Военна повинност: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
BotNinja (беседа | приноси)
{{xxx-мъниче}} → {{мъниче|xxx}}
Ред 14: Ред 14:
Военната повинност е спорна, защото наборниците могат да имат религиозни, политически или морални причини да не желаят да служат. Ако правителствата решат да не зачетат това, това може да доведе до протести и емиграция на наборниците. Освен това повечето страни се нуждаят от модерна войска, която не може да се постигне чрез няколкогодишна повинност. Така много страни днес отменят военната повинност, но оставят възможността си да я възстановят във военно време, за да се набере голяма армия.
Военната повинност е спорна, защото наборниците могат да имат религиозни, политически или морални причини да не желаят да служат. Ако правителствата решат да не зачетат това, това може да доведе до протести и емиграция на наборниците. Освен това повечето страни се нуждаят от модерна войска, която не може да се постигне чрез няколкогодишна повинност. Така много страни днес отменят военната повинност, но оставят възможността си да я възстановят във военно време, за да се набере голяма армия.


{{военна-мъниче}}
{{мъниче|военна}}


[[Категория:Военна организация]]
[[Категория:Военна организация]]

Версия от 06:01, 7 юни 2020

  Без въоръжени сили
  Без военна повинност
  Смятат да премахнат военната повинност
  Военна повинност, но за по-малко от 40% от мъжете във възрастовата група (или 20% от възрастовата група въобще).
  Военна повинност
  Няма данни

Военна повинност представлява задължително участие на част от населението (обичайно мъжете) във въоръжените сили на дадена страна за определен период от време.

Съществува още от Античността и съществува в много държави и днес под различни имена (например „служба на нацията“).

В България съществува още от обявяването на независимостта и е отменена на 1 януари 2008 г.

Войниците, родени през определена година и влизащи във войската поради военна повинност през определена година, се наричат набор. Впоследствие терминът „набор“ се използва за хора, родени през една и съща година. Всеки войник, влизащ в армията по този начин, преди това се нарича наборник.

Обикновено през военна повинност минават млади мъже, но при нужда възрастовата граница се разширява. Например Нацистка Германия създава в последните си години т.н. Фолксщурм, в който се включват мъже между 16 и 60 години.

Военната повинност е спорна, защото наборниците могат да имат религиозни, политически или морални причини да не желаят да служат. Ако правителствата решат да не зачетат това, това може да доведе до протести и емиграция на наборниците. Освен това повечето страни се нуждаят от модерна войска, която не може да се постигне чрез няколкогодишна повинност. Така много страни днес отменят военната повинност, но оставят възможността си да я възстановят във военно време, за да се набере голяма армия.