австрийска
• 
  Йохана Австрийска

Смърт

Фердинанд умира във Виена на 25 юли 1564 г. и е погребан в катедралата Св. Вит в Прага.

Гробът на Фердинанд I в катедралата Св. Вит, Прага

Монети

Ликът на Фердинанд I е мотив на много колекции от монети и медали. Най-скорошната монета е известната Ренесансова монета от 20 евро, появила се на 12 юни 2002 г. Портрет на Фердинанд е показан на едната ѝ страна, а на другата е изобразена Швейцарската порта на двореца Хофбург.

Източници

• Ernst Laubach: Ferdinand I. als Kaiser. Politik und Herrscherauffassung des Nachfolgers Karls V, Aschendorff, Münster 2001, ISBN 3-402-05165-6.
• Alfred Kohler: Ferdinand I. 1503 – 1564. Fürst, König und Kaiser, C. H. Beck, München 2003, ISBN 3-406-50278-4.
• Tibor Simanyi: Er schuf das Reich: Ferdinand von Habsburg, Amalthea, Wien 1987, ISBN 3-85002-224-2.
• Constantin von Wurzbach: Ferdinand I., deutscher Kaiser. Nr. 81. Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. Band 6, Verlag L. C. Zamarski, Wien 1860, S. 181 – 184.
• Fichtner, Paula S.: Ferdinand I of Austria: The Politics of Dynasticism in the Age of the Reformation. Boulder, CO: East European Monographs, 1982. ISBN 0914710958 OCLC 8476035.

Външни препратки

• ((de)) Литература за Фердинанд I в Германска национална библиотека
• ((en)) Родословно дърво на Хабсбургите
• ((de)) Биография на Фердинанд I
• ((de)) Биография на Фердинанд I
• ((de)) Биография на Фердинанд I

Карл V	→	Владетели на Австрия Ерцхерцог на Австрия (1521 – 1564)	→	Максимилиан II • Карл II • Фердинанд II
Лайош II	→	Крал на Унгария Крал на Унгария и Хърватия (1526 – 1564)	→	Максимилиан II
Лайош II	→	крал на Бохемия Крал на Бохемия (1526 – 1564)	→	Максимилиан II
Карл V	→	Римско-германски крал Римско-германски крал (1531 – 1564)	→	Максимилиан II
Карл V	→	Желязната корона Крал на Италия (1556 – 1564)	→	Максимилиан II