Владимир Топенчаров: Разлика между версии

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Bot: Automated text replacement (-([2-9]0(?:\<[Ss][Uu][Pp].*?\>)?)-?т?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-\2)
мРедакция без резюме
Ред 23: Ред 23:
}}
}}


'''Владимир Евтимов Топенчаров''' е [[България|български]] [[журналист]] и [[историк]], активен деец в [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]].
'''Владимир Евтимов Топенчаров''' е [[България|български]] [[журналист]] и [[историк]], активен деец в [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]] (БКП).


== Биография ==
== Биография ==
Той е роден на 2 април 1906 година в [[София]] в [[охрид]]ски род. От 1921 година е член на [[Български комунистически младежки съюз|Българския комунистически младежки съюз]], а от 1929 година и на Българската комунистическа партия. През 1925 година е осъден на 10 години затвор за революционна дейност.<ref>Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 116.</ref> Емигрира във Франция през 1936 година. От 1941 до 1943 година е интерниран в лагер.
Той е роден на 2 април 1906 година в [[София]] в [[охрид]]ски род. От 1921 година е член на [[Български комунистически младежки съюз|Българския комунистически младежки съюз]], а от 1929 година и на Българската комунистическа партия. През 1925 година е осъден на 10 години затвор за революционна дейност.<ref>Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 116.</ref> Емигрира във Франция през 1936 година. От 1941 до 1943 година е интерниран в лагер.


Завежда отдела за пропаганда и агитация на Софийския областен комитет на БКП. Главен редактор е на вестник „[[Отечествен фронт (вестник)|Отечествен фронт]]“ (1944 – 1958) с прекъсвания, директор на печата към [[Българска телеграфна агенция|Българската телеграфна агенция]] (1945 -1947), заместник-министър на външните работи (1947 – 1949)<ref>[http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf Пътеводител по мемоарните документи за БКП, ЦДА, Главно управление на архивите при Министерския съвет], стр. 422.</ref>. През 1949 година е отстранен от поста си във връзка с процеса срещу [[Трайчо Костов]],<ref name="огнянов">{{cite book | last = Огнянов | first = Любомир | authorlink = Любомир Огнянов | year = 2008 | title = Политическата система в България 1949 – 1956 | publisher = „Стандарт“ | location = София | pages = 28 | isbn = 978-954-8976-45-9}}</ref> който е женен за сестра му.
Завежда отдела за пропаганда и агитация на Софийския областен комитет на БКП. Главен редактор е на вестник „[[Отечествен фронт (вестник)|Отечествен фронт]]“ (1944 – 1958) с прекъсвания, директор на печата към [[Българска телеграфна агенция|Българската телеграфна агенция]] (1945 -1947), заместник-министър на външните работи (1947 – 1949)<ref>[http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf Пътеводител по мемоарните документи за БКП, ЦДА, Главно управление на архивите при Министерския съвет], стр. 422.</ref>. През 1949 година е отстранен от поста си във връзка с процеса срещу [[Трайчо Костов]],<ref name="огнянов">{{cite book | last = Огнянов | first = Любомир | authorlink = Любомир Огнянов | year = 2008 | title = Политическата система в България 1949 – 1956 | publisher = „Стандарт“ | location = София | pages = 28 | isbn = 978-954-8976-45-9}}</ref> който е женен за сестра му Люба Топенчарова.


Председател е на [[Съюз на българските журналисти|Съюза на българските журналисти]] (1955 – 1958), извънреден и пълномощен посланик на България във Франция (1964 – 1973) и в Холандия (1965 – 1968), депутат в 7-ото и 8-ото Народно събрание. От 1974 година е академик на [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]]. Носител на [[Димитровска награда]]. Умира през 1997 година.
Председател е на [[Съюз на българските журналисти|Съюза на българските журналисти]] (1955 – 1958), извънреден и пълномощен посланик на България във Франция (1964 – 1973) и в Холандия (1965 – 1968), депутат в [[7 Народно събрание|7-ото]] и [[8 Народно събрание|8-ото]] Народно събрание. Члев на [[ЦК на БКП]]. От 1974 година е [[академик]] на [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]]. Носител на [[Димитровска награда]]. Умира през 1997 година.


[[Файл:Vladimir Topencharov memorial plaque, 15 San Stefano Str., Sofia.jpg|дясно|мини|Паметна плоча на Владимир Топенчаров на фасадата на дома му на ул. „Сан Стефано“ № 15]]
[[Файл:Vladimir Topencharov memorial plaque, 15 San Stefano Str., Sofia.jpg|дясно|мини|Паметна плоча на Владимир Топенчаров на фасадата на дома му на ул. „Сан Стефано“ № 15]]


== Награди ==
== Награди ==
* орден „9 септември 1944 г.“ II ст. (1946) и I ст. (1952)
* орден „[[9 септември 1944 (орден)|9 септември 1944]] г.“ II ст. (1946) и I ст. (1952)
* орден „Народна република България“ втора степен (1945),
* орден „[[Народна република България (орден)|Народна република България]]“ втора степен (1945),
* орден „Народна република България“ първа степен (април 1966),
* орден „Народна република България“ първа степен (април 1966),
* орден „Кирил и Методий“ I ст. (1963)
* орден „[[Св. св. Кирил и Методий (орден)|Кирил и Методий]]“ I ст. (1963)
* орден „Академични палми“ на Франция (25 ноември 1986).
* [[орден „Академични палми“]] на Франция (25 ноември 1986).
* звание „Народен деятел на културата“ (май 1967).
* звание „[[Народен деятел на културата]]“ (май 1967).
* Герой на социалистическия труд на България (23 май 1969)<ref>Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 25</ref>
* [[Герой на социалистическия труд на България]] (23 май 1969)<ref>Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 25</ref>
* орден „Георги Димитров“ (1970, 1971, 1976)
* орден „[[Георги Димитров (орден)|Георги Димитров]]“ (1970, 1971, 1976)
* носител на голямата наградата за цялостно творчество „Георги Кирков“ на Съюза на българските журналисти (24 май 1978).
* носител на голямата наградата за цялостно творчество „Георги Кирков“ на Съюза на българските журналисти (24 май 1978).
* Димитровска награда (1969)
* [[Димитровска награда]] (1969)
* Герой на НРБ (1986) по случай неговата 80-а годишнина
* [[Герой на Народна република България]] (1986) по случай неговата 80-а годишнина


== Бележки ==
== Бележки ==

Версия от 16:19, 8 юни 2020

Тази статия е за българския журналист. За неговия син вижте Владимир Топенчаров (политик).
Владимир Топенчаров
български журналист
Роден
Починал
31 юли 1997 г. (92 г.)
Политика
ПартияБългарска комунистическа партия
Депутат
VII НС   VIII НС   
ОтличияДимитровска награда

Владимир Евтимов Топенчаров е български журналист и историк, активен деец в Българската комунистическа партия (БКП).

Биография

Той е роден на 2 април 1906 година в София в охридски род. От 1921 година е член на Българския комунистически младежки съюз, а от 1929 година и на Българската комунистическа партия. През 1925 година е осъден на 10 години затвор за революционна дейност.[1] Емигрира във Франция през 1936 година. От 1941 до 1943 година е интерниран в лагер.

Завежда отдела за пропаганда и агитация на Софийския областен комитет на БКП. Главен редактор е на вестник „Отечествен фронт“ (1944 – 1958) с прекъсвания, директор на печата към Българската телеграфна агенция (1945 -1947), заместник-министър на външните работи (1947 – 1949)[2]. През 1949 година е отстранен от поста си във връзка с процеса срещу Трайчо Костов,[3] който е женен за сестра му Люба Топенчарова.

Председател е на Съюза на българските журналисти (1955 – 1958), извънреден и пълномощен посланик на България във Франция (1964 – 1973) и в Холандия (1965 – 1968), депутат в 7-ото и 8-ото Народно събрание. Члев на ЦК на БКП. От 1974 година е академик на Българската академия на науките. Носител на Димитровска награда. Умира през 1997 година.

Паметна плоча на Владимир Топенчаров на фасадата на дома му на ул. „Сан Стефано“ № 15

Награди

Бележки

  1. ↑ Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 116.
  2. ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, ЦДА, Главно управление на архивите при Министерския съвет, стр. 422.
  3. ↑ Огнянов, Любомир. Политическата система в България 1949 – 1956. София, „Стандарт“, 2008. ISBN 978-954-8976-45-9. с. 28.
  4. ↑ Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 25

Външни препратки

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Политика“         Портал „Политика“          Портал „България“         Портал „България“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Владимир_Топенчаров&oldid=10334108“.