Замърсяване на околната среда: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 14: | Ред 14: | ||
== Основни замърсители == |
== Основни замърсители == |
||
[[Файл:Oil-spill.jpg|мини|230п|Петролно разливане]] |
[[Файл:Oil-spill.jpg|мини|230п|Петролно разливане]] |
||
Най-общо казано замърсителите биват физични, механични, химични и биологични.<ref>[http://bglog.net/Ecology/11962 Замърсители на околната среда и мерките за опазването ѝ в световен мащаб]</ref><br /> |
Най-общо казано замърсителите биват физични, механични, химични и биологични.<ref>[http://bglog.net/Ecology/11962 Замърсители на околната среда и мерките за опазването ѝ в световен мащаб]</ref>Хуи.<br /> |
||
Според доклад, публикуван от Организацията по прехрана и земеделие към ООН,<ref>[http://ecovege.org/globalno-zatopliane/35-category/68-oon-doklad-jivotnovydstvo ecovege.org]</ref> [[животновъдният сектор]] произвежда повече емисии на парникови газове, измерени в еквивалент на CO2 (въглероден диоксид) – 18% повече в сравнение с транспорта. Също така, той е основен източник на деградацията на земите и водите. Що се отнася до емисиите на газовете от използването на земите и промяната в използването на земите, секторът на животновъдството отговаря за 9% от въглеродния диоксид, произтичащ от свързани с човека дейности, но произвежда много по-голям дял от още по-вредни парникови газове. Той създава 65% от свързания с човешката дейност азотен оксид, който притежава 296 пъти от потенциала за глобално затопляне (ПГЗ) на СО2. По-голямата част от това идва от оборския тор.<br /> |
Според доклад, публикуван от Организацията по прехрана и земеделие към ООН,<ref>[http://ecovege.org/globalno-zatopliane/35-category/68-oon-doklad-jivotnovydstvo ecovege.org]</ref> [[животновъдният сектор]] произвежда повече емисии на парникови газове, измерени в еквивалент на CO2 (въглероден диоксид) – 18% повече в сравнение с транспорта. Също така, той е основен източник на деградацията на земите и водите. Що се отнася до емисиите на газовете от използването на земите и промяната в използването на земите, секторът на животновъдството отговаря за 9% от въглеродния диоксид, произтичащ от свързани с човека дейности, но произвежда много по-голям дял от още по-вредни парникови газове. Той създава 65% от свързания с човешката дейност азотен оксид, който притежава 296 пъти от потенциала за глобално затопляне (ПГЗ) на СО2. По-голямата част от това идва от оборския тор.<br /> |
||
Версия от 08:20, 9 юни 2020
Замърсяване е внасянето в дадена среда на нови, нехарактерни за нея вещества (физически агенти, химични съединения или биологични видове) или превишаването на нивото на нормалната им средногодишна концентрация. Замърсяването може да бъде предизвикано от естествени (природни) фактори или антропогенни (дължащи се на човешката дейност).
Видове замърсяване
Основните обекти на замърсяването са: вода[1], въздух[2] и почва[3]. Косвените обекти на замърсяването са хората, растенията и животните.[4]
- Радиоактивно замърсяване – атомни централи, производство на ядрено оръжие
- Шумово замърсяване – край големи магистрали и летища
- Светлинно замърсяване – прекалено ярка светлина
- Електромагнитно замърсяване – електрически далекопроводи
- Топлинно замърсяване – промяна на температурата на околната среда от намесата на човека
- Химично замърсяване – различни химични съединения, получени при горене на бензин, въглища или различни фабрични производства.
Основни замърсители
Най-общо казано замърсителите биват физични, механични, химични и биологични.[5]Хуи.
Според доклад, публикуван от Организацията по прехрана и земеделие към ООН,[6] животновъдният сектор произвежда повече емисии на парникови газове, измерени в еквивалент на CO2 (въглероден диоксид) – 18% повече в сравнение с транспорта. Също така, той е основен източник на деградацията на земите и водите. Що се отнася до емисиите на газовете от използването на земите и промяната в използването на земите, секторът на животновъдството отговаря за 9% от въглеродния диоксид, произтичащ от свързани с човека дейности, но произвежда много по-голям дял от още по-вредни парникови газове. Той създава 65% от свързания с човешката дейност азотен оксид, който притежава 296 пъти от потенциала за глобално затопляне (ПГЗ) на СО2. По-голямата част от това идва от оборския тор.
Освен това, животновъдството е отговорно съответно за 37% от всичкия произведен от човешка дейност метан (23 пъти повече потенциал за глобално затопляне от CO2), който до голяма степен е произведен от храносмилателната система на преживните животни, а също така и за 64% амоняк, който допринася значително за киселинни дъждове.
Други основни замърсители на въздуха се оказват ТЕЦ и емисиите от автомобилите[7][8][9]. Китай, Русия, САЩ и Япония са лидерите в замърсяването на въздуха. Едно от веществата, които те изхвърлят е серен диоксид, който при съединяването си с водните молекули в облаците образува киселини и води до падането на киселинните дъждове. Изгорелите автомобилни газове допринасят съществено за общото замърсяване. Основните замърсители от тях са съединенията на оловото, азотните оксиди и въглеродният двуокис. Понякога замърсяването на въздуха може да бъде предизвикано и от природни катаклизми, като например изригването на вулкани или преминаването на урагани. Едни от основните замърсители на почвата са тежките метали като хром, кадмий, цинк и олово, които са отпадъчни материали при някои видове производства.[10] Основните замърсители на водата са отпадъчните води и разливания на петрол от танкерите.
Източници
- ↑ Замърсяванетто на водата
- ↑ Замърсяването на въздуха
- ↑ Замърсяване на почвата
- ↑ Замърсеният въздух
- ↑ Замърсители на околната среда и мерките за опазването ѝ в световен мащаб
- ↑ ecovege.org
- ↑ Environmental Performance Report 2001 (Transport, Canada website page)
- ↑ State of the Environment, Issue: Air Quality (Australian Government website page)
- ↑ Pollution and Society Marisa Buchanan and Carl Horwitz, University of Michigan
- ↑ Beychok, Milton R. A data base for dioxin and furan emissions from refuse incinerators // Atmospheric Environment 21 (1). Януари 1987. с. 29 – 36.
Външни препратки
- Списък на статии, свързани с околната среда, замърсяването и мерки за опазването
- Изпълнителна агенция по околната средаТехнологичността на всички топлинни процеси,включително и производството на елестрическа енергия от ТЕЦ и АЕЦ ,създава отпади продукти и топлинно ниво по-високо от това на заобикалящата ни среда.Намаляване то на количеството и топлинното ниво на отпадайте продукти е задача с решаването на която се увеличава ефективността на процесите и се намалява топлинното замърсяване на околната среда. Ео-зисокотемпературните отпадни флуиди на пръв поглед са поблагодатни за утилизация поради осезаемо големия температурен потенциал и поради това,че чрез тях може да се получи пара,като енергоносител с висока ефективност.Сравнително по-малко внимание и то едва през после-, ните години започва да се обръща на нискотемпературните отпадни топлини.Количественият и качествен анализ в други страни /1 / показва ,че около 50 % от отпадайте продукти са с температура под 100°С.Значителна част от тези продукти са вентилационните продукти,които изнасят до 60 % от отпадната топлина използувана за отопление.Проучване в 1ДР /2 / показало,че отпадайте топлини от продукти с i ^ 100°С са 143 000Ткал/г от които 110 000 Ткал/год.'са с температурно ниво под 50°С.Подобни са резултатите от проведени от автора проучвания у нас за периода 1979- 1985г. Характерна особеност е също големият сумарен еквивалент на по-нискотемпературните отпадай продукти.При сушилните инсталации,които консумират над 5 % от горивата у нас,с отпадай газове при температури около и под 100°С се изхвърлят над 80 % от вложената топлина.Само за отопление с веюшационни уредби на обществени сгради по години до