Изключителна икономическа зона: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Общи промени |
м Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“) |
||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
Според Част V на Конвенцията за морско право на [[ООН]] от 1982 г. '''изключителна икономическа зона''' (ИИЗ) е пространство непосредствено отвъд простиращото се на 12 морски мили (или 22 километра) [[Женевски конвенции по морско право|териториално море]], в което действа специфичен правен режим. То не може да достига до повече от 200 морски мили (или 370 километра) от изходната линия, от която започва измерването на териториалното море. В него разположената на прилежащия му бряг държава има суверенно право да изследва, съхранява, развива и експлоатира всички живи и неживи природни ресурси под, на и над морското дъно, а също така има и изключително право да строи, предоставя право на строеж и задава реда на строителството на изкуствени острови и други инсталации и структури. Тя определя допустимия улов на живи ресурси в зоната. Всички държави, били те морски или континентални, имат свобода на корабоплаване, въздухоплаване, полагане на подводни кабели и тръбопроводи и други съобразени с международното право начини на използване на морето в ИИЗ, свързани с тези свободи.<ref>United Nations Convention on the Law of the Sea of 10 December 1982, [http://www.un.org/depts/los/convention_agreements/texts/unclos/part5.htm Part V Exclusive economic zone].</ref><ref>Закон за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата в Република България, Глава втора Морски пространства на Република България, [http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2134907392 Раздел VI Изключителна икономическа зона].</ref> |
Според Част V на Конвенцията за морско право на [[ООН]] от 1982 г. '''изключителна икономическа зона''' (ИИЗ) е пространство непосредствено отвъд простиращото се на 12 морски мили (или 22 километра) [[Женевски конвенции по морско право|териториално море]], в което действа специфичен правен режим. То не може да достига до повече от 200 морски мили (или 370 километра) от изходната линия, от която започва измерването на териториалното море. В него разположената на прилежащия му бряг държава има суверенно право да изследва, съхранява, развива и експлоатира всички живи и неживи природни ресурси под, на и над морското дъно, а също така има и изключително право да строи, предоставя право на строеж и задава реда на строителството на изкуствени острови и други инсталации и структури. Тя определя допустимия улов на живи ресурси в зоната. Всички държави, били те морски или континентални, имат свобода на корабоплаване, въздухоплаване, полагане на подводни кабели и тръбопроводи и други съобразени с международното право начини на използване на морето в ИИЗ, свързани с тези свободи.<ref>United Nations Convention on the Law of the Sea of 10 December 1982, [http://www.un.org/depts/los/convention_agreements/texts/unclos/part5.htm Part V Exclusive economic zone].</ref><ref>Закон за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата в Република България, Глава втора Морски пространства на Република България, [http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2134907392 Раздел VI Изключителна икономическа зона].</ref> |
||
Границата между ИИЗ на [[Румъния]] и [[България]] в [[Черно море]] не е договорена. От 1980 г. двете страни водят дипломатически спор за очертаването ѝ, свързан с разпределянето на природните ресурси и връзките със съседните ИИЗ.<ref>[http://focus-news.net/scandal/0000/00/00/3804/ |
Границата между ИИЗ на [[Румъния]] и [[България]] в [[Черно море]] не е договорена. От 1980 г. двете страни водят дипломатически спор за очертаването ѝ, свързан с разпределянето на природните ресурси и връзките със съседните ИИЗ.<ref>[http://focus-news.net/scandal/0000/00/00/3804/ „Румъния предяви териториални претенции“], Агенция „Фокус“, 22 март 2012 г.</ref><ref>[http://www.mfa.bg/uploads/files/18par_lakov.pdf Въпрос от народния представител Венцислав Лаков] към министъра на външните работи [[Николай Младенов]] относно действията, които Министерството на външните работи предприема и възнамерява да предприеме по повод претенциите на Румъния към България за делимитация на акваторията, границата по река Дунав и проблеми с румънско малцинство в България, пленарна зала на Народното събрание, www.mfa.bg, 15 юни 2012 г.</ref><ref>[http://www.webcafe.bg/id_1603467867 „Голямата румънска игра за акваторията на Черно море“], www.webcafe.bg, 29 октомври 2013 г.</ref> |
||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
Версия от 11:18, 21 юни 2020
Според Част V на Конвенцията за морско право на ООН от 1982 г. изключителна икономическа зона (ИИЗ) е пространство непосредствено отвъд простиращото се на 12 морски мили (или 22 километра) териториално море, в което действа специфичен правен режим. То не може да достига до повече от 200 морски мили (или 370 километра) от изходната линия, от която започва измерването на териториалното море. В него разположената на прилежащия му бряг държава има суверенно право да изследва, съхранява, развива и експлоатира всички живи и неживи природни ресурси под, на и над морското дъно, а също така има и изключително право да строи, предоставя право на строеж и задава реда на строителството на изкуствени острови и други инсталации и структури. Тя определя допустимия улов на живи ресурси в зоната. Всички държави, били те морски или континентални, имат свобода на корабоплаване, въздухоплаване, полагане на подводни кабели и тръбопроводи и други съобразени с международното право начини на използване на морето в ИИЗ, свързани с тези свободи.[1][2]
Границата между ИИЗ на Румъния и България в Черно море не е договорена. От 1980 г. двете страни водят дипломатически спор за очертаването ѝ, свързан с разпределянето на природните ресурси и връзките със съседните ИИЗ.[3][4][5]
Бележки
- ↑ United Nations Convention on the Law of the Sea of 10 December 1982, Part V Exclusive economic zone.
- ↑ Закон за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата в Република България, Глава втора Морски пространства на Република България, Раздел VI Изключителна икономическа зона.
- ↑ „Румъния предяви териториални претенции“, Агенция „Фокус“, 22 март 2012 г.
- ↑ Въпрос от народния представител Венцислав Лаков към министъра на външните работи Николай Младенов относно действията, които Министерството на външните работи предприема и възнамерява да предприеме по повод претенциите на Румъния към България за делимитация на акваторията, границата по река Дунав и проблеми с румънско малцинство в България, пленарна зала на Народното събрание, www.mfa.bg, 15 юни 2012 г.
- ↑ „Голямата румънска игра за акваторията на Черно море“, www.webcafe.bg, 29 октомври 2013 г.