Плотин: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Sstoyanov99 (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 3: | Ред 3: | ||
| име-оригинал = |
| име-оригинал = |
||
| категория = философ |
| категория = философ |
||
| описание = |
| описание = античен философ |
||
| портрет = Plotinos.jpg |
| портрет = Plotinos.jpg |
||
| портрет-описание = |
| портрет-описание = Глава от бял мрамор, предполага се, че така е изглеждал Плотин. |
||
| роден-място = [[Ликополис]], [[Египет]] |
| роден-място = [[Ликополис]], [[Египет]] |
||
| починал-място = [[ |
| починал-място = [[Кампания]], [[Римска империя]] |
||
| вложки = {{Личност/Философ |
| вложки = {{Личност/Философ |
||
| регион = [[Западна философия]] |
| регион = [[Западна философия]] |
||
Ред 16: | Ред 16: | ||
| текстове = |
| текстове = |
||
| образование = |
| образование = |
||
| повлиян = |
| повлиян = [[Аристотел]], [[Платон]], [[Амоний Сакас]] |
||
| повлиял = [[Християнство]]<ref>John Meyendorff, Byzantine Theology, Historical Trends and Doctrinal Themes, Fordham University Press, 1974, pages 27-28</ref>, [[Хипатия]], [[Порфирий (философ)|Порфирий]], [[Платонизъм|Ренесансов платонизъм]]}} |
|||
| повлиял = }} |
|||
}} |
}} |
||
'''Плотин''' ({{lang|grc|Πλωτίνος, Плотинос}}; {{lang|la|Plotinus, Плотинус}}) ([[204]] – [[270]] г. сл. Хр.) е [[ |
'''Плотин''' ({{lang|grc|Πλωτίνος, Плотинос}}; {{lang|la|Plotinus, Плотинус}}) ([[204]] – [[270]] г. сл. Хр.) е [[Античност|античен]] [[философия|философ]]. Считан е за основател на [[неоплатонизъм|неоплатонизма]]. Ученик на [[Амоний Сакас]] и учител на [[Порфирий (философ)|Порфирий]], който продължава делото му и систематизира творчеството му. |
||
== Живот == |
|||
⚫ | Плотин е роден в Ликополис, [[Египет]] през 204 или 205 година. Това се знае благодарение на неговият ученик [[Порфирий (философ)|Порфирий]], който записва, че той е починал на 66 години през 270-та година в [[Кампания]]. Приближен е на [[римски император|римския император]] [[Галиен]], който споделял неговите идеи. Когато Плотин помолва да получи от императора един изоставен град в [[Италия]], който да управлява според своите представи за идеалното общество, прилагайки на практика платоновите идеи, му е отказано<ref>Галя Маджарова, „Кабала. Традицията – Атлантида, Тракия, Европа“, СД Алвиола, 2015 г., стр.46-47</ref>. В последните 16 години от живота си написва шест съчинения под заглавието „Енеади“, всяко от което съдържа по 9 [[трактат|трактата]]. Трудът му е редактиран и издаден по-късно от Порфирий<ref>Галя Маджарова, „Кабала. Традицията – Атлантида, Тракия, Европа“, СД Алвиола, 2015 г., стр.47</ref>. |
||
⚫ | Плотин доразвива учението на [[Платон]] в сложна духовна [[космология]], която включва три субстанции: Единното, Ума и Душата. Цялото съществуване на човека, според Плотин, е резултат от взаимодействието на тези три субстанции. В своята философска система Плотин издига интелектуалното разсъждение до продуктивен принцип — чрез [[разсъждение]]то всичко, което съществува, се обединява в единна, всепроникваща реалност. В този смисъл Плотин не е строго [[пантеизъм|пантеистичен]], макар системата му да не допуска идеята ''„creatio ex nihilo“'' (сътворение от нищото). Освен тази космология, Плотин разработва и уникална теория за [[възприятие]]то чрез [[сетиво|сетивата]] и за [[познание]]то, базирана на идеята, че [[съзнание]]то играе важна роля при оформянето и подреждането на обектите, които възприемаме, тоест че съзнанието е активен участник, а не само пасивен регистратор на данните, получавани от сетивата. Заради тази теория Плотин може да се счита и за предшественик на [[ |
||
== Философия == |
|||
⚫ | Плотин доразвива учението на [[Платон]] в сложна духовна [[космология]], която включва три субстанции: Единното, Ума и Душата. Цялото съществуване на човека, според Плотин, е резултат от взаимодействието на тези три субстанции. В своята философска система Плотин издига интелектуалното разсъждение до продуктивен принцип — чрез [[разсъждение]]то всичко, което съществува, се обединява в единна, всепроникваща реалност. В този смисъл Плотин не е строго [[пантеизъм|пантеистичен]], макар системата му да не допуска идеята ''„creatio ex nihilo“'' (сътворение от нищото). Освен тази космология, Плотин разработва и уникална теория за [[възприятие]]то чрез [[сетиво|сетивата]] и за [[познание]]то, базирана на идеята, че [[съзнание]]то играе важна роля при оформянето и подреждането на обектите, които възприемаме, тоест че съзнанието е активен участник, а не само пасивен регистратор на данните, получавани от сетивата. Заради тази теория Плотин може да се счита и за предшественик на [[феноменология|феноменализма]] на [[Едмунд Хусерл]]. Доктрината на Плотин е, че душата е съставена от две части — висша и нисша, при което висшата е неизменна и божествена и даряваща живот на нисшата, а нисшата — седалище на личността, и оттам — хранителница на страсти и пороци. |
||
⚫ | Приближен е на [[римски император|римския император]] [[Галиен]], който споделял неговите идеи. Когато Плотин помолва да получи от императора един изоставен град в [[Италия]], който да управлява според своите представи за идеалното общество, прилагайки на практика платоновите идеи, му е отказано<ref>Галя Маджарова, „Кабала. Традицията – Атлантида, Тракия, Европа“, СД Алвиола, 2015 г., стр.46-47</ref>. |
||
В последните 16 години от живота си написва шест съчинения под заглавието „Енеади“, всяко от което съдържа по 9 трактата. Трудът му е редактиран и издаден по-късно от ученика му Порфирий<ref>Галя Маджарова, „Кабала. Традицията – Атлантида, Тракия, Европа“, СД Алвиола, 2015 г., стр.47</ref>. |
|||
Умира през 270 г. в региона [[Кампания]], [[Римска империя]]. |
|||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
* {{икона|ru}} [http://samlib.ru/editors/s/salihow_m_z/de_fati.shtml Руски и древногръцки тексти трактату Плотина „О Провидене“]. |
* {{икона|ru}} [http://samlib.ru/editors/s/salihow_m_z/de_fati.shtml Руски и древногръцки тексти трактату Плотина „О Провидене“]. |
||
Ред 38: | Ред 34: | ||
[[Категория:Метафизици]] |
[[Категория:Метафизици]] |
||
[[Категория:Неоплатоници]] |
[[Категория:Неоплатоници]] |
||
[[Категория: |
[[Категория:Антична философия]] |
Версия от 09:03, 16 юни 2020
Плотин | |
античен философ | |
Глава от бял мрамор, предполага се, че така е изглеждал Плотин. | |
Роден |
205 г.
|
---|---|
Починал | 270 г.
|
Философия | |
Регион | Западна философия |
Епоха | Антична философия |
Школа | Неоплатонизъм |
Интереси | Метафизика |
Повлиян | Аристотел, Платон, Амоний Сакас |
Повлиял | Християнство[1], Хипатия, Порфирий, Ренесансов платонизъм |
Плотин в Общомедия |
Плотин (на старогръцки: Πλωτίνος, Плотинос; на латински: Plotinus, Плотинус) (204 – 270 г. сл. Хр.) е античен философ. Считан е за основател на неоплатонизма. Ученик на Амоний Сакас и учител на Порфирий, който продължава делото му и систематизира творчеството му.
Живот
Плотин е роден в Ликополис, Египет през 204 или 205 година. Това се знае благодарение на неговият ученик Порфирий, който записва, че той е починал на 66 години през 270-та година в Кампания. Приближен е на римския император Галиен, който споделял неговите идеи. Когато Плотин помолва да получи от императора един изоставен град в Италия, който да управлява според своите представи за идеалното общество, прилагайки на практика платоновите идеи, му е отказано[2]. В последните 16 години от живота си написва шест съчинения под заглавието „Енеади“, всяко от което съдържа по 9 трактата. Трудът му е редактиран и издаден по-късно от Порфирий[3].
Философия
Плотин доразвива учението на Платон в сложна духовна космология, която включва три субстанции: Единното, Ума и Душата. Цялото съществуване на човека, според Плотин, е резултат от взаимодействието на тези три субстанции. В своята философска система Плотин издига интелектуалното разсъждение до продуктивен принцип — чрез разсъждението всичко, което съществува, се обединява в единна, всепроникваща реалност. В този смисъл Плотин не е строго пантеистичен, макар системата му да не допуска идеята „creatio ex nihilo“ (сътворение от нищото). Освен тази космология, Плотин разработва и уникална теория за възприятието чрез сетивата и за познанието, базирана на идеята, че съзнанието играе важна роля при оформянето и подреждането на обектите, които възприемаме, тоест че съзнанието е активен участник, а не само пасивен регистратор на данните, получавани от сетивата. Заради тази теория Плотин може да се счита и за предшественик на феноменализма на Едмунд Хусерл. Доктрината на Плотин е, че душата е съставена от две части — висша и нисша, при което висшата е неизменна и божествена и даряваща живот на нисшата, а нисшата — седалище на личността, и оттам — хранителница на страсти и пороци.
Външни препратки
Източници
- ↑ John Meyendorff, Byzantine Theology, Historical Trends and Doctrinal Themes, Fordham University Press, 1974, pages 27-28
- ↑ Галя Маджарова, „Кабала. Традицията – Атлантида, Тракия, Европа“, СД Алвиола, 2015 г., стр.46-47
- ↑ Галя Маджарова, „Кабала. Традицията – Атлантида, Тракия, Европа“, СД Алвиола, 2015 г., стр.47
|