Петров дол (област Варна): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
{{обработка|форматиране}}
дребни корекции, ползвайки AutoEd; форматиране: 4x кавички, 2x нов ред, 2x тире, 3 интервала, URL (ползвайки Advisor)
Ред 8: Ред 8:
| пощ-код = 9225
| пощ-код = 9225
| тел-код = 05168
| тел-код = 05168
| сев-ширина = 43.217
| сев-ширина = 43.217
| изт-дължина = 27.467
| изт-дължина = 27.467
| площ = 26,503
| площ = 26,503
Ред 16: Ред 16:


== География ==
== География ==
Петров дол се намира на 6 км [[север]]но от град [[Провадия]] и се свързва с републиканската пътна мрежа и [[Хемус (магистрала)|Автомагистрала "Хемус"]] посредством [[Републикански път III-208]]. Селото е разположено в северната периферия на [[Добринско плато|Добринското плато]] в долината на река Язтепенска<ref>[https://www.bsbd.org/UserFiles/File/annual%20reports/Prilojenie_1-7_SWBstatus_2015.pdf Според доклад на Басейнова Дирекция „Черноморски район“ от 2015 г., река Язтепенска е пресъхнала]</ref>.
Петров дол се намира на 6 км [[север]]но от град [[Провадия]] и се свързва с републиканската пътна мрежа и [[Хемус (магистрала)|Автомагистрала „Хемус“]] посредством [[Републикански път III-208]]. Селото е разположено в северната периферия на [[Добринско плато|Добринското плато]] в долината на река Язтепенска.<ref>[https://www.bsbd.org/UserFiles/File/annual%20reports/Prilojenie_1-7_SWBstatus_2015.pdf Според доклад на Басейнова Дирекция „Черноморски район“ от 2015 г., река Язтепенска е пресъхнала]</ref>


== История ==
== История ==
<!-- == Религии == -->
<!-- == Религии == -->
Първи данни за селото под името '''[[Дерекьой|Дерекьой]]''' (тур.:''село в речна долина'') са открити в [[османска империя|османския]] данъчен регистър [[джизие]] от 1635 г. Според регистъра, селото и още няколко други от Провадийска кааза принадлежат към вакъфа на [[султан]] [[Селим I]] (1512 – 1520). Селото се споменава и в османски регистър от 1676 г. относно разпределяне на извънредни данъци, свързани с продоволственото осигуряване на военните походи. Данъчната тежест на селото е определена на шест [[авариз]] ханета, което се интерпретира като 50 и 80 къщи и вероятно означава, че броят на населението спрямо регистрираните през 1635 г. 55 данъкоплатци се запазва или леко нараства. През османския период в селото живеят православни [[албанци]] ([[арнаути]]), които заедно с част от коренните жители [[Руско-турска война (1768 – 1774)|през 1773 – 1829 г.]] се изселват в [[Калипетрово]], [[Силистренско]] и [[Каракурт]] (южно от [[Болград]], дн. [[Украйна]]). За това сведения дава [[Константин Иречек]], който нарича селото ''Петрина река'') и сам цитира [[Павел Джорджич]], определяйки някогашното албанско население на селото като военизирано и самоотбраняващо се срещу [[кърджалии]]те.<ref>[https://liternet.bg/publish10/aangelov/devnia/devnia.htm Анастас Ангелов. Девня - страници от историята. Варна: LiterNet, 2003]</ref>
Първи данни за селото под името '''[[Дерекьой]]''' (тур.:''село в речна долина'') са открити в [[османска империя|османския]] данъчен регистър [[джизие]] от 1635 г. Според регистъра, селото и още няколко други от Провадийска кааза принадлежат към вакъфа на [[султан]] [[Селим I]] (1512 – 1520). Селото се споменава и в османски регистър от 1676 г. относно разпределяне на извънредни данъци, свързани с продоволственото осигуряване на военните походи. Данъчната тежест на селото е определена на шест [[авариз]] ханета, което се интерпретира като 50 и 80 къщи и вероятно означава, че броят на населението спрямо регистрираните през 1635 г. 55 данъкоплатци се запазва или леко нараства. През османския период в селото живеят православни [[албанци]] ([[арнаути]]), които заедно с част от коренните жители [[Руско-турска война (1768 – 1774)|през 1773 – 1829 г.]] се изселват в [[Калипетрово]], [[Силистренско]] и [[Каракурт]] (южно от [[Болград]], дн. [[Украйна]]). За това сведения дава [[Константин Иречек]], който нарича селото ''Петрина река'') и сам цитира [[Павел Джорджич]], определяйки някогашното албанско население на селото като военизирано и самоотбраняващо се срещу [[кърджалии]]те.<ref>[https://liternet.bg/publish10/aangelov/devnia/devnia.htm Анастас Ангелов. Девня – страници от историята. Варна: LiterNet, 2003]</ref>


Със заповед № 3072 от [[11 септември]] [[1934]] Министерски съвет преименува село Дере кьой на село Петров дол. В най-новата история с указ № 385 от [[4 ноември]] [[1996]] селата [[Венчан]], [[Златина]], Петров дол и [[Староселец]] и техните землища са отделени от [[община Ветрино]] и присъединени към община Провадия.
Със заповед № 3072 от [[11 септември]] [[1934]] Министерски съвет преименува село Дере кьой на село Петров дол. В най-новата история с указ № 385 от [[4 ноември]] [[1996]] селата [[Венчан]], [[Златина]], Петров дол и [[Староселец]] и техните землища са отделени от [[община Ветрино]] и присъединени към община Провадия.
Ред 60: Ред 60:
|align="left"|Не отговорили || 13 || 3.52
|align="left"|Не отговорили || 13 || 3.52
|}
|}

== Културни и природни забележителности ==
== Културни и природни забележителности ==
[[Файл:Читалище Петров дол 02.jpg|right|thumb|Читалището в [[Петров дол]] носи името на [[Вичо Иванов]]]]
[[Файл:Читалище Петров дол 02.jpg|right|thumb|Читалището в [[Петров дол]] носи името на [[Вичо Иванов]]]]
Северно от селото по посока АМ „Хемус“ се намира местността ''Голямата канара'', обявена за защитена местносте със Заповед №-213/05.04.1979 г. Представлява [[карст]]ов [[каньон]] със специфичен ландшафт, гнездово местообитание на редки грабливи птици, включени в [[Червената книга на България]] и защитени по смисъла на Закона за биологичното разнообразие: [[белоопашат мишелов]], [[египетски лешояд]], [[скален орел]], [[обикновен мишелов]], [[черношипа ветрушка]], [[вечерна ветрушка]] и др. Защитената местност е достъпна и подходяща за [[Орнитологично важни места в България|орнитологичен туризъм]]. По-късно в местността уединение са търсили монаси-отшелници, създали скалния манастир "Голямата канара", наричан още "Седемте килии" или "Седемте одаи".<ref>[https://www.google.com/maps/place/Goliamata+kanara+(%D0%A1%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BC%D1%82%D0%B5+%D0%9E%D0%B4%D0%B0%D0%B8)/@43.2387676,27.4495542,8757m/data=!3m1!1e3!4m13!1m7!3m6!1s0x0:0x0!2zNDPCsDEzJzAwLjAiTiAyN8KwMjgnMDAuMCJF!3b1!8m2!3d43.216667!4d27.466667!3m4!1s0x40a5bc857dd641eb:0xf61c8ecfe9f5d826!8m2!3d43.2470783!4d27.4594688 google.com/maps]</ref> Южно от селото се намират и скалните манастири Свети Георги и Градище.
Северно от селото по посока АМ „Хемус“ се намира местността ''Голямата канара'', обявена за защитена местносте със Заповед №-213/05.04.1979 г. Представлява [[карст]]ов [[каньон]] със специфичен ландшафт, гнездово местообитание на редки грабливи птици, включени в [[Червената книга на България]] и защитени по смисъла на Закона за биологичното разнообразие: [[белоопашат мишелов]], [[египетски лешояд]], [[скален орел]], [[обикновен мишелов]], [[черношипа ветрушка]], [[вечерна ветрушка]] и др. Защитената местност е достъпна и подходяща за [[Орнитологично важни места в България|орнитологичен туризъм]]. По-късно в местността уединение са търсили монаси-отшелници, създали скалния манастир „Голямата канара“, наричан още „Седемте килии“ или „Седемте одаи“.<ref>[https://www.google.com/maps/place/Goliamata+kanara+(Седемте+Одаи)/@43.2387676,27.4495542,8757m/data=!3m1!1e3!4m13!1m7!3m6!1s0x0:0x0!2zNDPCsDEzJzAwLjAiTiAyN8KwMjgnMDAuMCJF!3b1!8m2!3d43.216667!4d27.466667!3m4!1s0x40a5bc857dd641eb:0xf61c8ecfe9f5d826!8m2!3d43.2470783!4d27.4594688 google.com/maps]</ref> Южно от селото се намират и скалните манастири Свети Георги и Градище.


В селото е издигнат паметник на загиналите във войните 1912 – 1918 г. Построен е през 1926 г. и тържествено е открит на [[21 октомври]] [[1926]] г. Имената на загиналите са изписани върху стените на паметника. Към Народно читалище „Вичо Иванов“ са организирани етнографска и земеделска музейни сбирки.<ref>[https://www.bnr.bg/varna/post/101082329/na-selo-v-petrov-dol На село в Петров дол @ bnr.bg/]</ref>
В селото е издигнат паметник на загиналите във войните 1912 – 1918 г. Построен е през 1926 г. и тържествено е открит на [[21 октомври]] [[1926]] г. Имената на загиналите са изписани върху стените на паметника. Към Народно читалище „Вичо Иванов“ са организирани етнографска и земеделска музейни сбирки.<ref>[https://www.bnr.bg/varna/post/101082329/na-selo-v-petrov-dol На село в Петров дол @ bnr.bg/]</ref>
Ред 70: Ред 71:


== Личности ==
== Личности ==
[[Файл:Вичо Иванов.jpg|right|thumb||Мемориална плоча на Вичо Иванов в селото]]
[[Файл:Вичо Иванов.jpg|right|thumb|Мемориална плоча на Вичо Иванов в селото]]
* '''Родени''' в Петров дол
* '''Родени''' в Петров дол
** [[Вичо Димов Иванов]] (25 май 1901 г. – 14 май 1979), писател и литературен критик.
** [[Вичо Димов Иванов]] (25 май 1901 г. – 14 май 1979), писател и литературен критик.
** Чорбаджи [[Коста Димитров (търговец)|Коста Димитров]] (1818 – [[3 октомври]] [[1893]]) - търговец и общественик от XIX век в Провадия.
** Чорбаджи [[Коста Димитров (търговец)|Коста Димитров]] (1818 – [[3 октомври]] [[1893]]) – търговец и общественик от XIX век в Провадия.
** Панайот Николов – Дерекьовлията (1799 – 1908) – участник в [[Борба за българска църковна независимост|борбите за независимост на българската църква]] в Провадия.
** Панайот Николов – Дерекьовлията (1799 – 1908) – участник в [[Борба за българска църковна независимост|борбите за независимост на българската църква]] в Провадия.

== Източници ==
== Източници ==
<references/>
<references/>

Версия от 19:21, 20 юни 2020

За другото българско село вижте Петров дол (Област Смолян).

Петров дол
Обществена сграда в Петров дол
Обществена сграда в Петров дол
Общи данни
Население347 души[1] (15 март 2024 г.)
13,1 души/km²
Землище26,503 km²
Надм. височина130 m
Пощ. код9225
Тел. код05168
МПС кодВ
ЕКАТТЕ56143
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВарна
Община
   кмет
Провадия
Димо Димов
(ГЕРБ; 2023)
Петров дол в Общомедия

Петров дол е село в Североизточна България. То се намира в община Провадия, област Варна.

География

Петров дол се намира на 6 км северно от град Провадия и се свързва с републиканската пътна мрежа и Автомагистрала „Хемус“ посредством Републикански път III-208. Селото е разположено в северната периферия на Добринското плато в долината на река Язтепенска.[2]

История

Първи данни за селото под името Дерекьой (тур.:село в речна долина) са открити в османския данъчен регистър джизие от 1635 г. Според регистъра, селото и още няколко други от Провадийска кааза принадлежат към вакъфа на султан Селим I (1512 – 1520). Селото се споменава и в османски регистър от 1676 г. относно разпределяне на извънредни данъци, свързани с продоволственото осигуряване на военните походи. Данъчната тежест на селото е определена на шест авариз ханета, което се интерпретира като 50 и 80 къщи и вероятно означава, че броят на населението спрямо регистрираните през 1635 г. 55 данъкоплатци се запазва или леко нараства. През османския период в селото живеят православни албанци (арнаути), които заедно с част от коренните жители през 1773 – 1829 г. се изселват в Калипетрово, Силистренско и Каракурт (южно от Болград, дн. Украйна). За това сведения дава Константин Иречек, който нарича селото Петрина река) и сам цитира Павел Джорджич, определяйки някогашното албанско население на селото като военизирано и самоотбраняващо се срещу кърджалиите.[3]

Със заповед № 3072 от 11 септември 1934 Министерски съвет преименува село Дере кьой на село Петров дол. В най-новата история с указ № 385 от 4 ноември 1996 селата Венчан, Златина, Петров дол и Староселец и техните землища са отделени от община Ветрино и присъединени към община Провадия.

Население

Численост на населението според преброяванията през годините:[4][5]


Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]

Численост Дял (в %)
Общо 369 100.00
Българи 345 93.49
Турци
Цигани ? ?
Други 10 2.71
Не се самоопределят ? ?
Не отговорили 13 3.52

Културни и природни забележителности

Читалището в Петров дол носи името на Вичо Иванов

Северно от селото по посока АМ „Хемус“ се намира местността Голямата канара, обявена за защитена местносте със Заповед №-213/05.04.1979 г. Представлява карстов каньон със специфичен ландшафт, гнездово местообитание на редки грабливи птици, включени в Червената книга на България и защитени по смисъла на Закона за биологичното разнообразие: белоопашат мишелов, египетски лешояд, скален орел, обикновен мишелов, черношипа ветрушка, вечерна ветрушка и др. Защитената местност е достъпна и подходяща за орнитологичен туризъм. По-късно в местността уединение са търсили монаси-отшелници, създали скалния манастир „Голямата канара“, наричан още „Седемте килии“ или „Седемте одаи“.[7] Южно от селото се намират и скалните манастири Свети Георги и Градище.

В селото е издигнат паметник на загиналите във войните 1912 – 1918 г. Построен е през 1926 г. и тържествено е открит на 21 октомври 1926 г. Имената на загиналите са изписани върху стените на паметника. Към Народно читалище „Вичо Иванов“ са организирани етнографска и земеделска музейни сбирки.[8]

Редовни събития

Съборът на селото по традиция се провежда на 6 май (Гергьовден).

Личности

Мемориална плоча на Вичо Иванов в селото

Източници