Митка Гръбчева: Разлика между версии
Ilikeliljon (беседа | приноси) м Добавяне на Категория:Герои на социалистическия труд на България, ползвайки HotCat |
м Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“) |
||
| Ред 8: | Ред 8: | ||
| починал-място = България |
| починал-място = България |
||
}} |
}} |
||
'''Митка Гръбчева (Огняна)''' е българска политическа деятелка. Участничка в комунистическото движение по време на Втората световна война. Българска партизанка от [[Партизански отряд |
'''Митка Гръбчева (Огняна)''' е българска политическа деятелка. Участничка в комунистическото движение по време на Втората световна война. Българска партизанка от [[Партизански отряд „Георги Бенковски“ (Червен бряг)]]. |
||
== Биография == |
== Биография == |
||
Митка Гръбчева е родена през 1916 година в село [[Радомирци]], Луковитско. Участва в комунистическото движение през Втората световна война, като влиза в [[Бойни групи на БКП (1941 – 1944)|бойните групи на БКП]]. Партизанка от [[Партизански отряд |
Митка Гръбчева е родена през 1916 година в село [[Радомирци]], Луковитско. Участва в комунистическото движение през Втората световна война, като влиза в [[Бойни групи на БКП (1941 – 1944)|бойните групи на БКП]]. Партизанка от [[Партизански отряд „Георги Бенковски“ (Червен бряг)]]. |
||
На 12 септември 1944 г., по време на масовия терор след [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]], Гръбчева лично убива в [[Луковит]] командващия [[Четвърта българска армия]] генерал [[Атанас Стефанов]]. Самата тя по-късно твърди, че е извършила убийството при самоотбрана, но това се отхвърля от други присъствали на инцидента комунисти.<ref name="везенков">{{cite book | last = Везенков | first = Александър | year = 2014 | title = 9 септември 1944 г. | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-1199-2 | pages = 390}}</ref> |
На 12 септември 1944 г., по време на масовия терор след [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]], Гръбчева лично убива в [[Луковит]] командващия [[Четвърта българска армия]] генерал [[Атанас Стефанов]]. Самата тя по-късно твърди, че е извършила убийството при самоотбрана, но това се отхвърля от други присъствали на инцидента комунисти.<ref name="везенков">{{cite book | last = Везенков | first = Александър | year = 2014 | title = 9 септември 1944 г. | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-1199-2 | pages = 390}}</ref> |
||
Версия от 20:44, 28 юни 2020
| Митка Гръбчева | |
| политически деец и партизанин | |
| Родена |
1916 г.
|
|---|---|
| Починала | 1993 г.
България |
| Партия | Българска комунистическа партия (1939 г.)[1] |
| Семейство | |
| Съпруг | Димитър Гръбчев |
| Деца | Иванка Гръбчева |
Митка Гръбчева (Огняна) е българска политическа деятелка. Участничка в комунистическото движение по време на Втората световна война. Българска партизанка от Партизански отряд „Георги Бенковски“ (Червен бряг).
Биография
Митка Гръбчева е родена през 1916 година в село Радомирци, Луковитско. Участва в комунистическото движение през Втората световна война, като влиза в бойните групи на БКП. Партизанка от Партизански отряд „Георги Бенковски“ (Червен бряг).
На 12 септември 1944 г., по време на масовия терор след Деветосептемврийския преврат, Гръбчева лично убива в Луковит командващия Четвърта българска армия генерал Атанас Стефанов. Самата тя по-късно твърди, че е извършила убийството при самоотбрана, но това се отхвърля от други присъствали на инцидента комунисти.[2]
В периода 1944 – 1960 година е служителка на Държавна сигурност.[3].
Митка Гръбчева се омъжва за Димитър Гръбчев, който също е партизанин. Двамата имат дъщеря Иванка Гръбчева, която е известен български режисьор и син Сокол Гръбчев, служител във Второ главно управление на ДС и в МВнР.
Митка Гръбчева е автор на мемоарната книга „В името на народа“.
Източници
- ↑ Държавна сигурност: предимство по наследство.
- ↑ Везенков, Александър. 9 септември 1944 г. София, Сиела, 2014. ISBN 978-954-28-1199-2. с. 390.
- ↑ Личности в книгата Тодор Живков – мит и истина
Външни препратки
- Методиев, Момчил и Мария Дерменджиева. Държавна сигурност – предимство по наследство. Професионални биографии на водещи офицери (София: ИИБМ и изд. Сиела, 2015), с. 211 – 233.
- Иван Бутовски. „168 часа“. Черният ангел Митка Гръбчева се трови през 1993 г.