Калтинец: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м Bot: Automated text replacement (-([a-zA-Zа-яА-Я\.])„ +\1 „, -\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“) |
||
Ред 16: | Ред 16: | ||
== История == |
== История == |
||
Първата църква в селото е била построена през 1865 г.,но съборена през 1939 г. Народното читалище |
Първата църква в селото е била построена през 1865 г.,но съборена през 1939 г. Народното читалище „Пробуда“ в селото се основава през 1904-та година. В селото ес отваря популярна банка през 20-те години на XX век. При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година жител на Калтинец е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 711 и 850.</ref> През 1959 година Калтинец е слято с Горна Оряховица.<ref>Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.</ref> |
||
[[Файл:Church Saint Joan Rilski,Kaltinets,Gorna Oryahovitsa.jpg|мини|Православен храм |
[[Файл:Church Saint Joan Rilski,Kaltinets,Gorna Oryahovitsa.jpg|мини|Православен храм „Свети Йоан Рилски“]] |
||
== Личности == |
== Личности == |
Версия от 18:41, 22 юни 2020
Калтинец | |
— квартал — | |
Страна | България |
---|---|
Област | Област Велико Търново |
Община | Община Горна Оряховица |
Част от | Горна Оряховица |
Калтинец е квартал на град Горна Оряховица, България.
История
Първата църква в селото е била построена през 1865 г.,но съборена през 1939 г. Народното читалище „Пробуда“ в селото се основава през 1904-та година. В селото ес отваря популярна банка през 20-те години на XX век. При избухването на Балканската война в 1912 година жител на Калтинец е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[1] През 1959 година Калтинец е слято с Горна Оряховица.[2]
Личности
- Родени в Калтинец
- Добри Попов (1872 – 1946), български офицер от артилерията, генерал-майор
- Мартин М. Тодоров (1889 – неизв.), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 9 велешка дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[3]
Бележки
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 711 и 850.
- ↑ Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 711.