Чучер: Разлика между версии
Добродушен (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Vodnokon4e (беседа | приноси) м revert (vandalism) Етикет: Отмяна |
||
| Ред 22: | Ред 22: | ||
}} |
}} |
||
'''Чучер''' ({{lang|mk|Чучер Сандево}}) е [[село]] в |
'''Чучер''' ({{lang|mk|Чучер Сандево}}) е [[село]] в [[Северна Македония]], център на община [[Чучер (община)|Чучер]] (Чучер Сандево). |
||
== География == |
== География == |
||
| Ред 49: | Ред 49: | ||
| '''Всичко''' |
| '''Всичко''' |
||
|- |
|- |
||
| [[македонци (нация)|македонци]] |
|||
| [[българи]] |
|||
| 117 |
| 117 |
||
|- |
|- |
||
Версия от 06:41, 27 юни 2020
| Чучер Чучер Сандево | |
| — село — | |
 | |
 | |
  Чучер | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Скопски |
| Община | Чучер |
| Географска област | Църногория |
| Надм. височина | 447 m |
| Население | 299 души (2002) |
| Пощенски код | 1011 |
| МПС код | SK |
| Чучер в Общомедия | |
Чучер (на македонска литературна норма: Чучер Сандево) е село в Северна Македония, център на община Чучер (Чучер Сандево).
География
Чучер е разположено в областта Църногория - югозападните покрайнини на Скопска Църна гора, на 15 километра северно от столицата Скопие.
История
В края на XIX век Чучер е българско село в Скопска каза на Османската империя. Храмът „Света Троица“ е от 1856 година. Според статистиката на Васил Кънчов от 1900 година („Македония. Етнография и статистика“) Чучер е село, населявано от 360 жители българи християни.[1]
Цялото християнско население на селото е сърбоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 75 сръбски патриаршистки къщи.[2] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие селото е населено със сръбски бежанци в периода 1689-1739 година[3] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Чучер има 640 българи патриаршисти сърбомани и в селото функционира сръбско училище.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от Чучер е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Чучер (Čučer) като сръбско село.[6]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Чучер като българско село.[7]
След Втората световна война към името на селото е добавено Сандево, по името на родения в Чучер комунистически партизанин Александър Урдаревски.
Според преброяването от 2002 година Чучер има 299 жители.[8]
| Националност | Всичко |
| македонци | 117 |
| албанци | 1 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 180 |
| бошняци | 0 |
| други | 1 |
Забележителности
Между селата Чучер и Баняне е разположена средновековната църква „Свети Никита“, строена около 1307 - 1308 година, в която има стенописи на майсторите Михаил и Евтихий в стила на Палеолозите, рисувани около 1320 г.[9]
Личности
- Родени в Чучер
Александър Урдаревски (1920 – 1943), югославски партизанин
Бележки
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 206.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 296.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macedoine et sa Population Chretienne, Paris, 1905, рp. 116-117.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 888.
- ↑ Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ Ivan Bentchev. The restoration of the wall-paintings in the Church of St. Nikita at Čučer/Macedonia in 1483–1484
| ||||||||
