Вълшебната флейта: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-([14-9]00(?:\<[Ss][Uu][Pp].*?\>)?)-?т?(ен|на|ната|но|ното|ни|ният?|ните)\b +\1-т\2)
м Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“)
 
Ред 28: Ред 28:
| description =
| description =
| filename2 = March of the Priests.ogg
| filename2 = March of the Priests.ogg
| title2 = "Марш на жреците"
| title2 = „Марш на жреците“
| description2 =
| description2 =
| filename3 = Der Hoelle Rache.ogg
| filename3 = Der Hoelle Rache.ogg

Текуща версия към 06:45, 11 юни 2020

За едноименния филм вижте Вълшебната флейта (филм).

Вълшебната флейта
КомпозиторВолфганг Амадеус Моцарт
ЛибретистЕмануел Шиканедер
Жанрзингшпил
Действия2
Премиера30 септември 1791, Фрайхаус театър
Действащи лица
Тамино – тенор

Папагено – баритон
Памина – сопран
Царицата на нощта – сопран (колоратурен)
Зарастро – бас
трите дами – две сопрани и един мецосопран
Моностатос – тенор
трите момчета – сопрани
двамата жреци – тенор и бас

Папагена – сопран
Вълшебната флейта в Общомедия
Изображение на Емануел Шиканедер като Папагено в операта „Вълшебната флейта“

Вълшебната флейта“ (на немски: Die Zauberflöte) е опера в 2 действия от австрийския композитор Волфганг Амадеус Моцарт. Либретото, което е на немски, е написано от Емануел Шиканедер. Формата на операта е зингшпил – популярна за онова време форма, която включва диалози и пеене.

Премиерата ѝ се е състояла на 30 септември 1791 г. в малък извънградски театър[1]. Ролята на Папагено се изпълнява от самия Шиканедер, а тази на Царицата на нощта – от Йосефа Хофер – роднина на Моцарт. В началото операта не се радва на голям успех, но благодарение на находчива стратегия от страна на Шиканедер започва да печели популярност. През ноември 1792 г. Шиканедер обявява 100-тното поставяне на операта. Самият Моцарт не присъства на това важно събитие, тъй като умира само 2 мес. след премиерата – на 5 декември 1791 г. Днес операта е едно от най-често изпълняваните произведения в оперните театри по цял свят.

Сцена от операта на Файф Опера през 2006 г.

В операта се откриват много масонски елементи, мотиви и идеи, тъй като и двамата - Шиканедер и Моцарт, са масони. Царицата на нощта представя иронично-диаболистичния обскурантизъм, докато нейният противник Зарастро символизира върховния суверен, който управлява с грижи и мъдрост. В края той господства над тъмнината. А тъмнината, от своя страна, е представена като стряскаща и ужасяваща, но в същото време красива, мистериозна и обаятелна.

Най-известните части от операта са дуетът на Папагено и Папагена и арията на Царицата на нощта за колоратурен сопран, която намира място и в Златната плоча на Вояджър.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Това е театърът на Шиканедер, известен още като Фрайхаус театър (Freihaustheater).