Петров дол (област Варна): Разлика между версии
{{обработка|форматиране}} |
Ted Masters (беседа | приноси) |
||
Ред 8: | Ред 8: | ||
| пощ-код = 9225 |
| пощ-код = 9225 |
||
| тел-код = 05168 |
| тел-код = 05168 |
||
| сев-ширина = 43.217 |
| сев-ширина = 43.217 |
||
| изт-дължина = 27.467 |
| изт-дължина = 27.467 |
||
| площ = 26,503 |
| площ = 26,503 |
||
Ред 16: | Ред 16: | ||
== География == |
== География == |
||
Петров дол |
Петров дол се намира на 6 км [[север]]но от град [[Провадия]] и се свързва с републиканската пътна мрежа и [[Хемус (магистрала)|Автомагистрала „Хемус“]] посредством [[Републикански път III-208]]. Селото е разположено в северната периферия на [[Добринско плато|Добринското плато]] в долината на река Язтепенска.<ref>[https://www.bsbd.org/UserFiles/File/annual%20reports/Prilojenie_1-7_SWBstatus_2015.pdf Според доклад на Басейнова Дирекция „Черноморски район“ от 2015 г., река Язтепенска е пресъхнала]</ref> |
||
== История == |
== История == |
||
<!-- == Религии == --> |
<!-- == Религии == --> |
||
Първи данни за селото под името '''[[ |
Първи данни за селото под името '''[[Дерекьой]]''' (тур.:''село в речна долина'') са открити в [[османска империя|османския]] данъчен регистър [[джизие]] от 1635 г. Според регистъра, селото и още няколко други от Провадийска кааза принадлежат към вакъфа на [[султан]] [[Селим I]] (1512 – 1520). Селото се споменава и в османски регистър от 1676 г. относно разпределяне на извънредни данъци, свързани с продоволственото осигуряване на военните походи. Данъчната тежест на селото е определена на шест [[авариз]] ханета, което се интерпретира като 50 и 80 къщи и вероятно означава, че броят на населението спрямо регистрираните през 1635 г. 55 данъкоплатци се запазва или леко нараства. През османския период в селото живеят православни [[албанци]] ([[арнаути]]), които заедно с част от коренните жители [[Руско-турска война (1768 – 1774)|през 1773 – 1829 г.]] се изселват в [[Калипетрово]], [[Силистренско]] и [[Каракурт]] (южно от [[Болград]], дн. [[Украйна]]). За това сведения дава [[Константин Иречек]], който нарича селото ''Петрина река'') и сам цитира [[Павел Джорджич]], определяйки някогашното албанско население на селото като военизирано и самоотбраняващо се срещу [[кърджалии]]те.<ref>[https://liternet.bg/publish10/aangelov/devnia/devnia.htm Анастас Ангелов. Девня – страници от историята. Варна: LiterNet, 2003]</ref> |
||
Със заповед № 3072 от [[11 септември]] [[1934]] Министерски съвет преименува село Дере кьой на село Петров дол. В най-новата история с указ № 385 от [[4 ноември]] [[1996]] селата [[Венчан]], [[Златина]], Петров дол и [[Староселец]] и техните землища са отделени от [[община Ветрино]] и присъединени към община Провадия. |
Със заповед № 3072 от [[11 септември]] [[1934]] Министерски съвет преименува село Дере кьой на село Петров дол. В най-новата история с указ № 385 от [[4 ноември]] [[1996]] селата [[Венчан]], [[Златина]], Петров дол и [[Староселец]] и техните землища са отделени от [[община Ветрино]] и присъединени към община Провадия. |
||
Ред 60: | Ред 60: | ||
|align="left"|Не отговорили || 13 || 3.52 |
|align="left"|Не отговорили || 13 || 3.52 |
||
|} |
|} |
||
== Културни и природни забележителности == |
== Културни и природни забележителности == |
||
[[Файл:Читалище Петров дол 02.jpg|right|thumb|Читалището в [[Петров дол]] носи името на [[Вичо Иванов]]]] |
[[Файл:Читалище Петров дол 02.jpg|right|thumb|Читалището в [[Петров дол]] носи името на [[Вичо Иванов]]]] |
||
Северно от селото по посока АМ „Хемус“ се намира местността ''Голямата канара'', обявена за защитена местносте със Заповед №-213/05.04.1979 г. Представлява [[карст]]ов [[каньон]] със специфичен ландшафт, гнездово местообитание на редки грабливи птици, включени в [[Червената книга на България]] и защитени по смисъла на Закона за биологичното разнообразие: [[белоопашат мишелов]], [[египетски лешояд]], [[скален орел]], [[обикновен мишелов]], [[черношипа ветрушка]], [[вечерна ветрушка]] и др. Защитената местност е достъпна и подходяща за [[Орнитологично важни места в България|орнитологичен туризъм]]. По-късно в местността уединение са търсили монаси-отшелници, създали скалния манастир |
Северно от селото по посока АМ „Хемус“ се намира местността ''Голямата канара'', обявена за защитена местносте със Заповед №-213/05.04.1979 г. Представлява [[карст]]ов [[каньон]] със специфичен ландшафт, гнездово местообитание на редки грабливи птици, включени в [[Червената книга на България]] и защитени по смисъла на Закона за биологичното разнообразие: [[белоопашат мишелов]], [[египетски лешояд]], [[скален орел]], [[обикновен мишелов]], [[черношипа ветрушка]], [[вечерна ветрушка]] и др. Защитената местност е достъпна и подходяща за [[Орнитологично важни места в България|орнитологичен туризъм]]. По-късно в местността уединение са търсили монаси-отшелници, създали скалния манастир „Голямата канара“, наричан още „Седемте килии“ или „Седемте одаи“.<ref>[https://www.google.com/maps/place/Goliamata+kanara+(Седемте+Одаи)/@43.2387676,27.4495542,8757m/data=!3m1!1e3!4m13!1m7!3m6!1s0x0:0x0!2zNDPCsDEzJzAwLjAiTiAyN8KwMjgnMDAuMCJF!3b1!8m2!3d43.216667!4d27.466667!3m4!1s0x40a5bc857dd641eb:0xf61c8ecfe9f5d826!8m2!3d43.2470783!4d27.4594688 google.com/maps]</ref> Южно от селото се намират и скалните манастири Свети Георги и Градище. |
||
В селото е издигнат паметник на загиналите във войните 1912 – 1918 г. Построен е през 1926 г. и тържествено е открит на [[21 октомври]] [[1926]] г. Имената на загиналите са изписани върху стените на паметника. Към Народно читалище „Вичо Иванов“ са организирани етнографска и земеделска музейни сбирки.<ref>[https://www.bnr.bg/varna/post/101082329/na-selo-v-petrov-dol На село в Петров дол @ bnr.bg/]</ref> |
В селото е издигнат паметник на загиналите във войните 1912 – 1918 г. Построен е през 1926 г. и тържествено е открит на [[21 октомври]] [[1926]] г. Имената на загиналите са изписани върху стените на паметника. Към Народно читалище „Вичо Иванов“ са организирани етнографска и земеделска музейни сбирки.<ref>[https://www.bnr.bg/varna/post/101082329/na-selo-v-petrov-dol На село в Петров дол @ bnr.bg/]</ref> |
||
Ред 70: | Ред 71: | ||
== Личности == |
== Личности == |
||
[[Файл:Вичо Иванов.jpg|right|thumb |
[[Файл:Вичо Иванов.jpg|right|thumb|Мемориална плоча на Вичо Иванов в селото]] |
||
* '''Родени''' в Петров дол |
* '''Родени''' в Петров дол |
||
** [[Вичо Димов Иванов]] (25 май 1901 г. – 14 май 1979), писател и литературен критик. |
** [[Вичо Димов Иванов]] (25 май 1901 г. – 14 май 1979), писател и литературен критик. |
||
** Чорбаджи [[Коста Димитров (търговец)|Коста Димитров]] (1818 – [[3 октомври]] [[1893]]) |
** Чорбаджи [[Коста Димитров (търговец)|Коста Димитров]] (1818 – [[3 октомври]] [[1893]]) – търговец и общественик от XIX век в Провадия. |
||
** Панайот Николов – Дерекьовлията (1799 – 1908) – участник в [[Борба за българска църковна независимост|борбите за независимост на българската църква]] в Провадия. |
** Панайот Николов – Дерекьовлията (1799 – 1908) – участник в [[Борба за българска църковна независимост|борбите за независимост на българската църква]] в Провадия. |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
<references/> |
<references/> |
Версия от 19:21, 20 юни 2020
- За другото българско село вижте Петров дол (Област Смолян).
Петров дол | |
Обществена сграда в Петров дол | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 347 души[1] (15 март 2024 г.) 13,1 души/km² |
Землище | 26,503 km² |
Надм. височина | 130 m |
Пощ. код | 9225 |
Тел. код | 05168 |
МПС код | В |
ЕКАТТЕ | 56143 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Варна |
Община – кмет | Провадия Димо Димов (ГЕРБ; 2023) |
Петров дол в Общомедия |
Петров дол е село в Североизточна България. То се намира в община Провадия, област Варна.
География
Петров дол се намира на 6 км северно от град Провадия и се свързва с републиканската пътна мрежа и Автомагистрала „Хемус“ посредством Републикански път III-208. Селото е разположено в северната периферия на Добринското плато в долината на река Язтепенска.[2]
История
Първи данни за селото под името Дерекьой (тур.:село в речна долина) са открити в османския данъчен регистър джизие от 1635 г. Според регистъра, селото и още няколко други от Провадийска кааза принадлежат към вакъфа на султан Селим I (1512 – 1520). Селото се споменава и в османски регистър от 1676 г. относно разпределяне на извънредни данъци, свързани с продоволственото осигуряване на военните походи. Данъчната тежест на селото е определена на шест авариз ханета, което се интерпретира като 50 и 80 къщи и вероятно означава, че броят на населението спрямо регистрираните през 1635 г. 55 данъкоплатци се запазва или леко нараства. През османския период в селото живеят православни албанци (арнаути), които заедно с част от коренните жители през 1773 – 1829 г. се изселват в Калипетрово, Силистренско и Каракурт (южно от Болград, дн. Украйна). За това сведения дава Константин Иречек, който нарича селото Петрина река) и сам цитира Павел Джорджич, определяйки някогашното албанско население на селото като военизирано и самоотбраняващо се срещу кърджалиите.[3]
Със заповед № 3072 от 11 септември 1934 Министерски съвет преименува село Дере кьой на село Петров дол. В най-новата история с указ № 385 от 4 ноември 1996 селата Венчан, Златина, Петров дол и Староселец и техните землища са отделени от община Ветрино и присъединени към община Провадия.
Население
Численост на населението според преброяванията през годините:[4][5]
Етнически състав
Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 369 | 100.00 |
Българи | 345 | 93.49 |
Турци | – | – |
Цигани | ? | ? |
Други | 10 | 2.71 |
Не се самоопределят | ? | ? |
Не отговорили | 13 | 3.52 |
Културни и природни забележителности
Северно от селото по посока АМ „Хемус“ се намира местността Голямата канара, обявена за защитена местносте със Заповед №-213/05.04.1979 г. Представлява карстов каньон със специфичен ландшафт, гнездово местообитание на редки грабливи птици, включени в Червената книга на България и защитени по смисъла на Закона за биологичното разнообразие: белоопашат мишелов, египетски лешояд, скален орел, обикновен мишелов, черношипа ветрушка, вечерна ветрушка и др. Защитената местност е достъпна и подходяща за орнитологичен туризъм. По-късно в местността уединение са търсили монаси-отшелници, създали скалния манастир „Голямата канара“, наричан още „Седемте килии“ или „Седемте одаи“.[7] Южно от селото се намират и скалните манастири Свети Георги и Градище.
В селото е издигнат паметник на загиналите във войните 1912 – 1918 г. Построен е през 1926 г. и тържествено е открит на 21 октомври 1926 г. Имената на загиналите са изписани върху стените на паметника. Към Народно читалище „Вичо Иванов“ са организирани етнографска и земеделска музейни сбирки.[8]
Редовни събития
Съборът на селото по традиция се провежда на 6 май (Гергьовден).
Личности
- Родени в Петров дол
- Вичо Димов Иванов (25 май 1901 г. – 14 май 1979), писател и литературен критик.
- Чорбаджи Коста Димитров (1818 – 3 октомври 1893) – търговец и общественик от XIX век в Провадия.
- Панайот Николов – Дерекьовлията (1799 – 1908) – участник в борбите за независимост на българската църква в Провадия.
Източници
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Според доклад на Басейнова Дирекция „Черноморски район“ от 2015 г., река Язтепенска е пресъхнала
- ↑ Анастас Ангелов. Девня – страници от историята. Варна: LiterNet, 2003
- ↑ „Справка за населението на село Петров дол, община Провадия, област Варна, НСИ“ // webcitation.org. Посетен на 5 януари 2017. (на български)
- ↑ „The population of all towns and villages in Varna Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 5 януари 2017. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 5 януари 2017. (на английски)
- ↑ google.com/maps
- ↑ На село в Петров дол @ bnr.bg/
|